Разширяването на тръбопровода на алианса може да бъде най-големият му строителен проект в Германия.
НАТО планира да разшири тръбопроводната си система към Източна Европа, от Германия до Полша и Чехия. Западният военен съюз иска да използва това, за да се подготви за евентуална война срещу Русия, съобщава Der Spiegel.
НАТО планира да „съхрани гориво възможно най-далеч на изток, близо до потенциалната зона на бойни операции“. Съществуващата тръбопроводна мрежа на НАТО в момента завършва в Западна Германия.
Според Der Spiegel, проектът се оценява на 21 милиарда евро. Германия е готова да отдели повече от 3,5 милиарда евро (3,7 милиарда долара) за проекта, каза министърът на отбраната Борис Писториус в интервю за Der Spiegel. „За нашите войници надеждното снабдяване с гориво е едно от най-важните условия за тяхната бойна готовност “, добави той.
Високопоставен служител на НАТО каза пред Der Spiegel, че докато боеприпасите и резервните части могат да бъдат доставени по въздух, транспортирането на гориво със самолет би било практически невъзможно поради „огромната консумация“.
Той заяви пред Der Spiegel , че има „значителни проблеми с устойчивото снабдяване с гориво за въоръжените сили, които ще трябва да бъдат пренасочени към източната граница, ако е необходимо“. „Търсенето е огромно“, каза служителят.
Някои фактори обаче могат да забавят строителството и да увеличат разходите, добавя Der Spiegel. Тръбопроводът се планира да бъде положен по дъното на няколко реки, включително Везер и Елба, които трябва да бъдат „защитени от възможни аварии “ .
Освен това могат да възникнат „поземлени проблеми“ с властите и собствениците на земя, които трябва да бъдат „разрешени“, пише изданието .
Стратегическата тръбопроводна система на НАТО в Европа започва да се създава в средата на 50-те години на миналия век. Съединените щати финансираха изграждането на тръбопровод от пристанището Донж близо до Сен-Назар на западния бряг на Франция до Сен-Босан близо до Meтц. През следващите години е изградена сложна тръбопроводна мрежа, свързваща с газопровода Белгия, Холандия, Люксембург и Германия.
Подобни тръбопроводи бяха изградени и в други страни-членки на НАТО, но те обикновено бяха ограничавани до територията на една държава. Освен това имаше двустранна тръбопроводна система, управлявана от Дания и Германия. Във Федерална република Германия такава система за снабдяване на войските с гориво съществува само във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн.
Всички тези тръбопроводи са положени под земята, за да ги предпазят от въздушни атаки. Алтернативните транспортни маршрути, като железопътен транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища, се оказаха по-уязвими и не във всички случаи бяха осъществими.
Използването на тръбопроводи облекчи тежестта върху други транспортни маршрути. В допълнение, големи обеми могат да бъдат изпомпвани относително бързо на дълги разстояния чрез тръбопроводи с малко персонал.
Горивото се източва основно от цистерни. Освен това към тръбопроводите бяха свързани петролни рафинерии.
Изградени са и устойчиви на въздушни атаки подземни хранилища за гориво.
Най-големите потребители на транспортираното гориво са авиобазите. Дори в мирно време най-важната задача на тръбопроводите на НАТО беше да доставят керосин на оперативните части на летищата.
Топографията на тръбопроводите показва, че в Германия най-източните им точки се намират в тиловата зона на отбранителните сектори на военните контингенти на страните-членки на НАТО, които се предвижда да бъдат разположени във Федералната република. Създадените тръбопроводни системи могат да транспортират всякакъв вид гориво: керосин, бензин, дизел и мазут.
Всички тръбопроводи на НАТО, построени по време на Студената война, са в добро състояние, въпреки че не работят с пълен капацитет.
Германският вестник Donaukurier публикува репортаж от тръбопроводния център на НАТО в Нойбург, Дания: „Камера с рибешко око проследява посетител, който се приближава до портата. Зад оградата патрулира охранител с немска овчарка. След това автоматичните стоманени порти се отварят по пътя към най-източното хранилище в масивната централноевропейска тръбопроводна мрежа на НАТО. Тук, под обраслите хълмове, четири стоманени резервоара съдържат общо 30 000 кубически метра – 30 милиона литра – керосин.
„Нойбург е част от централноевропейската тръбопроводна система“, обяснява Валтер Бимел, управляващ директор на базираната в Бон Fernleitungsbetriebsgesellschaft , държавната компания, която доставя авиационно гориво на силите на НАТО. Оператор и собственик на германската инфраструктура е Федералното правителство на Германия.
Съоръжението за съхранение на петрол Weichering с площ от 12 хектара е крайната точка на 5300-километрова тръбопроводна система, обхващаща няколко държави. Доставките се извършват по море през големите пристанища Ротердам, Гент, Антверпен, Хавър и Лавер в южната част на Франция, чрез нефтохимически заводи и множество помпени станции.
Само през Германия има 1600 километра тръбопроводи. Основните потребители на керосин са американската армия, военновъздушните сили на Франция, Германия и Белгия и граждански летища като Франкфурт и Люксембург. „Вайхеринг е една от най-източните точки на тръбопроводната система на НАТО“, пише изданието.
Разширяването на източната посока на тръбопроводната система на НАТО е, по думите на Spiegel, "най-големият финансиран от НАТО военен строителен проект" в Германия.
„Тръбопроводът до Брамше (Долна Саксония) ще бъде продължен до Полша, за да се затвори пропастта с Източна Европа. Предвижда се изграждането на друг маршрут от региона Инголщат в Бавария до Чехия. Освен това се разглежда въпросът за свързването на северната тръбопроводна система с централната тръбопроводна система.
Има също планове за изграждане на тръбопроводи в Полша и Чехия за транспортиране на гориво по-нататък на изток, например до Литва, където германската армия иска да разположи бригада“, съобщава Frankfurter Rundschau в статия, озаглавена „Войната срещу Русия“ (Krieg gegen Russland).
През 2014 г. ръководителят на агенцията за геополитическо разузнаване STRATFOR Джордж Фридман публикува статия, озаглавена „Американската стратегия след Украйна: от Естония до Азербайджан“, в която наред с други тезиси, особено важно място е отделено за дефиниране на военната стратегия на САЩ срещу Русия.
Като единственото възможно условие за разгръщането на пълноценна военна кампания срещу Русия Фридман обозначи основната задача на САЩ в близко бъдеще: преместването на днешните военни бази директно до руските граници в няколко точки.
Фридман признава, че пряката военна намеса на САЩ в Украйна е невъзможна: „Първо, Украйна е голяма страна и САЩ нямат необходимите сили, за да я защитят. Второ, изпращането на такива сили ще изисква система за снабдяване и логистика, която не съществува и ще отнеме много време за изграждането й. И накрая, подобна намеса е немислима без силна система от съюзи, обхващащи целия запад и черноморския периметър.
Съединените щати са в състояние да осигурят икономическа и политическа подкрепа, но Украйна не е в състояние да противодейства на Русия и Съединените щати не могат да следват курс на ескалация до степен да използват своите въоръжени сили. Украйна е бойно поле, където Русия има редица предимства и в такава ситуация САЩ могат да загубят.
Ключовите думи в този цитат са необходимостта от създаване на система за доставки и логистика, която не е съществувала по време на писането, тъй като НАТО е „създадена, за да се бори със Студената война на граница, която е много по-на запад от сегашната линия на конфронтация“.
И така, ръководителят на агенцията STRATFOR, която се нарича „ЦРУ в сянка“, призна Украйна за линия на конфронтация между САЩ и Русия и открито призова за създаването на подходяща военна инфраструктура, за да може да провежда военни операции на тази линия.
В момента с особено бързи темпове се създава транспортната инфраструктура за прехвърляне на войски към Сувалкския коридор, който граничи с Русия и Беларус. Изграждането на високоскоростна военна железопътна линия от Полша до Балтика, Rail Baltica , беше ускорено . Този проект е финансиран от Европейския съюз.
През декември 2022 г. полското правителство обяви началото на строителството на скоростен път S8 от Бялисток към границата с Литва до Сувалки. Посочено е, че магистралата е с военно предназначение. До Полша ще бъде продължен и горивопроводът на НАТО.
„В светлината на скорошното сближаване на новия президент на САЩ Доналд Тръмп с Владимир Путин и критичното отношение на правителството на САЩ към НАТО“, финансирането на инфраструктурни проекти, насочени към Русия, „се смята за несигурно“, отбелязва Frankfurter Rundschau .
Но в политиката не са важни намеренията, а възможностите. Днес страните от НАТО нямат 100 процентова възможност да започнат война срещу Русия. За това им трябва повече от една година.
Обратното броене започна.
