В първия си мандат американският президент Доналд Тръмп предупреди, че ще се изтегли от НАТО, ако всички членове не поемат своя ангажимент за разходите за отбрана, определени от институцията (2% от брутния вътрешен продукт). Няколко години по-късно заплахите, че Вашингтон ще се откаже да защитава своите съюзници вече не изглеждат илюзорни и Европа очевидно ще трябва да започне да анализира какво ще ѝ струва изтеглянето на САЩ.
Анализаторите от брюкселския мозъчен тръст Bruegel, съвместно с Института за световна икономика "Киел", разглеждат тази ситуация и заключават, че Европа (включително и Великобритания) има 1,47 млн. военнослужещи на активна служба. Ефективността им обаче е ограничена, защото няма единно командване.
Началник на съюзническите сили на НАТО в Европа е американски генерал, тоест и тук САЩ имат водещата роля. Американските военнослужещи в Европа са 100 хил., с потенциал бързо да се увеличат до 300 хил., а тяхната ефективност е много по-добра отколкото на европейците, разделени в национални армии.
Това означава, че за да бъде готова Европа за нападение, трябва да има или повече от нови 300 хил. военни, или да бъде подобрена съществено работата им - чрез координация. Защото липсата ѝ означава по-високи разходи. По време на Мюнхенската конференция за сигурност много европейски лидери, включително и украинският президент Володимир Зеленски, който е военен лидер, призоваха за обща европейска армия, която да защити континента.
Американските войски имат и своето оборудване. Ако Европа не може да разчита вече на него, ще се наложи да си го произведе. Бързото увеличение на производството е много трудно, но не и невъзможно. Германия вече го направи в отговор на заплахите от СССР в периода 1974-1982 година при управлението на канцлера Хелмут Шмид.
Спиране на пробив в Прибалтийските страни например ще изисква 1400 танка, 2000 бронирани машини и 700 артилерийски оръжия по стандарта на НАТО - 155мм. И страните трябва да имат достатъчно резерви, за да издържат на 90 дни интензивни атаки.
Съдейки от войната в Украйна Европа ще трябва да създаде още единна бойна авиация и транспортни средства, ракети, дронове и да развие разузнавателния си капацитет. Също така и новите 300 хил. войници ще трябва да бъдат екипирани и обучени.
ова означава и увеличаване на разходите за отбрана, пишат още анализаторите. Според тях това ще коства 3,5% от БВП на Европа, или спрямо сегашните разходи за отбраната (около 2% от БВП) увеличението ще бъде от 250 млрд. евро годишно, но в краткосрочен план. Трудно е да се оценят допълнителните разходи, защото европейската военна индустрия ще се разшири и производството ще стане по-ефективно и по-евтино, но и търсенето ще се увеличава, което ще повиши цените.
От макроикономическа гледна точка това увеличение ще насърчи европейската икономика и то в момент, когато изглежда е загубила инерцията си. Но в същото време може да подхрани инфлацията.
За Източна Европа очакваната заплаха е от Русия и тя е по-сериозна спрямо останалите части на континента. Нещо повече - след началото на пълномащабната война руските войски вече са повече (в Украйна в момента се бият поне 700 хил. души), по-добре подготвени, а руската военно-промишлена индустрия са увеличава.
Наистина засега военните заводи повече модернизират съветско въоръжение, отколкото произвеждат ново, но това може би ще се промени, когато резервите се изчерпат. Само през 2024 година руските военни заводи са произвели или модернизирали 1500 танка, 5700 бронирани машини и 450 артилерийски установки. Това е ръст от 220% по отношение на танковете спрямо 2022 година и от 150% по отношение на артилерийски установки.
Анализаторите оценяват, че производството на Русия няма да се промени особено след края а войната в Украйна. В Русия вече произвеждат и далекобойни дронове, за които преди Москва зависеше основно от Иран.
Анализаторите отчитат, че допълнителните 250 млрд. евро за отбрана ще могат да бъдат споделени между бюджета на ЕС и националните бюджети. Така страни, които не харчат достатъчно за отбрана от националните бюджети могат да получат по-малко европейски средства и така разходите да се балансират.
Според оценките участието на Германия в общата отбрана на Европа ще е от ключово значение. Страната в момента харчи по 80 млрд. евро за отбрана и вероятно ще трябва да увеличи тези разходи до 140 млрд. евро, до около 3,5% от БВП. В момента обаче боеспособността на германската армия не е добра.
