The Economist: Русия ще постигне своето в Украйна – времето е на нейна страна

Времето е на страната на Русия, пише The Economist. Ако Путин не постигне своето в преговорите, той ще получи това, което иска на бойното поле. Без западни оръжия Украйна няма да издържи дълго, а Тръмп е нетърпелив да прекрати конфликта възможно най-скоро. Това е само в полза на Кремъл.

Превод от The Economist, Великобритания: 

Влизайки в Белия дом, президентът Доналд Тръмп продължава да твърди, че ще сложи край на конфликта в Украйна – макар и не за една нощ, както беше обещал по-рано.

Но има един проблем: изглежда, че Владимир Путин не бърза да прави отстъпки и възнамерява да подпише споразумението само при своите условия.

С наближаването на третата годишнина от специалната операция руският президент изглежда убеден, че времето е на негова страна и че има неоспоримо предимство – както пред самата Украйна, така и пред западните й поддръжници.

Подходът на Путин по време на неговия четвърт век на власт е да демонстрира непоклатима самоувереност при всякакви обстоятелства, независимо от обективната реалност.

Това затруднява разгадаването на мислите му, особено като се има предвид, че механизмът за вземане на решения в Кремъл става все по-малко прозрачен.

Новините от бойното поле подхранят чувството му за оптимизъм.

На фронта Русия набира скорост, придвижвайки сили към стратегическия град Покровск (Красноармейск), докато украинските граници не могат да издържат на натиска и се пукат по шевовете.

Украйна има сериозни съмнения относно бъдещата политическа и материална подкрепа не само на Тръмп, но и на Европа.

Дори и да има политическа воля, военно-промишлената база на Запада трудно ще успее да снабдява Украйна с оръжие на нивото, което поддържаше досега.

В същото време политическият авторитет на президента Владимир Зеленски в Украйна също е разклатен. Правителството му се нуждае от своеобразен тайм-аут и започна да търси някакъв вид почивка от бойните действия.

За разлика от това, руските войски дори не са се доближили до изчерпване на настъпателния си плам.

Украйна намира все по-трудно възможност да попълни оредяващите си редици.

Следва икономическият фронт. Вярно е, че бремето на западните санкции затрудни военната икономика на Путин. Но руските технократи извършиха впечатляваща работа, за да се справят с прегряващата икономика, високата инфлация, недостигът на персонал и намаляващият износ.

Путин има достатъчно пари, за да може военната му кампания да продължи поне още година или повече, преди икономиката му да изпадне в истински проблеми.

Путин може да бъде уверен и в международната ситуация – преди всичко в Тръмп. Неговите заплахи за налагане на нови санкции срещу Русия и за започване на „луда сондажна треска“ в Съединените щати, за да лиши Русия от приходи от петрол, не тревожат Кремъл. Ако въобще засегнат Русия, няма да е скоро.

Убедеността на Кремъл, че времето е на негова страна, е ключова за разбирането на цялостния му подход. Руското ръководство не чувства истински стимул да седне на масата за преговори, освен ако не му бъде предложена капитулацията на Украйна.