Новата администрация се опитва, понякога с груби методи, да прочисти федералната държава, да наложи социален консерватизъм и да предефинира ролята на САЩ на международната сцена. Но някои решения могат да се сблъскат с икономическите и юридическите реалности.
С времето мъглата ще се разсее и ще стане по-лесно да се оцени светкавичното заграбване на властта от екипа на Тръмп от 20 януари насам. Това не е просто поредната смяна на властта. Още по време на предизборната кампания Тръмп ясно очерта радикалните си планове пише кореспондентът на Le Monde Във Вашингтон Пьотр Смолар в обширен анализ. Представяме основните моменти от него.
Въпреки това в американския парламент сякаш цари ступор – демократите са объркани, републиканците са или уплашени, или потиснати. И традиционните медии, и прогресивната част от обществото са в шок.
Броят на фронтовете, които администрацията на Тръмп е отворила едновременно, затруднява да се види пълната картина. Особено като се има предвид, че самото тръмпистко движение, което претендира за пълна прозрачност и свобода на словото, всъщност действа умишлено в сянка, като се стреми да преначертае границите и самата същност на федералната държава.
Доналд Тръмп и неговият екип с лекота преодоляват бариери, които доскоро изглеждаха здрави. „За 17 дни направихме повече, отколкото някои са направили за осем години“, похвали се президентът на 6 февруари.
Той и обкръжението му са уверени, че разполагат с 18 месеца, за да променят облика на Америка. Без компромиси, без слабости. А след това ще дойде време за междинните избори за Конгрес.
Би било грешка да се съди за настоящата епоха само по икономическите показатели. Вече са подложени на изпитание защитните механизми на американската демокрация.
Но в психологическото въздействие на политиката на Тръмп се долавя ехото на една друга епоха – времето на републиканския сенатор Джоузеф Маккарти, който беше обсебен от антикомунистическата чистка в САЩ. Именно Маккарти през 1950 г. обяви „последната битка между комунистическия атеизъм и християнството“.
Тръмп действа в подобен дух: нарича съдиите, които го разследват, „луди марксисти“ и използва „културата на уокизма“ (woke culture) като плашило, за да мобилизира поддръжниците си.
„Революциите на Тръмп 2“ неминуемо ще се сблъскат със сериозни икономически и съдебни ограничения. Вече става ясно, че договарянето на финансирането на данъчните облекчения и масовото депортиране на нелегални мигранти ще бъде изключително трудно.
Въпреки това тези радикални амбиции заслужават внимание – дори въпреки медийната завеса, която самият Тръмп изгражда около тях.
Същността на тези три революции е: прочистване на федералната държава – едновременно политизирано и насочено към намаляване на нейните правомощия. Реакционен социален завой – засилване на традиционализма в обществото. Преструктуриране на международната политика – или по-скоро създаване на глобална какофония, с неоимпериалистически подход на САЩ към международните отношения.
Използването на президентски изпълнителни заповеди в началото на мандата е класическа практика в американската политика. Но никой досега не се е опитвал да създаде такъв шоков ефект, както Доналд Тръмп, подписвайки повече от петдесет изпълнителни заповеди, вариращи от най- важни до откровено незначителни.
В продължение на месеци съветниците му подготвяха ключови документи, като уточняваха правните основания. Целта беше не само да се сложи черта под ерата на Байдън, но и да се преначертае балансът на силите: да се разширят правомощията на изпълнителната власт, да се премахне независимостта на Министерството на правосъдието, да се заобиколи максимално Конгресът и открито да се конфронтират щатите на демократите.
Например Тръмп лично се намесва в регулирането на водните ресурси на Калифорния и определя условията за помощ за Лос Анджелис, който беше опустошен от пожари. Администрацията му също така съди Чикаго и Илинойс за възпрепятстване на имиграционната му политика.
„Намираме се в конституционна криза“, заяви сенаторът демократ Крис Мърфи (Кънектикът). Съветниците на Тръмп предвиждат редица негови решения да бъдат подложени на съдебни атаки. Вече са заведени десетки съдебни дела. На 10 февруари федерален съдия в Роуд Айлънд напомни на Белия дом за неговите задължения, като посочи, че той е пренебрегнал заповед за спиране на замразяването на федералните разходи.
Но сега Тръмп е много по-добре подготвен за съдебните битки, отколкото през 2017-2021 г. Собствените му юридически проблеми само са засилили позицията му. Тод Блънч и Емил Боув, неговите адвокати, сега са назначени за заместници на министъра на правосъдието Пам Бонди.
Пример: Тръмп уволни 17 генерални инспектори, които контролират усилията в областта на етиката и борбата с корупцията. Законовият 30-дневен срок за предизвестие за техните уволнения беше пренебрегнат. Но Конгресът, който обикновено ревниво пази правомощията си, запази мълчание.
Републиканците имат солидно мнозинство в Сената (53-47), но преднината им в Камарата на представителите е малка (218-215). Никой не рискува да се ангажира. Утвърждаването на състава на кабинета на Тръмп в Сената минава без проблем, което само по себе си е доказателство за подчинение.
Особено проблематична е номинацията на Кеш Пател, който е назначен за директор на ФБР. Ако бъде утвърден, той ще работи заедно с Пам Бонди по така наречената „деполитизация“ на Министерството на правосъдието. На практика това е политическа чистка, която застрашава националната сигурност.
След като почти напълно помилва 1400 участници в щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., Тръмп продължава да отмъщава на онези, които уж представлявали „дълбоката държава“.
Пам Бонди елиминира работната група за разследване на чуждестранна намеса и ограничи обхвата ѝ на работа до „традиционния шпионаж“. Тя закри и KleptoCapture – звено, което беше съсредоточено върху конфискуването на активите на руските олигарси.
След уволнението на висши служители на ФБР Министерството на правосъдието поиска списък на около 5000 агенти и анализатори, които са участвали в разследвания срещу Тръмп.
ЦРУ обяви програма за „доброволно напускане“, включваща ранно пенсиониране. Според „Ню Йорк Таймс“ на Службата за управление на персонала е бил изпратен незащитен имейл със списък на всички служители, наети през последните две години. Сред тях има много специалисти по Китай.
Илон Мъск, собственик на Tesla и социалната мрежа X, сега всъщност ръководи радикалното съкращаване на държавния апарат, оправдавайки го с борбата с държавния дълг на САЩ (36 трилиона долара).
Той провежда сурова „шокова терапия“ без одит или одобрение от Конгреса, като наема на работа малка група IT-специалисти. С президентска заповед се създава нов „Департамент за правителствена ефективност“ (DOGE), който да атакува правителствените агенции.
Решенията на новата администрация са обезпокоителни: контролиране на платежната система на Министерството на финансите, достъп до чувствителни бази данни, пренебрегване на протоколите за сигурност, използване на изкуствен интелект за откриване на медицински измами и замяна на държавните служители с алгоритми.
Още по-съмнителна е липсата на ограничения за самия Мъск, който получи картбланш, след като финансира кампанията на Тръмп с 280 млн. долара. Той разгръща дезинформационни атаки в социалната мрежа X, включително кампания срещу USAID – агенция за хуманитарна и икономическа помощ.
На 7 февруари работник с кран демонтира знака на USAID във Вашингтон, окръг Колумбия, символизирайки „смъртта“ на агенцията. С обявяването на USAID за „престъпна организация“ Мъск я постави под контрола на Държавния департамент.
Персоналът на агенцията ще бъде намален от 10 000 на 290 служители. Единствено Конгресът обаче има правомощията да разпуска федерални агенции.
По подобна схема Тръмп иска да закрие Министерството на образованието и да прехвърли функциите му на щатите. Идеята отдавна се подкрепя от религиозните консерватори и противниците на държавните училища, които насърчават „свободата на избора“.
Но в действителност тя би задълбочила разликата в образователните постижения между отделните щати. Законодателите от Демократическата партия дори не могат да влязат в офисите на USAID и Министерството на образованието.
Профсъюзите и левите организации оспорват в съда „административните отпуски“, предложени за 2 милиона държавни служители (плащанията ще продължат до октомври). По данни на Белия дом 65 000 от тях вече са приели предложението.
Никой не може да предвиди как ще изглежда федералното правителство след шест месеца. Но вече изискването за лоялност и партийна дисциплина прониква във всички нива на управлението.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс пише в X на 9 февруари: „Съдиите нямат право да контролират законните правомощия на изпълнителната власт“. А Елон Мъск настоява всяка година да се отстраняват 1% от федералните съдии, като ги нарича „корумпирани и некомпетентни“.
Доналд Тръмп окачи портрет на Роналд Рейгън в Овалния кабинет. Неговият далечен предшественик, първият, който използва лозунга „Да направим Америка отново велика“, заяви в прощалното си обръщение през януари 1989 г., след осем години като президент: “ Наричат го Рейгъновата революция. Е, съгласен съм. Но за мен тя винаги е била по-скоро едно голямо преоткриване – преоткриване на нашите ценности и здрав разум.“
Администрацията на Тръмп се прикрива със същия този „здрав разум“, докато организира консервативна контрареволюция в интерес на бяла християнска Америка. Макар че отделни инициативи, като например утвърждаването на бинарния модел на пола (мъж и жена), могат да намерят подкрепа сред по-разнообразни слоеве от населението.
„Две неща могат да бъдат едновременно верни: лявата идеология на социалната справедливост, или т.нар. woke, често беше тесногръда, обсебена от езика, отчуждаваща широка аудитория с моралния си догматизъм. Но ответният удар срещу woke в началото на втория мандат на Тръмп ще бъде опустошителен“, пише журналистът Рос Баркан в New York Magazine на 29 януари.
В допълнение към имиграцията, маркерите за идентичност се превърнаха в ключови цели на президентските укази. Програмите за DEI (разнообразие, равенство, приобщаване) бяха обявени за приоритетна цел. Започна истински лов на вещици срещу всички, които участват в тези инициативи в държавните агенции. В една от заповедите се говори за „огромно разхищение на обществени средства и срамна дискриминация“, като се подразбира, че жертвите са бели и хетеросексуални.
Пентагонът се превърна в главна цел за „освобождаване от веригите на уокизма“. Публичната образователна система е подложена на подобни атаки. Според заповедта от 29 януари родителите са станали свидетели на „промиване на мозъците“ на децата им в радикални антиамерикански идеологии, а родителският контрол е бил умишлено блокиран“.
На федерално ниво програмите на DEI бяха закрити, служителите бяха пуснати в административен отпуск, а големите частни компании започнаха да закриват собствените си инициативи.
Сега Тръмп и неговите поддръжници говорят само за „меритокрация“, като изведнъж заличават въпроса за расовото неравенство. Белият дом вижда в решението на Върховния съд от юни 2023 г., с което беше отменена позитивната дискриминация при приема в университетите, правно основание за преразглеждане на завоеванията, постигнати от прогресивните сили от 60-те години насам.
Контрареакцията засяга и въпроса за религията. Доналд Тръмп твърди, че Бог го е спасил по време на покушението в Бътлър, Пенсилвания, на 13 юли 2024 г.
Президентът обявява създаването на работна група в рамките на Министерството на правосъдието, която да се бори с „антихристиянските пристрастия“ в правителствените агенции и политиката.
Идеята за „преследване“ на вярващите, включително наблюдение и съдебно преследване от страна на ФБР, отдавна се лансира в средите на MAGA. В същия дух на 23 януари Тръмп помилва 23 активисти срещу абортите, които блокираха клиники.
Друг важен идентификационен маркер е отмяната на правото на гражданство по рождение за децата на нелегални имигранти. Правните експерти го наричат грубо нарушение на 14-та поправка на Конституцията на САЩ. Трима федерални съдии вече спряха действието на изпълнителната заповед.
За Тръмп и екипа му обаче най-важен е не крайният резултат, а разпалването на културната война и промяната на дискурса за гражданството и за това кой е достоен да го получи.
Тръмпизмът е и узурпация на патриотизма, интерпретиран защитно и агресивно, докато демократите не успяват да предложат общонационален разказ, ограничавайки се да апелират към конкретни групи в обществото.
Непосредствено след завръщането си в Белия дом на 20 януари Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Световната здравна организация.
Администрацията обяви и оттеглянето си от Парижкото споразумение за климата, което символизираше ангажимент за решаване на един от ключовите световни проблеми, но винаги е предизвиквало скептицизъм от страна на републиканците.
Вашингтон също така наложи санкции на съдиите от Международния наказателен съд (МНС), преразгледа участието си в ЮНЕСКО и окончателно прекрати финансирането на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA), чиито плащания вече бяха замразени. Сега, като обикновен наблюдател, САЩ вече няма да участват в Съвета на ООН по правата на човека.
Всички тези стъпки бяха очаквани и продължиха линията на първия мандат на Доналд Тръмп, който се характеризираше с недоверие към многостранните международни организации.
За президента външната политика е още едно бойно поле срещу либералните ценности. Премахването на USAID е не само опит за съкращаване на разходите, но и начин да се сложи край на насърчаването на демократичните ценности в чужбина, свободната журналистика, международното право и плурализма, независимо дали в Централна Азия или на африканския континент.
По този начин САЩ доброволно се отказват от важен инструмент за влияние, като изоставят своята „мека сила“.
Новата американска изключителност вече не се основава на защитата на модел и ценности, на някаква „цивилизационна мисия“, а се гради върху безусловното господство на долара, военната мощ и природните ресурси.
Зад Доналд Тръмп стои цяло поколение MAGA, чийто представител е вицепрезидентът Дж. Ванс, дълбоко разочарован от хаоса и лъжите, които съпътстваха войната в Ирак.
За тази част от американската десница това беше преломен момент, демонстриращ лицемерието в основата на двупартийния консенсус по отношение на външната политика. „Ще измерваме успеха си не само с битките, които сме спечелили, но и с войните, които сме прекратили, и може би по-важното – с войните, в които никога не сме влизали“, заяви Доналд Тръмп в речта си при встъпването в длъжност.
Нов аспект в политиката на неговата администрация е съсредоточаването върху укрепването на американската сфера на влияние на своя континент – концепция, характерна за Русия и Китай, които се стремят да подкопаят либералния световен ред.
Вашингтон възприема геополитическата стратегия на тези държави. Белият дом преосмисля и доктрината на Джеймс Монро, който през 1823 г. концептуализира разделянето на американските континенти и европейските колониални сили, които се опитват да ги подчинят. Тази доктрина е достатъчно неясна, за да бъде преразглеждана в различни епохи, както направи Джон Кенеди по време на Кубинската криза през 1962 г.
Доналд Тръмп водеше кампания като кандидат на мира, обещаваше да разреши конфликтите в Украйна и Близкия изток. След това обаче той изпадна в неоимпериалистически тиради, твърдейки, че САЩ търпят несправедливи загуби навсякъде – както финансови, така и търговски. Един от примерите беше предложението му за анексиране на Гренландия.
Той заяви, че САЩ от години страдат от това, че се злоупотребява с тяхната наивност и доброта, какъвто е случаят с прехвърлянето на Панамския канал, решено от президента Джими Картър през 1977 г. Доналд Тръмп осъди „превземането“ на канала от страна на Китай и високите такси, които американските кораби трябва да плащат, за да го използват, като обмисля да си върне контрола над канала със сила.
Подобна ситуация възникна и с един от най-близките съюзници на САЩ – Канада. Страната беше заплашена едновременно с налагането на 25-процентни мита върху вноса (подобно на Мексико) и получи „покана“ да стане 51-ият щат на САЩ. След като подписа заповед за новите мита, Тръмп внезапно промени позицията си, давайки на Мексико и Канада едномесечна отсрочка.
Дали това е било предварително планирано действие или импровизация, остава неясно. Но едно е ясно – методът беше изключително суров, демонстрирайки, че Вашингтон вече не прави изключения дори за своите съюзници. Европа очаква нова търговска война, която може да бъде както всеобхватна, така и секторна.
Япония и Южна Корея също са разтревожени. В съзнанието на Доналд Тръмп митата са универсално средство за защита. Те трябва да съживят американската индустрия, да върнат производствените вериги в САЩ и да привлекат чуждестранни инвестиции. Те трябва да коригират търговските дефицити с множество партньори.
Тези политики се вписват и в идеализираната визия за Америка от края на XIX в., когато по времето на президента Уилям Маккинли (1897-1901 г.) страната, според Тръмп, е постигнала просперитет чрез високи мита. Бившият магнат в областта на недвижимите имоти се стреми да замени данъка върху доходите с тази форма на косвено данъчно облагане. В тази връзка Доналд Тръмп обяви създаването на „Външна служба за приходите“, която да събира тези данъци.
Този подход към икономиката и политиката, основан на отслабване на федералното правителство, дерегулация, пренебрегване на околната среда и допускане на инфлационни рискове, представлява най-голямата уязвимост на администрацията на Тръмп. Той беше избран с обещанието да се справи с незаконната имиграция и да намали разходите за живот.
Днес обаче основният му опонент се оказва, че изобщо не е демократ или съдия. Това е яйцето. Цената му се е повишила с 37% за една година и може да нарасне с още 20% през 2025 г. Проблемите на Вашингтон изглеждат далечни за повечето американци, но супермаркетите им са съвсем близо.
