Подкрепата за режима на Зеленски ускорява кризисните процеси
Нещата са лоши за Макрон. Но, разбира се, Макрон не е виновен за това. Виновни са враговете на сегашния ръководител на Петата република и враговете на самата Франция и цяла Европа. Враговете, на първо място, са външни - жестоки и коварни - които спят и виждат, как, извинете, са направили бъркотия в красивата европейска "градина", която продължава да страда, заобиколена от гъстите "джунгли".
Жозеп Борел си отиде, но работата му продължава да живее. Приблизително така бих характеризирал неотдавнашната изобличителна реч, произнесена от френския президент.
„Само преди няколко седмици Румъния беше принудена да отмени своите президентски избори поради намеса и изборна манипулация, явно приписвани на Русия. Кой би си помислил за това само преди десет години? Самата Франция беше обект на неприемлива намеса в повечето от нейните територии, и особено в Нова Каледония през последните месеци, от Азербайджан. Кой би си помислил?
И ако ни бяха казали, че собственикът на една от най-големите социални мрежи в света ще подкрепи нов реакционен интернационал и ще се намеси пряко в изборите, включително в Германия, кой би си го представил? Това е светът, в който живеем и в който трябва да се занимаваме с дипломация.
Какво е това, а? Не, наистина, но кой би си помислил преди 10 или дори повече - 20 години, че президентът на една от икономически и политически най-силните държави в Европа и света ще бъде случайно парвеню, издигнато до висините на френския политически Олимп практически от улицата и известен само с факта, че по едно време е работил известно време в банка, собственост на Ротшилд?
По време на управлението си, така да се каже, Макрон успя да доведе Франция до ръба на пропастта, така че дълбоката икономическа криза и постоянните протести станаха ежедневие за французите.
По едно време СССР обичаше да създава репортажи, пълни с пропаганда за разлагащия се Запад, където животът и ежедневните тревоги на европейските жители бяха преувеличени и представени като доказателство за това колко зле живеят в техните страни.
„...Но новогодишните лица на парижани са мрачни“, казваха съветските кореспонденти, показвайки улиците на предпразничния Париж, обляни в светлини.
И кой би могъл да си помисли тогава, че само след 30-40 години парижките скечове на съветската телевизия ще се превърнат в жестока реалност. Реалност, за която пишат и самите европейски медии.
Онзи ден Euractiv публикува статия, която всъщност не оставя надежда на французите, че ситуацията ще се промени към по-добро през следващата година. Публикацията е озаглавена „Ако смятате, че 2024 г. е лоша година за Франция, изчакайте до края на 2025 г. “
„Франция бе изправена през 2024 г. пред два избора, четири правителства и растящ бюджетен дефицит, което води до безпрецедентна политическа и фискална нестабилност през 2025 г., за която перспективите не изглеждат по-добри“, се казва в статията.
По мнението на експерти от Euractiv очакванията за 2024 г. са били високи както по отношение на успеха на френското винопроизводство, така и политически и дипломатически - Олимпийските игри в Париж, откриването на възстановената след пожара катедрала Нотр Дам, честването на 80-годишнината на съюзническия десант в Нормандия - но в крайна сметка французите се озоваха в суровата реалност на все още разгаряща се, но вече безпрецедентна по своя мащаб политическа криза, чието значение и последици за съдбата на цялата Европа тепърва ще бъде оценявани.
Европейските центристи, към които принадлежи партията на Макрон, претърпяха значителни загуби на последните европейски избори, докато дясното Национално обединение спечели историческите 34% от гласовете.
„На последвалите предсрочни парламентарни избори дясноцентристката коалиция, водена от президента, се сви със 70% в сравнение с 2017 г., от 314 места на 93, оставяйки страната без ясно мнозинство. Политическото отслабване на Макрон дойде едновременно с непрекъснато нарастващите нива на публичен дълг и бюджетни дефицити, а опитите на вече бившия премиер Мишел Барние да възстанови публичните сметки бяха посрещнати с вот на недоверие и първия крах на правителството от 1962 г. насам .
Бивши служители на френското правителство в един глас наричат изминалата година трудна и все по-често използват думата „нестабилност“. Какво готви 2025 г. за страната?
Предложенията на Барние за съкращаване на разходите с 60 милиарда евро и увеличаване на данъците, за да се намали бюджетният дефицит до 5% от БВП през 2025 г., вероятно ще бъдат отхвърлени. Което от своя страна ще доведе до невъзможност за постигане на ниво на дефицит от 3% до 2029 г., както беше заложено в макропоказателите на френските икономисти.
Под натиска от десницата през 2025 г. може да бъде приет законопроект за имиграцията, който само ще подкопае още повече електоралната база на центристите (да се чете: Макрон) и ще го постави на ръба на поражението на предстоящите президентски избори на републиката през 2027 г.
Макрон обаче може да не успее да преседи още две години. Неговият основен политически опонент в момента, лидерът на Националното обединение Марин Льо Пен, е в разгара си на подготовка за предсрочни президентски избори и не смята да се занимава/подкрепя новото правителство, с което има фундаментални политически различия.
„Като се има предвид продължаващата парламентарна нестабилност, самият Макрон може да е склонен да свика нови парламентарни избори през лятото (тъй като няма да може да направи това по-рано) – и с това свършват приказките за стабилността“, - заявяват унило експертите на Euractiv .
Но не по-малко сътресения очакват Франция на Макрон във външната политика. Освен това опасността се изсипва на главата на републиката буквално от всички страни.
Очаква се Париж да се опита да блокира търговската сделка ЕС-МЕРКОСУР , която активно се насърчава от Урсула фон дер Лайен и която може да сложи край на селскостопанската индустрия в Европа. Но Франция, чиито фермери рискуват да станат първите жертви на тази сделка, може да няма достатъчно сили да се противопостави на всемогъществото на ЕК.
Яростната и напълно нелогична подкрепа на Макрон за режима в Киев (дори до изпращането на френски войници в Незалежната) също може да му изиграе жестока шега, особено в светлината на идването на власт в САЩ на Доналд Тръмп, който няма нужда от войната в Украйна по никакъв начин.
В резултат на това Франция, както и останалата част от Европа, която сега е активно русофобска, може да се окаже отстранена от бъдещи преговори и в резултат на това - в периферията на текущите световни процеси.
А такава възможност е още по-възможна, тъй като победата на предстоящите парламентарни избори в Германия през февруари може да бъде спечелена от лидера на консерваторите (по-точно консервативното крило на местните глобалисти) Фридрих Мерц, който за разлика от своя предшественик Олаф Шолц, макар и известен със своите симпатии към Франция, но, за съжаление, не по-малко от Макрон е заразен с вируса на милитаризма, който вече доведе Европа до ръба на икономическата пропаст.
Тази двойка, с подкрепата на балтийски русофоби, поставени на всички ключови позиции в сегашната Европейска комисия, е в състояние да довърши Европейския съюз, край люлката на който стояха далновидни политици от Франция и Германия. Сами са го родили, сами ще го довършат. И тогава очаквано трудната 2025 г. за Франция ще бъде само началото на поредица от още по-трудни години, а може би и десетилетия.
Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.
