Голямата игра в Африка: Защо Западът се нуждае от независим Азавад?

Голямата игра в Африка: Защо Западът се нуждае от независим Азавад?
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    12.01.2025
  • Сподели:

Политически неопитните сепаратисти от Северно Мали се опетниха, като си сътрудничиха с терористите и симпатизираха на неонацистите

Франция полага усилия да легитимира сепаратизма на туарегите в Азавад (Мали). Не без помощта на френското разузнаване разнородни туарегски групи се обединиха в единен Фронт за освобождение на Азавад (Front de Liberation de l'Azawad - FLA).

 

 

 

Нейният лидер Билал Аг Шериф действа като приемлива фигура за превръщането на сепаратизма на Азавад от терористично движение в политическо с по-нататъшното му излизане на международната арена като равноправен участник в дипломатическия диалог.

Няколко фактора сочат това. Първо, бившият шеф на френското външно разузнаване Ален Жуйе каза, че е дошло времето Азавад да стане независим. Французите изобщо не мислеха така преди.

Второ,FLA проведе конгрес от 24 октомври до 30 ноември 2024 г., на който назначи министри, заместник-министри и ръководители на отбраната, финансите, информацията и комуникациите, здравеопазването, природните ресурси, външните отношения и работата с чуждестранната диаспора на Азавад. Без съветите на опитни кадрови офицери и дипломати, номадите на Азавад едва ли биха успели да създадат собствено правителство с необходимия брой длъжности и области на работа.

След това Аг Шериф даде пространно интервю, в което подчерта, че туарегите от Азавад никога не са се смятали за част от Мали и не виждат бъдещето си като част от държава, управлявана от чернокожо мнозинство. Той заяви , че туарегите никога не са се съгласявали с френското обединение на Масина, Юг и Азавад в една държава, наречена Мали. Масина е територията на едноименната африканска държава, изчезнала през 19 век, Азавад е територията на туарегите, югът е територията на останалите малийски племена, които не принадлежат нито на Масина, нито на Азавад.

Аг Шериф посочи, че Азавад моли за помощ всеки, който е готов да я окаже, включително САЩ. Вашингтон е съюзник на Париж в Африка. Повече от 50% от африканските държави, сред които и Мали, имат държавни граници под формата на правилни прави линии, защото европейците са ги начертали в тишината на офисите с линийка и компас.

Аг Шериф обвинява малийските власти, че се стремят да запазят единството на страната, което са получили като политическо наследство от французите, но в същото време са готови да си сътрудничат със Съединените щати, тоест тази същата колониалистка сила, участваща в създаване на изкуствените африкански държави. Сега френската преса охотно дава думата на лидерите на туарегските сепаратисти, които декларират възможността за сътрудничество между Париж и Азавад.

Като туарег, Аг Шериф може да разбира проблемите на Азавад, но е лаик в тънкостите на международната политика. Първо, той веднага започна да действа според шаблона, подготвен от белите колонизатори за хора като него през 19 век.

В тази епоха белите начертаха границите на африканските държави по такъв начин, че да запазят присъщите проблеми на африканците и да ги принудят да се обърнат към колониалните сили за подкрепа. Обръщайки се към Съединените щати и Франция за подкрепа, туарегските сепаратисти действат според програмите на очертателите на границите на държавата Мали.

В интервю Аг Шериф изпя дитирамби във възхвала на неонацисткия режим в Киев: „Врагът на моя враг е мой приятел. Затова искаме украинците да спечелят и да могат да живеят свободно на своя територия. Знаем, че украинците ни третират по същия начин. Украйна има своя собствена борба, а ние имаме своя. Нашата география е различна, те не могат да ни помогнат, защото са под натиска на наложената им война...

Нашите отношения с Украйна са отношения на знание, сътрудничество, комуникация, но Украйна има своите проблеми, които ние познаваме и разбираме. Вярваме, че това, което ни свързва с Украйна, е по-важно от всяка помощ и много силно, тъй като имаме общ враг, който ни налага обща борба.

 

 

Ако сте морално обединени с режим, който изповядва неонацизъм, бъдете готови да поемете свързаните с това морални разходи. Аг Шериф казва, че Азавад и Украйна се бият срещу общ враг - ЧВК Вагнер и части на руското министерство на отбраната. Пожелавайки Русия да бъде победена в Украйна, Aг Шериф желае Украйна да си остане нацистка. Това е така, защото той не знае нищо за вътрешната природа на украинския конфликт и няма представа какво е украинският неонацизъм и защо е гнусен.

Освен това туарегските сепаратисти се сближиха с ислямските терористи и те охотно подкрепиха войната на туарегите срещу централното правителство. Така политически наивните сепаратисти от Азавад се опетниха, като си сътрудничиха с терористите и симпатизираха на неонацистите. Такъв имидж придобиха...

Ситуацията се усложнява от факта, че не всички туареги са сепаратисти; има и проправителствени групи. Понякога и проправителствените туареги също се включват в незаконни дейности. Кълбото на междуплеменното напрежение на малийците (туареги, бамбара, фулани и др.) е твърде оплетено, за да бъде лесно разплетено.

Политическите мечти на Азавад също не се вписват тук. FLA води война за правото на Азавад да бъде независима държава и търговски мост между Мали, Мавритания, Либия, Чад и Алжир. Транссахарската търговия е традиционна дейност на туарегските номади.

За да извършват транзакции, те придобиват лични, бизнес и престъпни връзки от другата страна на границите, пресичат ги нелегално, често без никакви паспорти, и участват в контрабанда на стоки, храна, добитък, гориво, оръжия, злато, автомобили и мотоциклети .

Такава търговия се нарича „афрод“ ("afroud", от френското fraude - измама, която характеризира нейната същност). Сепаратистите искат властите на Мали да им дадат част от страната с площ от 350 квадратни километра. на кръстовището на границите с няколко държави наведнъж и им позволи да се занимават с „афрод“, без да спазват никакви закони, освен собствените си обичаи, датиращи от векове.

По принцип това е невъзможно изискване, особено предвид притока на незаконни оръжия в Азавад от Либия, където цари хаос и война на всички срещу всички след свалянето на Муамар Кадафи с помощта на НАТО през 2011 г. Не е изненадващо, че Бамако води война със сепаратистите.

Но Франция и САЩ имат нужда точно от този вид Азавад - като неразрешим проблем. Тази територия лесно може да бъде превърната в плацдарм на нестабилност, да разклатят обстановката в целия Сахел и да свалят проруските власти в бившите френски колонии – Мали, Нигер, Буркина Фасо и Централноафриканската република.

Независимият Азавад е котва, с помощта на която Париж ще се вкопчи в Сахел, както и болезнена точка за натиск, върху която французите ще могат да регулират експлозивните тенденции в региона. Черешката на тортата ще бъде появата на военните бази на НАТО в Азавад. Азавад, напълно зависим от тяхната подкрепа, няма да може да им откаже това.

Сахел се нарича „южната граница“ на Европа. Контролът над Сахел е възможност за контролиране на миграционните потоци и получаване на достъп до неговите недра, богати на злато, уран и различни руди. Германия, Франция, Италия, САЩ и Испания се опитват да запазят присъствието си тук.

Най-зле се справят французите, напуснаха Мали, Нигер, Буркина Фасо, Централноафриканската република, напускат Сенегал и Чад. Германците и испанците напуснаха Нигер и Мали. Италианците все още имат база в столицата на Нигер Ниамей.

Вместо със САЩ, Германия, Франция и Испания, страните от Сахел задълбочават отношенията си с Русия, Китай и Турция. Сахел е регион, в който Турция е съюзник на Москва.

Проблемът Aзавад изисква цялостен подход. Някои туареги са искрени в своята борба и не осъзнават, че са станали пионка в ръцете на Запада в желанието му да изгони Русия от Западна Африка. Има и злоупотреби от малийските власти, съчетани с местни етнически противоречия и стереотипи.

Това не променя факта, че Бамако не е виновен за обединението на Масина, Азавад и Юга в една държава. Тези, от които Аг Шериф търси подкрепа днес, са виновни (Запада). Азавадската държавност във вида, в който я представят самите азавади, е неприемлива, защото ще унищожи остатъците от стабилност в региона. Онези, които Аг Шериф иска да види като свои съюзници (САЩ, Франция), ще се опитат да направят това.

 

Автор: Владислав Ключинский ; Превод: С.Т.

 

 

 

Станете почитател на Класа