Тръмп се връща към доктрината Монро

UnHerd: Тръмп реши да подели света на сфери на влияние с Русия и Китай, но без ЕС

Обещавайки да отнеме Гренландия от Дания, Тръмп очерта новата си външнополитическа стратегия, която изплаши Европа, пише UnHerd. В борбата за Арктика, друга „Голяма игра“ на XXI век, Америка е готова да раздели света на сфери на влияние.

Превод от UnHerd, Великобритания: 

Остава повече от седмица до встъпването в длъжност, но Доналд Тръмп вече дрънка с оръжие. Той заяви, че е «абсолютно наложително» за Америка да анексира Гренландия.

„Всъщност никой дори не знае дали Дания има законни права към нея, но ако има, трябва да се откаже от нея, защото Гренландия е нужна за националната ни сигурност“, каза Тръмп.

Още преди да влезе в Белия дом, новоизбраният президент вече вбеси Европа, като отказа да изключи икономическа или военна принуда в усилията си да постави под свой контрол датската автономна територия.

Доналд Тръмп-младши също действа по темата. Тази седмица той направи показно посещение на острова, играейки ролята на турист, но придружен от могъщия Серджио Гор, новият директор на отдел кадри на Белия дом, и раздаваше шапки

„Да върнем на Гренландия миналото й величие“.

„Дон младши и моите представители кацнаха в Гренландия“, написа Тръмп в социалните мрежи. — Приемът беше великолепен. Те и целият свободен свят имат нужда от безопасност, сигурност, сила и МИР! Тази сделка просто трябва да се случи. Да върнем на Америка и Гренландия предишното им величие!»

Не е изненадващо, че датският премиер Мете Фредериксен побърза да разкритикува предложението на Тръмп.

Разбира се, няма нищо по-лесно от това да осмееш изявленията на Тръмп за анексиране и да ги представиш като умело политическо тролене, предназначено да разбуни електората и да отвлече вниманието от по-належащите проблеми, като липсата на ясна стратегия в конфликтите в Украйна и Близкия Изток.

Тази история обаче има двойно дъно: Тръмп не просто си чеше езика. Всъщност Гренландия отдавна стана натрапчива идея за бившия и бъдещ президент: той за първи път говори за закупуването на острова през 2019 г.

С какво тегли като магнит Тръмп този огромен леден блок, където условията са толкова тежки, че малкото му население от 60 000 човека (предимно местно население) оцелява чрез лов и риболов?

Всъщност всичко е много просто.

Първо, Гренландия е богата на природни ресурси, включително редкоземни минерали, които са от решаващо значение за лидерските промишлености и «зелените» технологии на Америка.

Още по-важно е местоположението на Гренландия на прага на геополитически безценния Северен ледовит океан.

Регионът не само има огромни неоткрити запаси от нефт и газ, но с топенето на ледовете се отварят недостъпни досега морски пътища, които биха могли значително да променят баланса на силите в световната търговия.

Главният от тези маршрути е Северният морски път, който минава по крайбрежието на Русия и през Беринговия проток.

Той може да съкрати времето за пътуване между Азия и Европа с до 40%, заобикаляйки традиционните маршрути през Панамския или Суецкия канал.

Тръмп със сигурност разбира, че Русия, с обширното си арктическо крайбрежие, има уникални възможности да разкрие потенциала на региона.

Наистина, Северният морски път се превърна в крайъгълен камък на новата енергийна стратегия на Москва. Тя вече изгради пристанища, терминали и флотилия от ледоразбивачи, за да използва новите морски маршрути за износ на петрол, втечнен газ и други ресурси от арктическите региони към световните пазари, особено в Азия.

Освен това Москва засили военното си присъствие.

Междувременно се появи и Китай: след като се обяви за „държава в близост до Арктика“ през 2018 г., оттогава той активно инвестира в региона чрез инициативата „Полярният път на коприната“, като се стреми да интегрира трансполярното корабоплаване в по-обширния проект — «Един пояс, един път».

На този фон изявленията на Тръмп звучат все по-сериозно.

Това не са просто празни размишления: те подчертават факта, че Гренландия е ключова част от дългогодишните планове на САЩ за укрепване на арктическата опора срещу нарастващото присъствие на Русия и Китай.

В този смисъл приказките на Тръмп за анексия и дори за военна намеса – и двете малко вероятни – рискуват да отклонят вниманието от по-голямата геополитическа динамика: борбата за Арктика, още една „Голяма игра“ от 21-ви век, която вече се разгръща.

За да изиграят тази игра сериозно, Съединените щати всъщност не трябва да поемат физическия контрол над Гренландия. Те вече имат значително влияние на острова съгласно договора с Дания от 1951 г.: Вашингтон носи значителна отговорност за отбраната на Гренландия и управлява масивната космическа база Питуфик (бившата въздушна база Туле) — ключов елемент от противоракетната отбрана.

Опитите за разширяване на това военно присъствие няма да срещнат особена съпротива от страна на Дания, предвид нейната атлантическа ориентация и изключителната й предпазливост към Русия.

Независима Гренландия ще се окаже още по-податлива на исканията на САЩ, въпреки уверенията на премиера, че страната му „няма да се продаде“.

Накратко, празните приказки на Тръмп за военна намеса не трябва да заслепяват никого за истинския факт, че Арктика е на път да се превърне в огнище на съперничеството между Америка и оста Китай-Русия.

Тази реторика обаче е полезна по свой начин, тъй като разкрива външнополитическия курс на новата администрация.

В комбинация с другите експанзионистични изказвания на Тръмп за Панамския канал и дори за Канада, това олицетворява опита да се спре упадъкът на глобалния статус на Америка и да се справи с невероятното имперско пренапрежение.

Всичко това предполага преоценка на приоритетите на САЩ в полза на по-гъвкава „континентална“ стратегия – нещо като доктрината Монро в ново издание, предназначена да възстанови пълната хегемония над това, което те считат за своя естествена сфера на влияние (тоест Северна и Южна Америка и Северния Атлантик).

Подобен подход би могъл да напипа равновесие между империалистическите тенденции, които все още са силни в американския елит (и не са чужди на самия Тръмп) с по-„реалистично“ разбиране на многополюсната динамика на света.

Това също така обяснява защо смелите амбиции на Тръмп в Гренландия намериха жив отклик сред някои руски коментатори.

Така телевизионният експерт Сергей Михеев заяви, че реториката на Тръмп се вписва в „американското мислене“, което неговите предшественици се опитаха да „маскират и скрият“.

„Тръмп просто казва в прав текст: ние сме всичко, а вие сте нищо“, отбеляза Михеев.

„Това е особено важно, защото забива клин между него и Европа, подкопава световната архитектура и отваря някои възможности за нашата външна политика.“

Той заключи, че ако Тръмп наистина иска да спре Третата световна война, решението е просто: разделяне на света на сфери на влияние.

Влиятелният учен Станислав Ткаченко от Държавния университет в Санкт Петербург също подкрепи подобна реторика и каза, че Русия трябва „да благодари на Доналд Тръмп, който ни учи на нов дипломатически език. Тоест да казваме всичко както си е.

„Може да не разделяме света като ябълка, но със сигурност можем да очертаем онези части от него, където нашите интереси са безусловни“, поясни той.

Всички тези изявления могат да бъдат отхвърлени като пожелателно мислене, тъй като не отчитат повишения риск от военно напрежение в зоните, където се сблъскват сферите на влияние – както вече се случва в Арктика.

Нещо повече, отношенията между САЩ и Русия са пряко зависими от траекторията на конфликта в Украйна, където остават налице сериозни пречки пред трайния мир.

Но коментарите на Тръмп предлагат бегла представа как напрежението между САЩ и Русия (а можем да добавим и Китай) може да се развие допълнително, ако не отшуми.

Разбира се, свят, в който по-слабите държави са сведени просто до пионки, които трябва да бъдат „мирно“ разделени между имперските сили – ако приемем, че натам сме се запътили – едва ли отговаря на идеята на повечето хора за многополюсния ред.

А това изобщо не е редът, за който Русия и Китай уж се застъпват — така че въпросът как биха могли да отговорят на стъпките на Тръмп остава открит.

Но една част от света остава тревожно неподготвена да навигира в тези бурни води – независимо дали политически, интелектуално или психологически: Европа.

В свят, готов да бъде разделен на сфери на влияние под господството на САЩ, Русия и Китай, Старият свят е изправен пред перспективата да стане геополитически още по-слаб и по-уязвим, отколкото е сега.

Въпреки това Европа продължава да се придържа отчаяно към мита за трансатлантическите отношения, въпреки явното незачитане на суверенитета и просперитета й от страна на Америка.

Горчивата ирония е, че след като се подчини на САЩ и започна да се бори с въображаемата руска заплаха, Европа внезапно откри, че една от нейните територии е застрашена не от Русия, а от самите САЩ.