Едни загубиха съюзник, други — враг. Падането на режима на Асад и неговите последици за Магриб
Raseef22: Тунис, Алжир и Мароко загубиха ценен съюзник в лицето на Асад
Падането на режима на Башар Асад в Сирия засегна не само съседните държави и Близкия изток като цяло, но и страните от Магриб, пише Raseef22. Тунис, Алжир и Мароко загубиха ценен съюзник.
Превод от Raseef22, Ливан:
Алжир беше стратегически съюзник на сирийския режим от десетилетия. От друга страна, отношенията между Мароко и Сирия винаги са били напрегнати. Ескалацията достигна преломната си точка през 2012 г., когато Мароко затвори посолството си в Дамаск и поиска закриването на сирийското посолство в Рабат.
Въпреки че отношенията между Тунис и Сирия преживяха «периоди на турбулентност» след избухването на масовите антиправителствени протести през 2011 г., бившият президент Монсеф Марзуки реши да скъса дипломатическите отношения с Дамаск през февруари 2012 г. в знак на протест срещу потушаването на протестите. Тунис и Сирия възстановиха дипломатическите си отношения през 2014 г. по време на управлението на покойния президент Беджи Каид ал Себси.
Мароко официално подкрепя «сирийския народ»
Министърът на външните работи, африканското сътрудничество и мароканските емигранти Насър Бурита в изявление за пресата, публикувано от мароканските СМИ ден след падането на режима на Башар Асад, потвърди, че Мароко следи събитията в Сирия със загриженост и се надява, че първите решения на новото ръководство в Дамаск ще удовлетворят стремежите на сирийския народ, който иска стабилност и просперитет.
Бурита отбеляза, че Мароко е заело последователна позиция, основана на зачитане на суверенитета, единството и териториалната цялост на Сирия.
Загуба на стратегически съюзник за Алжир
Алжир нарече въоръжените групировки в Сирия „терористи“, но след бягството на президента Башар ал-Асад, когато въоръжените групи призоваха за диалог и мирно съвместно съществуване, той промени позицията и реториката си.
Няколко дни преди падането на режима на Башар Асад министърът на външните работи и националната диаспора в чужбина Ахмед Атаф се обади на сирийския министър на външните работи и емигрантите Басам ал Сабах.
Алжирският министър повтори „твърдата позиция на Алжир и неговата абсолютна солидарност с братската Сирийска арабска република пред лицето на терористичните заплахи, които застрашават нейния суверенитет, единство и териториална цялост“.
На 8 декември алжирското външно министерство – веднага след падането на режима на Башар ал-Асад и превземането на Дамаск – излезе с изявление, призоваващо „всички сирийски партии към единство и мир, за да се гарантира сигурността, стабилността, единството и териториалната целост на страната“.
В изявлението се подчертава още, че «алжирският и братският сирийски народ са свързани от обща история, основана на солидарност и взаимопомощ».
Министерството на външните работи призова всички страни в Сирия да поставят за свой приоритет върховните интереси на страната и да изградят държава, която гарантира изразяването на волята на сирийския народ без намесата на чужди държави.
Ще има ли нова „Жасминова революция“ след бягството на Асад?
Тунизийският президент Каис Саид е един от арабските президенти, които подкрепят Башар Асад. Падането на неговия режим и бягството му в Москва бяха лоша новина за картагенския дворец.
Два дни преди падането на режима на Асад, Министерството на външните работи за миграцията и тунизийците в чужбина излезе с изявление, в което се казва, че „Тунис категорично осъжда терористичните атаки, извършени от екстремисти в Северна Сирия.
Тунизийската република изразява пълната си солидарност със Сирийската Арабска република и призовава международната общност да подкрепи братската страна, за да може тя да запази своя суверенитет, сигурността на своя народ, стабилността и териториалната си цялост.»
След падането на режима на Асад Тунис коригира позицията си.
Тунизийското външно министерство излезе с второ изявление, в което повтори позицията си относно «необходимостта да се прави разлика между държавата и политическия режим. Политическият режим е чисто сирийски въпрос. Сирийският народ трябва да решава собствената си съдба без външна намеса.»
Докато президентът на Тунис загуби съюзник с падането на режима на Башар ал-Асад, тунизийската опозиция приветства промяната. «Арабската пролет» все още е в разгара си, според бившия президент Монсеф Марзуки. Снимките със сирийци, събиращи се на площади, за да отпразнуват падането на режима на Асад, напомнят случилото се в Тунис в началото на 2010 г., преди протестите да се разпространят в Египет, Либия и Йемен.
Първият президент, управлявал Тунис след «Жасминовата революция», счита, че репресиите и тиранията винаги завършват по един и същи начин.
Други държави могат да се «взривят» във всеки един момент, а така наречените «тирани» сега седят на буре с барут.
Той ги призова да освободят политическите затворници и да започнат политически диалог, за да се избегне сирийският сценарий.