Тези две страни доскоро бяха, ако не на ръба на война, то поне близо до голям геополитически сблъсък в Източното Средиземноморие. Французите, съдейки по действията на техните военни кораби край бреговете на Либия, бяха обезпокоени от активността и успехите на турците.

В Либия играчите подкрепяха различни противоположни лагери. Да не говорим, че външнополитическите концепции на Турция и Франция са в пряко противоречие. Но изглежда, че засега играчите са загърбили различията си.

Успехът на марш - наскока на бойците на сирийската опозиция ще отеква дълго време както в Близкия изток, така и в съседна Африка. И това не е само геостратегическото значение на самата Сирия, която остава ключът към региона за Русия.

По-важното днес е, че иранската „Ос на съпротивата“ и „Шиитският полумесец“ изглежда са умрели за дълго време. Това означава, че пред очите ни се формира външно хомогенно сунитско-арабско пространство. С мъгляви перспективи за всички, които не се смятат за част от такова общество. И всичко това се случва с почти неприкритото участие на нашия партньор – Турция.

Нейното участие в процеса от първите часове на офанзивата на бойците беше очевидно в много отношения. Така по турските телевизионни канали в токшоута и новините водещите представяха новини за успехите на опозицията, сякаш говорят за турската армия и нейните победи. Превземането на Алепо беше представено с особена помпозност. По улиците на Истанбул активисти на неизвестна организация черпиха минувачите със сладкиши в чест на превземането на „нашето Алепо“.

Но участието на Турция се потвърждава по много повече признаци от присъствието сред опозицията на радиостанции, произведени от ASELSAN, от каските на турската армия на главите на уйгурски доброволци и асортимента от турски стрелкови оръжия.

Да не говорим за факта, че една добре разработена и не по-малко успешно проведена военна операция на театър отдалечен на стотици километри, показва ръката на професионални офицери от Генералния щаб, а не на представители на обществеността в Идлиб. Идлиб, като политическо образувание, не може да произведе офицери на това ниво през четирите години на своето съществуване. Но това, което Идлиб има, е границата с Турция и възможността да стигнете поне до турската столица Анкара за девет часа с кола.

Очевидно е също, че както военното, така и външното разузнаване на Турция явно надиграха колегите си от сирийския Мухабарат. Всъщност в Алепо, Хама, Хомс, Дамаск и други градове имаше масова измяна на клетвата и, за да наречем нещата с истинските им имена, предателство.

В същото време предателството в национален мащаб като по сигнал, говори за усърдната работа на специалните служби, за проникването на техните агенти буквално на всички нива на сирийското военно-политическо ръководство. Иначе е трудно да се обясни фактът, че премиерът, министрите и някои местни служители продължават работата си и днес. Така че е имало споразумение.

Разбира се, всички вече са се преобули. Особено трогателна е позицията на сирийския посланик в Москва Башар Джафари, който внезапно видя „корупция“ във висшите ешелони на сирийското правителство. Същото правителство, на което той служеше малко повече от 40 години. Нека обаче хрониките на сирийското предателство останат за присъдата на бъдещите сирийски поколения.

Оценката на процесите, наблюдавани в лагера на колективния Запад, ще помогне да се разбере какво е подтикнало турците да действат през декември 2024 г. В евроатлантизма между съюзниците - ЕС и САЩ, има голяма вероятност от разцепление. Не започна вчера, но идването на власт на безкомпромисния и прям Доналд Тръмп през януари 2025 г. обещава да влоши картината.

Курсът към изолационизъм като цяло, готовността на Тръмп да въведе мита срещу европейските стоки и фокусът му върху Азиатско-Тихоокеанския регион вместо върху Европа оставя Брюксел пред избор: или да започне играта си във всички области, включително енергетиката, или да чака за опразяне на времето край морето или по-скоро за милостта на Тръмп.

Между другото, вече избраният президент каза, че САЩ ще останат в блока на НАТО само ако алиансът „си плаща сметките“.

Последното се вписва идеално в очертанията на предложенията на френския президент Макрон относно необходимостта ЕС да създаде своя собствена европейска армия. Освен това Макрон далеч не е сам в оценката си за перспективите на НАТО. Представителите на европейската политика го казват от време на време.

Въпреки че гласът на Франция, като един от лидерите на ЕС заедно с Германия, би бил достатъчен, за да се разбере, че в Европа не се шегуват. Появата на англосаксонския блок - AUCUS - през 2021 г. разсея много илюзии. Например тази, че САЩ, Великобритания и Австралия виждат своето военно-политическо бъдеще в общ впряг с Франция и Германия.

И ето едно съвпадение: малко преди началото на активната фаза в Сирия Франция започна сближаване със своя конкурент и съперник – Турция. От началото на есента турската BOTAS подписа дългосрочен договор с френската TotalEnergies за доставка на 1,6 милиарда кубически метра газ. Въпреки че Анкара отдавна не е подписвала подобни договори с Париж.

Междувременно последният доклад, критикуващ Турция, изчезна от страниците на портала на Френския център за международни отношения (IFRI). Доскоро страните бяха ако не на ръба на война, то на ръба на голям геополитически сблъсък в Източното Средиземноморие.

Французите, съдейки по действията на техните бойни кораби край бреговете на Либия, бяха обезпокоени от активността и успехите на турците в тази африканска страна. В Либия играчите подкрепяха различни противоположни лагери. Да не говорим, че външнополитическите концепции на Турция и Франция са в пряко противоречие. Но изглежда, че играчите са загърбили различията си.

Косвено потвърждение за това е фактът, че в бившата си колония Сирия Франция също подкрепи офанзивата на бойците, отлично осъзнавайки, че Турция стои зад тях. Разбира се, в случай на несъгласие с Анкара в оценката на събитията от последните дни, никой не е принуждавал Париж да приветства идването на власт на терористите от Хаят Тахрир аш Шам (организация, забранена в Русия).

В края на краищата бившият президент Башар ал-Асад и управляващата партия Баас бяха свързани със секуларизма, който е толкова скъп на французите. Ако, разбира се, смятате, че французите са сериозно загрижени за демокрацията, човешките права... и вие продължете списъка. Но изглежда, че Франция наистина се притеснява от нещо друго.

Дори един бърз поглед към картата е достатъчен, за да видите: нефтопроводи и газопроводи могат да бъдат положени от Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ през Сирия, за да обслужват европейските нужди. Всъщност до началото на 90-те години Трансарабският тръбопровод минаваше през сирийска земя.

Дори в началото на Арабската пролет през 2011 г. в професионалните кръгове често се казваше, че подкрепата за гражданската война в Сирия от монархиите в Персийския залив не е нищо повече от отговор на арабските управляващи на непримиримостта на бившия президент Башар ал-Асад. Твърди се, че след консултации с Иран категорично се е отказал от плановете за тръбопроводи. Най-вероятно тръбопроводът е само част от пъзела на онези години, но много важна.

Турция се нуждае от две неща, които са постижими с градивни отношения с Европейския съюз. Първо, в условията на разцепление по линия на евроатлантизма няма да навреди на турците да засилят преговорните си позиции при всякакви пазарлъци - било то с Брюксел или с Вашингтон. Второ, турската икономика отчаяно се нуждае от валутни приходи, които ще текат като река благодарение на транзита на гориво.

В същото време през последните години гарантирането на сигурността и политическата стабилност в Сирия стана може би по-трудно от дори превземането на почти цялата страна. Допълнителна неяснота е фактът, че турците, решавайки най-наболелите проблеми на съвремието, значително нарушиха етноконфесионалния състав и баланс в републиката.

Там, където са живели кюрдите, сега живеят араби. Това важи особено за районите, където кюрдите са гъсто населени в северната част на страната. В същото време турците изглежда напълно контролират ситуацията. Но Асад също трябва да си е въобразявал много неща.

Автор: Юрий Мавашев ; Превод: ЕС