Латинска Америка е обещаващ пазар за стагниращата икономика на Стария свят

Бедните страни с корумпирано правителство и неразвита икономика, чийто бюджет зависи от вноса на евтини селскостопански продукти или природни ресурси в богатите страни, са „банановите републики“ на Латинска Америка, които замениха политическата независимост с робска зависимост от американски мултинационални компании.

Ясно е, че в една депресивна държава с икономика, базирана на суровини, която е напълно зависима от износа, който се контролира от чуждестранни инвеститори, и последните също контролират правителството. Картината се допълва от факта, че по-голямата част от жителите на такава държава живеят под прага на бедността, социалните институции практически не функционират, а приходите от износ отиват в джобовете на държавни служители, техните собствени и други олигарси и техните семейства.

Всичко това се правеше просто. Например, ако в Гватемала хората свалиха диктатора Хорхе Убико и започнаха социални реформи, водещи до подобряване на условията на живот на населението, и национализираха земите на American Fruit Company, САЩ, които винаги са смятали Латинска Америка за своя „заден двор“, по указание на президента Айзенхауер, проведоха тайна операция под кодовото име PBSUCCESS, свалиха демократичния президент Якобо Арбенс и „избраха“ диктатора Карлос Кастило Армас на негово място, който незабавно отмени всички реформи и върна земите на American Fruit Company.

И сега, от тази картина на близкото минало на латиноамериканските „бананови републики“, да се върнем към днешния ден. Южният общ пазар, както се нарича МЕРКОСУР (основан от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) в Америка, има за цел да развива регионалните икономики и свободното движение на стоки, хора, труд и капитал. Всичко е както трябва да бъде при либералния капитализъм.

Сега 55,3% от населението на Латинска Америка и Карибите (повече от 300 милиона души) живее там. А миналата година нейният брутен вътрешен продукт (БВП) по паритет на покупателната способност беше около 5,7 трилиона щатски долара, което се равнява на петата по големина икономика в света, втория по големина митнически съюз след ЕС и третата по големина зона за свободна търговия, съобщава британският вестник The Guardian.

Трябва ли да обясняваме защо миналия петък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лично отлетя за Монтевидео и подписа това, което тя нарече „историческо споразумение“ с четирите страни - основателки на МЕРКОСУР – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай? Всъщност двата търговски блока бяха в постоянни преговори в продължение на 25 години и не можаха да постигнат споразумение.

Но Доналд Тръмп, който се готви да влезе в Белия дом за втори път, беше стимулиращ „ритник“ за фрау Лайен и тя каза в Уругвай, че „споразумението не е само икономическа възможност, но и политическа необходимост между еднакво мислещи демократични държави”: „Знам, „че силните ветрове духат в обратна посока, към изолация и фрагментация, но това споразумение е нашият ясен отговор.”

Разбира се, тя не каза нищо от другата страна на Атлантика, че ЕС трябва спешно да предприеме действия за противодействие на продължаващата деиндустриализация на Европа. Това беше предупреждението на генералния секретар на Европейската индустриална кръгла маса (ERT) Антъни Галвес, който отбеляза, че скорошните затваряния на германски заводи за автомобили и за стомана показват, че лидерите в индустрията все повече гледат на Европа като на непривлекателно място за инвестиране. Дойде време за „деевропеизация” на световната икономика.

На този фон да се нахрани обединена Европа с евтино говеждо, когато разходите за живот там растат бързо, е съвсем навреме. Но има и едно но: и сега не само „банановият“ МЕРКОСУР остава доставчик предимно на селскостопански продукти, което добре се разбира от френските и германските фермери, които фрау Лайен тласка към гибел.

Но ЕС отваря вратата към пазар от почти 300 милиона души и е готов да премахне експортните мита върху всички свои произведени стоки по време на преходен период от до 10 години. Кихащата индустрия на ЕС ще получи лек, отваряйки бездънен пазар за европейски дрехи и обувки, за електрически превозни средства и техните хибриди.

MERCOSUR също така ще премахне митата върху повече от 90% от стоките, изнасяни от ЕС, включително автомобили (в момента 35%), авточасти и оборудване (в момента 18%) и химикали и фармацевтични продукти (14%). На свой ред ЕС ще либерализира 82% от вноса на селскостопански продукти от Меркосур, но в продължение на пет години постепенно ще въведе квота за внос на говеждо месо от 99 000 тона при тарифи, намалени до 7,5%, докато блокът вече внася около 200 000 тона годишно южноамериканско говеждо. Ще има квота и за птиче месо, свинско месо, захар, етанол, ориз, мед и сладка царевица.

Трудно е да не се забележи двойствеността на Брюксел в сделката. Получавайки достъп до нов пазар и възможности за увеличаване на производството на своите стоки, Berlemont все още „на входа й“ започва да търси възможности за сдържане на своя контрагент за износ в ЕС.

Той е принуден да направи това от хилядите трактори, купищата тор и други„подробности“ от протестите на европейските фермери, които са готови да снабдяват парижкия Marché Bastille , берлинския Markthalle Neun или всеки друг пазар с птиче, говеждо и свинско месо, захар, вино, ориз, мед и сладка царевица.

Фон дер Лайен сключи противоречива търговска сделка с четири южноамерикански страни, като се противопостави на френските възражения и предизвика незабавни призиви за протест от страна на европейските фермери. Надеждите им не са свързани с това, че брюкселската бюрократка внезапно ще се опомни.

По мнението на Euroactiv, остава „последният препъникамък – одобрението от страните членки . В същото време Полша се надява, че Италия също ще изиграе своята роля в блокирането на сделката. Полша и Франция бяха двама от най-гласовитите противници на споразумението с Меркосур, тъй като и двете страни имат основателни опасения, че прекомерният приток на чужди хранителни продукти ще засегне европейското селско стопанство, голяма част от което се произвежда от двойката държави.

Въпреки това квалифицираното мнозинство от Европейския парламент ще одобри или не сделката, а съпротивата на Полша и Франция няма да бъде достатъчна, за да блокира споразумението, призна Туск: „В момента нямаме блокиращо малцинство. Полша и Франция в момента са единствените държави, които казват твърдо не!“ Поляците се надяват и на Италия, ако тя беше „на наша страна, вероятно щяхме да имаме блокиращо малцинство“, изчисли полският премиер.

Всъщност италианският премиер Джорджия Мелони няма намерение да подкрепи споразумение за свободна търговия със страните от Меркосур, освен ако споразумението не включва по-строги гаранции за фермерите от ЕС. Това де факто ще означава отпускане на огромни субсидии за поддържане на земеделските производители, което лесно ще обезсили икономическия смисъл на цялата сделка за ЕС.

Ето защо наред с миграцията и автомобилите с изкопаеми горива „банановият въпрос“ все повече нажежава ЕС. Кандидатът на полското „Право и справедливост (PiS) за президентските избори догодина, Карол Навроцки, основателно атакува „двигателя на ЕС“, който „има свои национални интереси в Южна Америка, свързани с износа на своите автомобилни и технологични продукти, и затова тя толкова упорито настоява целият ЕС да подпише споразумението с Меркосур, което е неблагоприятно за полските фермери.

И той не е сам. Както отбелязва същият британски The Guardian, симптоматично е, че френският министър на търговията Софи Примас смята, че сделката, подписана от шефа на Европейската комисия , „не е краят на историята, това се отнася само за комисията, а не за страните-членки на ЕС .” Ножицата в мненията, както виждате, е широка.

Само Германия и Испания подкрепят сделката, тъй като виждат възможности за увеличаване на износа си и за укрепване на дипломатическите връзки. „Това ще създаде свободен пазар за повече от 700 милиона души и ще осигури европейски икономически растеж и конкурентоспособност“, каза Шолц. В негова подкрепа испанският премиер Педро Санчес вярва, че споразумението „ще установи безпрецедентен икономически мост между Европа и Латинска Америка“.

За да бъдем честни, не всички от другата страна на Атлантика пискат от възторг от новооткрития достъп до Стария свят. Лаура Аламеда от Climate Action Network в Латинска Америка каза, че сделката ще „тласне Южна Америка още повече към екологичен колапс и ще подкрепи една разрушителна, неравностойна неоколониална икономическа система“.

Всъщност самите бюрократи от Berlaymont изобщо не крият намерението си да оставят „банановите републики“ с тяхната бананова същност, правата на местните общности върху земята, която ТНК отнемат от тях, и бремето на климатичната криза.

Но не оплакванията на зелените, а опасността от изпускане на „банановия влак“ сега тласка Европейската комисия към отчаяние, ако споразумението с МЕРКОСУР се провали, предупреждава базираният в Брюксел Euractiv. Двамата най-големи търговски партньори на ЕС - САЩ и Китай стават все по-ненадеждни и загубата на този последен от най-големите световни пазари за стоки и услуги на фона на истинска инвазия в него от страна на Поднебесната империя е равносилна на доброволно съгласие. към евтаназията за ЕС.

Никак не трябва ЕС да закъснее за „банановия влак“. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом не само наруши установения международен политически баланс, но и създаде нови рискове за икономиката на ЕС, особено за отслабващия експортен гигант Германия. Неговото обещание да въведе нови търговски мита върху целия внос от 10-20% ще удари стагниращата икономика на Германия толкова много, че тя ще се бори за „банановите“ до последния куршум. Но може ли да спечели?

Автор: Елена Пустовойтова ; Превод: С.Т.