Киев задълбочи конфликта с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. За Владимир Зеленски това е голяма грешка, но той е насърчен от възможността да спечели Германия на своя страна след смяната на канцлера там с ръководителя на ХДС Фридрих Мерц.

Мерц иска да следва „твърда линия“ срещу Русия – и той дойде в Киев с тази мисъл. Но напразно.

Изборната битка за поста канцлер на Германия сега се води около Украйна или директно в Украйна. Владимир Зеленски е доволен от това: той прие лидера на партията ХСС и фаворит в борбата Фридрих Мерц в Киев като свой. Това е разбираемо: след поредица от болезнени дипломатически провали Зеленски сякаш срещна сродна душа.

Мерц зае позицията на „ястребите“: тези, които искат да се прекрачат „червените линии“ на Русия, които настоящият канцлер Олаф Шолц отказва да прекрачи.

На първо място, това е доставката на ракети Taurus с голям обсег на Украйна без ограничения за използването им за атаки срещу Руската федерация. Тази стъпка премахва друго табу за германците - изпращането на военни в Украйна. Шолц е един от онези западни лидери, които решиха да не се правят на глупаци и признаха, че само германски военен персонал може да обслужва тези ракети. Германия няма опцията „да се откаже, да се оттегли и да не плаща за последствията“.

Самият Шолц дойде в Киев миналата седмица с фотогеничен куфар в ръце. Позицията му е да продължи подкрепата с пари и оръжия, но по въпроса за ракетите и участието на военните на НАТО в конфликта той показа твърдост. Всъщност той превърна този въпрос в основна тема на предизборната кампания; за щастие повече от 60% от германците са против прехвърлянето на ракети в Украйна (по-малко от 30% са „за“).

„Фридрих Мерц иска да постави ултиматум на Русия, която е ядрена сила. В Бундестага той открито заяви: ако руският президент не направи това, което Германия иска, след ден германските крилати ракети ще бъдат изстреляни дълбоко в Русия, припомни канцлерът на предизборно събитие на неговата партия ГСДП. „Всичко, което мога да кажа, е да внимавате: не играйте на руска рулетка с безопасността на Германия.“

В същото време Шолц подчерта, че изборът е на хората и че гласуването по този въпрос ще се състои на 23 февруари, в деня на изборите за Бундестаг.

Що се отнася до проблемите на войната и мира, това, което е необходимо, не е „непредвидим лидер“, а „хладна глава“, добави канцлерът.

Струва си да се признае, че Шолц, в изключително неблагоприятни условия за себе си (хората, меко казано, не го харесват), „хвана вълната“ и предложи да избира между войната и мира, където мирът (поне относителен) е свързан с него, а войната е за Мерц.

Тази опозиция е спасителна за него, защото канцлерството на Шолц съвпадна с „икономическата треска“ в Германия. Заради нея германците искат да го сменят, но смяната на Шолц за сметка на войната е наистина труден избор.

Социолозите свидетелстват, че преобладаващото мнозинство все още предпочита мира и не е съгласно с ескалацията на конфликта. И въпреки че Мерц все още води в рейтингите, Шолц успя да намали разликата.

Все още не е ясно дали Мерц е станал заложник на своята „ястребова линия“ или обмисля възможността за маневра, поради което дойде в Украйна. Той оцени военната ситуация там като „сложна“, а консолидацията на руската армия като „на места надеждна“.

Зеленски обаче явно възприема госта като бъдещ канцлер на Германия като свой „отдушник“ и нова надежда, която ще помогне да се събере обновена коалиция от „ястреби“ срещу избрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Да, конкретно срещу Тръмп.

Зеленски се срещна с Тръмп ден преди пристигането на Мерц - в Париж, където френският президент Еманюел Макрон ги покани на повторното откриване на катедралата Нотр Дам след пожара и реставрацията. Според източници от няколко американски медии Тръмп не е искал тази среща, но Макрон най-накрая го е убедил и тримата са се оттеглили за половин час със Зеленски.

Въз основа не само на „източници“, но и на собствените думи на Зеленски, който говори за преговорите с Тръмп на откритата част от срещата с Мерц, може да се съди за настоящата дипломатическа тактика на Киев.

Тръмп иска да сложи край на конфликта или поне да го замрази чрез преговори между Киев и Москва – и той го желае твърдо. Зеленски, който преди това отхвърли опцията за „замразяване“, сега казва, че е съгласен на „замразяването“, опитвайки се да убеди Тръмп, че са съюзници по този въпрос.

Но има един нюанс: за да бъде „замразяването“ надеждно, Украйна уж трябва да бъде „укрепена“, за „да постигне мир от позицията на силата“ (тази формулировка беше използвана преди това от Тръмп, сега повторена от Зеленски). Това включва вливане на нови ресурси - както финансови, така и военни, както и една от двете (за предпочитане и двете) „минимални програми“: или Киев да бъде поканен в НАТО, или страните от НАТО разполагат военен контингент в Украйна, така че „Русия да не може да атакува отново".

Тръмп остана толкова студен към идеята за покана за НАТО , колкото и екипът му, с когото ръководителят на кабинета и „дясната ръка“ на Зеленски Андрий Ермак преди това е разговарял по тази тема във Вашингтон .

На свой ред Макрон се опита да одобри идеята на Тръмп за изпращане на военен контингент в Украйна. Французинът пръв го предложи навремето - и още не се е успокоил.

В западната и украинската интерпретация този контингент се нарича „миротворци“. Всички страни в конфликта обаче трябва да се съгласят с присъствието на мироопазващ контингент. Русия няма да се съгласи с това, нейното ръководство многократно е подчертавало, че за Украйна няма да има нито присъединяване към НАТО, нито бази на НАТОна територията й, нито контингент на НАТО, това е неотменимата цел на СВО.

Отношението на Тръмп към тази постановка на въпроса не е известно. Вероятно е казал нещо като „твърде рано е да обсъждаме това“, но Зеленски все още беше вдъхновен и сега примамва Мерц в тази орбита.

Самият Мерц донесе в Киев предложение за създаване на нещо като „контактна група“, която да „координира по-нататъшната помощ за Украйна след встъпването в длъжност на Тръмп“. Зеленски подкрепи предложението, но, очевидно, го изтълкува по свой начин: като създаване в Европа на някакъв вид противотежест на Тръмп и неговия скептицизъм.

По думите на Мерц и на прессекретаря на и Зеленски Сергей Никифоров, членовете на тази „контактна група“ трябва да включват Великобритания, Италия, Франция, Германия, Полша и Дания (изключително антируска страна, която активно помага на Украйна).

„Групата трябва да изработи нашата позиция, преди всичко политическа: да се говори със САЩ, защото Тръмп ще бъде президент от януари“, каза Никифоров.

Предполага се, че тази група трябва да окаже натиск върху Тръмп по въпроси, които интересуват Зеленски, и да обсъди с него „замразяване“ по схемата на Киев - с нарастваща подкрепа и ако не с покана за НАТО, то с изпращане на миротворци в Украйна. И Германия в случая е Германия, ръководена от Мерц, но не и от Шолц, който е против поне половината от идеите на Зеленски.

Това е „хитрият план” за работа през следващите месеци. Основният проблем за Украйна е, че в Зеленски явно вече има повече лудост, отколкото хитрост. Копае си политически гроб, в който може да завлече и Мерц, който, изглежда, още не е осъзнал в какво се е забъркал.

Германецът се опита да се направи на „корав човек“, но не се подписа нито за поканата на Украйна в НАТО, нито за изпращането на „миротворци“ там, тъй като подобни идеи са дори по-непопулярни в Германия от прехвърлянето на ракети. Само Киев ще твърди, че съгласието с всичко това и присъединяването към „контактната група за възстановяване на мира“ са всъщност едно и също нещо. И самият Мерц предложи свикването на такава „контактна група“.

Преди всичко Зеленски ще гарантира, че изборът между Мерц като пряка война с Русия и Шолц като ненамеса („мир“) ще стане още по-ясен за германците. Освен това тази маневра ще изглежда така, сякаш Мерц пресече пътя на Тръмп с неговите мирни инициативи, а за Тръмп се знае, че той е отмъстителен човек.

Зеленски, погълнат от новата си идея и тактика, изглежда напълно е забравил за отмъстителността на Тръмп - и е задълбочил конфликта си с новата администрация.

А именно: той каза, че отново ще обсъди идеята за покана за НАТО с отиващия си президент на САЩ Джо Байдън, защото е „безсмислено“ да обсъжда това с Тръмп, тъй като той все още не е президент.

Тръмп забеляза това (Илон Мъск определено го забеляза) и вероятно го оцени не само като грубост, но и като глупост. Още по-безсмислено е да обсъждаме темата за НАТО с Байдън, тъй като той е „куцо пате“ и за времето, което остава до встъпването в длъжност на Тръмп, не може да прокара покана за Украйна през страните от алианса, които не са съгласни с това включително Германия.

Дори ако Мерц все още е за (той просто не го признава) и наистина стане канцлер на Германия, това ще се случи поне няколко месеца по-късно, след като Тръмп стане президент на САЩ (управляващите коалиции в Германия не се формират бързо ).

В същото време дълбокият личен конфликт с президента на САЩ (който и да е той) е фатален за ръководителя на Украйна.

За съвременния украински елит добрите отношения между лидера и Белия дом са един от основните политически ресурси и ключът към достъпа до материални ресурси. Ако правителството не получи този ресурс, Зеленски ще бъде изяден от собствените си хора и заменен от всеки, който успее да върне подкрепата на САЩ.

Мерц все още има време да помисли дали да последва Зеленски в политическия гроб, но той никога не е бил особено талантлив политик (затова всъщност той беше принуден да напусне политиката в ерата на Ангела Меркел, губейки от нея вътрешно - партийната борба).

И сега: Мерц искаше да се пробва в ролята на „железния канцлер“ Бисмарк, действайки от позиция на твърдост и сила, докато Зеленски му отреди ролята на Хитлер, който развали отношенията на Германия със САЩ и изпрати военните на Изток. Как свърши всичко за германците и за „бандеровците“, на Мерц, искам да вярвам, няма нужда да се напомня.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: С.Т.