Когато либерално-демократичните сили по света имат клатещ се стол под дупето, веднага започва мощен вой за заплахата за демокрацията по всички мегафони и на практика всички демократични принципи и процедури се отменят или изкривяват. Това се случи в Румъния.

В какво невероятно време живеем: само за няколко години всички основни принципи на капиталистическата структура на западното общество, или по-скоро пропагандните митове за тази структура, бяха напълно анулирани.

Рухнаха митовете за основните човешки права - буквално за няколко години Ковид. Митовете за „невидимата ръка на пазара“ и свободното движение на капиталите рухнаха – със замразяването на руските пари и санкциите, чийто брой вече не се брои.

Сега се стигна до свещената крава - "най-демократичната демокрация в света, а всички останали сте мръсни автократи, тоталитаристи, фашисти".

Най-пресният пример са изненадващите президентски избори в Румъния. Когато на първо място излезе несистемният кандидат (макар и напълно интегриран в системата и в структурите на ЕС) К. Джорджеску, Брюксел имаше съвсем други планове за това място. Набързо определиха, че Е. Ласкони трябва да стане президент.

Но Джорджеску беше твърде страстно за Румъния като такава, критикуваше Америка и всъщност не искаше да се превърне във военен полигон между Европа и Русия по украинска линия. А Румъния е в НАТО от 2004 г. За това сега младите идиоти от Уикипедия го заклеймяват като „ултрадесен политик“. Разбира се, човекът от Института за глобален индекс на ООН по правило е най-крайно десен. Освен факта, че вече три пъти е предлаган за поста министър-председател на Румъния от 2011 г. насам.

Така че Върховният съд на Румъния знаеше какво прави, когато прие резултатите от първия тур на гласуването и нареди втори. Това за нас е Джорджеску - не е ясно кой и откъде. И там много добре знаеха, че той е напълно системен политик. Само че някак си го е грижа прекалено много за интересите на румънците.

И тогава, когато на румънците им обясниха от Брюксел и американското посолство, че не е тяхна работа кого да избират, същият Върховен съд отмени и резултатите от изборите, и втория тур. Защото беше ясно, че изключително глупавата и прекалено проамериканска кандидатка така или иначе няма да спечели. Никого няма да победи, дори ако съперник й е собствената й фризьорка.

И румънците попитаха: „Ама така може ли?“

Да, може. И още как може. Сега това се нарича „преки демократични избори в независима държава под наблюдението на посланика на САЩ“.

Това вече се случи в Украйна - дори не е нужно да ходите далеч. Това се случва почти навсякъде в „сферите на интереси на САЩ“. И техните области на интерес са като на улично куче бълхите.

Освен това, когато либералните демократични сили по света усетят разклащащ се стол под задника си, веднага започва вой за заплахата за демокрацията по всички мегафони и на практика всички демократични принципи и процедури се отменят или изкривяват.

Уверени, че сега властта в Съединените щати ще остане завинаги в правилните демократични ръце, европейските „либерали“ се постараха много. Веднага щом хората в Европа започнаха да гласуват срещу либерално-зелената лудост, се включи гигантска пропагандна машина, клеветяща опонентите (технологията беше разработена в годините на „пандемията“ и диктатурата на Pfizer) - всеки, който не е с тях, изведнъж се оказаха Хитлер-Химлер и за разнообразие на закуска - Гьоринг.

Но не се получи.

Хората спряха да говорят и започнаха да гласуват. А във Франция, след като партията на Марин льо Пен спечели изборите, беше въведена технология, която премахна предишните правила („живеем в свят, основан на правила“) за участие на печелившите партии в коалиционни правителства. Просто не им е позволено да дойдат на власт - „правилата“ са се променили.

В германските провинциални избори беше използвана подобна технология - просто от точка А до точка Я. А партията, която събира до една трета от гласовете - "Алтернатива за Германия", просто не беше допусната до коалиционни правителства, а сега Зелените в Бундестага просто настояват AfD да бъде забранена.

А преди това наблюдавахме как кандидат-президент в самите Съединени щати беше превърнат във фашист и Хитлер на всички корици на американски демократични издания - буквално напълно сериозно с искането да го "спрат на всяка цена". Видяхме и предстоящата цена - на живо от градчето Бътлър, Пенсилвания (където, както си спомняте, по Тръмп стреляха за първи път). И после в Уест Палм Бийч – там е фиксиран вторият случай.

Тоест, сега в т. нар. демократичен процес дори намека за срам и приличие е напълно премахнат. Оказва се, че за да остане на власт, либералната (идваща от думата „свобода“) концепция е готова да потъпче буквално всички свободи, а понякога и самия живот на другите хора. Потресаващо.

Последният изблик на разпасаната демокрация в стил Гуляй-Поле и татко Махно са събитията в Грузия. Където предварително беше внедрен абсолютно проамерикански, пробрюкселски президент, който, както обикновено е обичайно за тази концепция, - е с френско гражданство, тоест очевидно закачен на въдичката. Защитава само чужди интереси.

И когато спечели партията, която все пак реши да се интересува от интересите на собствения си народ, веднага започна приложението на същата елементарно глупава, но доста работеща схема. Като за начало непризнаване на резултатите от гласуването.

В същото време, както чухме, „международните наблюдатели“ не публикуваха резултатите от наблюденията си - тъй като няма за какво реално да се зацепят, а потвърждението на факта за липса на фалшификации „лее вода в мелницата на „неправилните“ победители. Прекрасно. Ние подозирахме нещо подобно зад тези кантори от типа на „Голос“. Но сега, като част от „новата наглост“, те дори не крият интересите и истинските си цели.

Например, гениално се разобличи Европейският съюз. Самата формула „въвеждаме санкции за отказ от влизане в ЕС“ е нещо ново. Точно това обаче казаха на Грузия. Ще ви накажем за това, което не искате да искате. Това означава ли, че „присъединяването към ЕС“ е концепция за анексиране, а не за благодеяние?

Да, това означава. И по-младите членове на ЕС вече усетиха това по трудния начин. Дори Португалия, която получи забрани от ЕС върху нейните селскостопански продукти, промишления риболов и т.н. А виж за страните от бившия Варшавски договор никой просто дори не пита.

Да, но преди го представяха като победен марш на демокрацията и свободата. Сега никой не крие факта, че те се използват за изграждане на гранични зони – като порутена ограда по пътя на кошмарните "танкове на Путин", нищо повече. А който не иска в ЕС, ще му счупим рогата.

Виктор Орбан отдавна разбра какво се случва. Той, подобно на словака Фицо и същия провален Джорджеску, както и патриотичните политици на Грузия, повече или по-малко устоява на безсрамния натиск на демократизаторите. Същите, които подават транспаранти в ръцете на грузинските младежи и ги пращат да запалят парламента.

Никой няма да ви напомня колко години затвор дадоха на веселите костюмирани туристи, които влязоха в Капитолия? И те не държаха коктейли Молотов в ръцете си.

Всички прикрития вече са смъкнати. Вече са ясни стремежите и желанията. Но изглежда само едно нещо може да спре тези хора - удар с лопата по лицето. Точно както на сегашните избори в САЩ.

Автор: Игор Малцев ; Превод: С.Т.