Бързият крах на режима на Башар Асад в Сирия заплашва ключова руска военновъздушна база в страната, от която зависи упражняването на влиянието на Москва в Африка, пише Bloomberg в анализ.

Русия използва базата „Хмеймим“ за изпращане на персонал и военни провизии за Мали, Буркина Фасо и Нигер –държави, в които наскоро имаше преврати и заради които бяха прекъснати връзките със Запада. Въздушната база позволи на страната да възстанови част от своето влияние от времето на Съветския съюз на континента, най-вече на места като Централноафриканската република (ЦАР) и Судан.

Заедно „Хмеймим“ и военноморската база „Тартус“, която приема руско гориво и провизии чрез кораби, позволяват на Москва да провежда евтино и ефективно разширяване на военното си, политическо и икономическо влияние в Африка. Сега мрежата, която поддържаше руските операции на континента – които запълниха вакуума, оставен от напускащите го западни сили, може да се нуждае от пълно преразглеждане.

„Без надежден въздушен мост способността на Русия да упражнява власт в Африка се сгромолясва“, посочва Анас ел Гомати, директор на аналитичния център Sadeq Institute, базиран в Либия. „Цялата руска оперативна стратегия в Средиземноморието и Африка виси на косъм“, допълва той.

Макар Русия, която подкрепя властите в Източна Либия, да има оперативен капацитет на четири либийски военновъздушин бази – „Ал Хадим“, „Ал Джуфра“, „Гардабия“ и „Брак ал Шати“, те биха били прекалено далече за използването им в мост от Москва заради въздушните ограничения в Европа, посочва Ел Гомати.

Сирийската аеробаза ще е „значителна загуба“ за африканските операции, коментира на свой ред Руслан Пухов, ръководител на базирания в Москва център за стратегически и технологични анализи. „Всички припаси отиваха през „Хмеймим“ – това е особено важно за страна без пристанище като Централноафриканската република“, посочва той.

Възстановяване на влиянието

Усилията на Москва да си възвърне влиянието в Африка по същество започнаха през 2018 г., когато наемници от свързаната с Кремъл частна армия „Вагнер“ бяха разположени в ЦАР, за да защитават президента срещу бунтовнически атаки. През 2019 г. наемниците изиграха ключова роля в опита на източнолибийския лидер Халифа Хафтар да нападне столицата Триполи.

Оттогава страната изпрати бойци и оръжия в Мали, Нигер и Буркина Фасо, като разшири най-голямата си зона на влияние извън бившия Съветски съюз. Тази подкрепа сега обаче е застрашена, но според запознати, близки до тези правителства, Русия ще намери начин да продължи да им помага. Русия „ще има план Б“, така че нейните пътища за доставки към Африка да останат незасегнати дали като се използва Либия, или чрез получаване на достъп до ЦАР през пристанищата в Камерун или Конго, коментира Фидел Гуанджика, съветник на президента на ЦАР. „Няма да има последици за Централноафриканската република“, допълва той.

Гуанджика добавя, че страната му е готова да помогне на Кремъл в изпращането на провизии и войници от Русия към страни от Сахел, ако това бъде необходимо.

Ибрахим Хамиду, ръководител на комуникациите на премиера Али Ламин Зейн, назначен от нигерийската военна хунта през 2023 г., също повтори тезата. „Падането на Асад няма да промени нашите отношения“, казва той. „Русия може да намери други начини, чрез Турция например, да подкрепя Нигерия“, смята той.

Макар Турция, членка на НАТО, да е допускала някои руски товарни самолети за Либия да минат през въздушното ѝ пространство, няма предположения, че страната ще служи като заместител на сирийския маршрут, особено като се има предвид, че интересите на двете държави в Африка често се разминават.

Моник Йели Кам, политик от Буркина Фасо, която подкрепя военната хунта и засилените връзки с Русия, също предлага Либия като опция Москва да „поддържа своето влияние на континента“.

Русия играе и съществена роля в 20-месечната гражданска война в Судан, като наскоро оказа подкрепа на националната армия в битката ѝ срещу Силите за незабавна подкрепа. Тя продължава да агитира за база на червеноморския бряг на страната – дългогодишна мечта, която на теория би разширила логистичната ѝ мрежа.

И все пак, запазването на мрежата на влияние на Русия в Африка няма да е лесно, според Улф Лесинг, програмен директор за Сахел на фондация „Конрад Аденауер“. „Падането на Асад значително ще затрудни военните операции на Русия в Африка“, коментира той. „Всички полети за снабдяване на наемници, смяна на войски, зареждане с нови муниции и оръжия бяха извършвани през Сирия. Твърде далече е да летите с напълно зареден транспортен самолет от Русия до Африка“, допълва той.

„Русия ще трябва да ограничи ангажимента си в Африка и това ще струва много скъпа“, коментира още Лесинг.