Конфликтите в Близкия изток са резултат от конфронтацията между регионални и външни сили, пише египетският дипломат Мохамед Бадр ад-Дин Зайед в статия за изданието Almasry Alyoum. Една от причините за нестабилността в Сирия е намесата на САЩ, отбелязва авторът.

Превод от Almasry Alyoum, Египет: 

Посланик Мохамед Бадр ад-Дин Зайед е член на Египетския съвет по външните работи и в различни периоди е служил като посланик на Египет в Ливан, Южна Африка и Йемен.

Внимателният анализ на картата на конфликтите в Близкия изток от началото на миналото десетилетие показва, че ескалацията на въоръжения конфликт в Сирия не е изненадваща.

В началото на 2018 г. публикувах статия за бавното разрешаване на конфликтите в региона във вече закрития вестник Al-Hayat al-Dawliyya.

Същността на статията беше следната: конфликтите в Сирия, Либия, Йемен, Ливан и, разбира се, Палестина, а сега и Судан, са част от международната и регионална конфронтация.

В миналото нито един международен или регионален актьор не можеше да обърне ситуацията на която и да е арена в своя полза, така че една или друга арена биваше „замразявана“, докато балансът се промени и политическото или, по-вероятно, военното споразумение беше възобновено.

От много години този въпрос се превърна в стремеж на всеки регионален (Иран, Турция и Израел) и международен актьор (САЩ и Русия) да запазят влиянието си и да попречат на по-успешния противник да обяви пълна победа.

Ако говорим за Сирия Русия, Иран и техните съюзници спечелиха голяма победа след началото на руската военна операция през 2015 г., но не успяха да постигнат окончателно споразумение поради два ключови фактора.

Първият е военното присъствие на САЩ чрез няколкото военни бази с обща численост две хиляди човека.

Кюрдските части на «Сирийските демократични сили» (СДС), които контролират районите в североизточната част на страната, формираха това, което нарекох „американски заслон“ относно възможността Русия и нейните съюзници да установят контрол над цялата страна.

Вторият е северозападният анклав в провинция Идлиб, граничеща с Турция, където избягаха екстремистките опълченци и останките от протурската «Свободна сирийска армия».

Преди няколко години Идлиб беше наречен «Турският трамплин за износ на екстремизъм и влияние в региона», откъдето Анкара предоставяше помощ на екстремистите в Западна Либия.

«Джебхат ан Нусра» (по-рано «Джебхат Ахрар аш-Шам», «Ал Кайда» в Сирия), възползвайки се от ударите на Израел срещу Иран и «Хизбула» и намесата на Русия в Украйна, получи „зелена“ светлина“ от Турция, Израел и Запада за военна операция в Сирия.

Следователно това е естествен и очакван резултат не само защото режимът на Асад не извърши необходимите реформи, но и защото конфликтът никога не беше разрешен. Ислямистите просто се оттеглиха в очакване на заповед и удобен момент, на което всички сме свидетели в момента.

Крахът на режима на Асад се обяснява с факта, че той погрешно прецени временната победа и неправилно се справи със ситуацията.

Той не успя да изпълни обещанията си, обяви победата рано и загуби връзка с реалността.

Асад не проведе реформи.

По-лошото е, че не реши проблема на милионите бежанци и разселени хора. Бяха направени само изявления, които поставят под въпрос патриотизма на тези милиони бежанци и желанието им да се завърнат.

От друга страна, налице е голямо объркване по въпроса за примирието.

С кого?!

Повечето външни и дори вътрешни опозиционни сили нямат нищо общо с въоръжената опозиция.

Да приемем, че е постигнато така нареченото политическо примирие.

Кой ще може да контролира тези паравоенни сили?

Очаква ни трудно бъдеще.

Tурция ще играе основна роля в намирането на изход и политическите споразумения. Изглежда, че това е последният рунд, в който Анкара и Тел Авив (Израел) нокаутираха Техеран (Иран).

Не е ясно какво пространство за маневриране имат Вашингтон, Москва и арабските държави.

Тази интерпретация ни позволява да направим няколко извода.

Каква позиция ще заемат Израел, Иран, Турция, САЩ и Русия?

Всички те, въпреки наличието на канали за диалог и взаимодействие, водят твърда и пресметлива борба за региона.

Арабите трябва решително да се застъпят за териториалната цялост на Сирия, за да спрат влошаването на ситуацията, което може да има регионални последици, които трудно могат да бъдат контролирани.

Изявлението им трябва да бъде придружено от ясен сигнал, че тази подкрепа се предоставя в замяна на проактивни действия по ключовиje въпроси, особено проблемът с бежанците и разселените лица, което е и в интерес на Турция в светлината на кюрдския въпрос.

Освен това единството на Сирия е необходимо условие за прекратяване на всяко чуждо присъствие в страната.

Третият извод е, че продължителните конфликти в региона, които все още не са решени, като Либия и Йемен, вероятно ще ескалират отново.

Не трябва да се отпускаме.

Необходимо е да се търсят радикални решения за разрешаване на тези конфликти.