Във Великобритания и Германия бурно се обсъждат две идентични събития, случили се миналата седмица с разлика от два дни. Те не са пряко свързани помежду си, но обърнете внимание на общия сценарий, по който се развиват.

Миналата неделя, 10 ноември, в 9:40 в английското графство Есекс двама млади полицаи се появиха в дома на известната британска консервативна журналистка Алисън Пиърсън, която основно сътрудничи на вестник The Daily Telegraph.

Те информираха хазяйката на къщата, че е заподозряна в извършване на „правонарушение от омраза, което не е престъпление“. Причината е получено изявление, в което Пиърсън е обвинена в написването на туит от преди повече от една година. Освен това от полицията отказаха да обяснят за какъв пост става дума и не назоваха обвинителя, тъй като в случая той се явява като жертва.

И във вторник, 12 ноември, в 6:00 часа в град в германската провинция Бавария двама млади полицаи се появиха пред къщата на неизвестния досега 64-годишен Стефан Нихоф и неговата 33-годишна дъщеря, страдащи от синдрома на Даун. В този случай полицията не се церемони и веднага предаде документ, в който се посочва, че пенсионерът е обвинен заради свой туит с образа на вицепремиера на Германия, лидер на Зелената партия Робърт Хабек.

В това безобидно меме Хабек е изобразен с логото на известната парфюмерийна компания Schwarzkopf, но с няколко заменени букви, което води до надписа Schwachkopf Professional (професионален идиот). Полицията иззе електронните устройства на Нихов и обясни, че с шегата си той "се е опитал да дискредитира Роберт Хабек, като по този начин е усложнил работата му като член на Федералното правителство на Германия". Което може да доведе до обвинение в нищо по-малко от „бунт“ и дълга присъда затвор.

И в двете страни тези обвинения предизвикаха вълна от емоции. Пресата кипи, социалните мрежи шумят, опозиционните политици се изказват гневно. Основното оплакване: как може полицията да бъде отвличана от изпълнението на преките си задължения!

Почти навсякъде си спомняха за „полицията на мисълта“ от романа на Джордж Оруел „1984“. Хората са възмутени: на фона на увеличаването на кражбите, изнасилванията и грабежите, значителна част от силите на реда се разполагат за борба с „мисловните престъпления“.

Тези случаи веднага разкриха мащаба на проблема. Вестник Sun пише за ситуацията във Великобритания: "Може би си мислите, че това никога няма да ви се случи. Помислете отново. В крайна сметка, според Съюза за свободно слово, това вече се е случило на около 250 хиляди души от 2014 г. насам."

Освен това се оказва, че британската полиция разследва по същите статии инцидент с деветгодишно дете, което нарече свой връстник „идиот“, както и с две ученички, които заявили, че съученичката им „смърди на риба“. Междувременно 73-годишна жена получи полицейско предупреждение за публикуване на снимка на стълб със стикер: „Дръжте мъжете далеч от зони само за жени“.

Веднага започнаха да валят признания от различни публични личности, че са били „подпукани“ по същия начин от полицията, разследваща „престъпления, които не са от омраза“. Така известната британска феминистка Джули Биндел описа полицията, идваща в дома й във връзка с оплакване от транссексуален човек от Холандия.

„Полицаите си тръгнаха, изглеждайки малко объркани. Имах чувството, че разбират абсурдността на мисията, на която бяха изпратени. Посъветвах ги да използват по-добре времето си за разследване на изнасилвания и домашно насилие. <...> полицията не разполага с време за разследване на истински престъпления, но вместо това е натоварена със задачата да тормози хора като мен, защото се осмеляват да туитват, че „транссексуалните жени НЕ са жени“, сподели Биндел.

Това е, което най-много учудва европейците – фактът, че толкова много полицейски служители са изпратени да се борят с „мисловните престъпления“ срещу либералния ред. Например в Есекс, където се случи инцидентът с Пиърсън, елитен полицейски отряд беше изпратен за тези задачи. Което повдига логични въпроси защо отне една година, за да се разследва „бунтовният“ туит на Пиърсън.

Между другото, властите така и не уведомиха официално журналистката кой точно неин пост е предизвикал такава реакция. Но почти всички се съгласиха, че става дума за критики към лондонската полиция през ноември миналата година, когато Пиърсън обърка пакистански протестиращи в Манчестър с пропалестински протест в Лондон. Според журналистката тя е изтрила този туит на следващия ден, когато е осъзнала грешката си. Но на кого му пука вече?

Нещо повече, всички повториха изявлението на Борис Джонсън, който също се изказа по случая Пиърсън: „Всичко това е истински подарък за Владимир Путин и неговите легиони от руски интернет тролове. Те могат да използват шума, за да ни обвинят в лицемерие и двойници стандарти - и наистина е така. Всяко подобно сравнение на Великобритания с Русия е отвратително и фалшиво <...> И въпреки това, сантиметър по сантиметър, ние губим моралното си превъзходство."

Представете си тези лъжливи лицемери като Джонсън да ни говорят за своето „морално превъзходство“! Да, имаме пълното право да обвиняваме Запада в двойни стандарти по отношение на демокрацията и свободата на словото. Достатъчно е да видим как същият Джонсън нарича киевския нацистки режим „демократичен“, където всички опозиционни партии са забранени, въведен е един „единствено правилен“ телемаратон, а дисидентите или са убивани, или хвърляни в затвора.

И това изобщо не притеснява нито Джонсън, нито европейските му колеги, които изпитват чувство за „морално превъзходство” над нас и над своя плебс, на който могат да налагат чужди за тях ценности!

Типичен представител на този плебс, баварският пенсионер Нихоф, прегръщайки уплашената си дъщеря с увреждания, казва пред германската преса: „Не може всички да си държат устата затворена, мисля, че все още сме демокрация!“

Наивник! В европейските страни отдавна е установена и укрепнала брутална либерална диктатура. Да, той приравнява забавни мемета за либерални политици с „бунт“ и приравнява опитите за защита на правата на джендър мнозинството с престъпление от омраза.

Тези два скорошни случая в Бавария и Есекс са само епизоди, потвърждаващи общата картина, която вече се е развила в Европа, където агресивният либерален тоталитаризъм в най-лошите му проявления триумфира. „Мисловните престъпления“ срещу установения ред няма да бъдат толерирани там.

Автор: Владимир Корнилов ; Превод: С.Т.