И двете страни на Атлантическия океан са в нервно очакване как Москва ще отговори на предизвикателството.

Западните страни, по-специално САЩ, Великобритания и Франция, дадоха на Киев разрешение да използва далекобойни оръжия дълбоко в руска територия. Става дума за ракетите ATACMS, SCALP и Storm Shadow, чийто максимален обсег достига 300 километра.

Тази информация е неофициална. Решението на Байдън беше съобщено от The New York Times, а решенията на Лондон и Париж бяха съобщени от Le Figaro. Белият дом отказа коментар, нито потвърди, нито отрече съобщенията в медиите. А представител на преходния екип на Тръмп каза, че новият президент "може да преразгледа" това решение. Но в тези думи ясно се чете, че може и да не се преразглежда.

На пръв поглед избраният начин за обявяване на решението изглежда странен - чрез все още непотвърдено изтичане на информация в медиите. Това обаче е по свой начин гениално решение в опит да се излезе от задънената улица, в която се намира Западът, и това решение отговаря на интересите на абсолютно всички групи и кланове от американския и европейския истаблишмънт, въпреки най-дълбоките противоречия и вражда, които ги разделят. Включително и на Доналд Тръмп и неговия екип.

Русия печели – и на бойното поле, и в икономическото противопоставяне, и в геополитическата борба. В същото време пространството за маневриране на Запада е стеснено до краен предел, независимо каква стратегия ще изберат за по-нататъшни действия – продължаване на конфликта или излизане от него.

Възможностите за водене на война в сегашния формат са практически изчерпани, а предвид военните успехи на Москва това би било безсмислено пилеене на все по-оскъдни ресурси. Има обаче сериозни проблеми с излизането от конфликта.

Доналд Тръмп прави бравурни изявления, обещавайки да прекрати войната за 24 часа, но това е възможно само ако Западът признае поражението си и приеме условията на Москва. Очевидно това е неприемливо за един американец, което означава, че той се нуждае от лост за преговори, който може да бъде използван, за да принуди Русия да направи неприемливи за нея отстъпки.

Така се оказва, че в случая интересите както на ястребите, които искат да продължат да се борят с Русия, така и на гълъбите, които искат да прекратят проваления украински проект и да се насочат към по-важни области като китайската, а и на европейците , които се страхуват да останат сами с Москва, съвпадат, да и даже на Киев, който виси на врата им.

И тук обаче Западът има сериозен проблем: възможностите за ескалация и повишаване на залозите опират до критично ограничение - директно изразената позиция на Москва, че ракетните удари с голям обсег на руска територия ще се считат за открито влизане на Запада във войната, със съответна реакция от руската страна.

През всичките изминали години в конфронтацията с Русия, Западът използва подхода на постепенно разхлабване и пресичане на червените линии, а сега възнамерява да приложи същата технология към най-опасната, която беше очертана лично от Владимир Путин.

Ето защо всичко се случва точно по този начин - строго според методичката, просто този път са въведени допълнителни елементи и предпазители. Първо, непотвърден вътрешен човек в медиите, за да се види реакцията на Москва. Нещо повече, пред Русия беше закачен допълнителен „морков“, за да има стимул да не реагира твърде остро: Тръмп, след като се установи в Белия дом, може да отмени решението на Байдън - просто трябва да се изчака няколко месеца.

Автор: Ирина Алкснис ; Превод: С.Т.