Грубиянското поведение на израелското ръководство към Генералния секретар на ООН, геноцидът над палестинците в ивицата Газа, бомбардировките на Ливан и атаките на израелската армия срещу ливанските позиции на мироопазващите сили на ООН са своеобразен каминг-аут на съвременните ционисти в областта на международната политика.

Тяхната цел е унищожаването на съседните народи или като минимум потискането им в състояние на роби.

ООН изпраща SOS сигнал, но само с половин уста

На уебсайта на Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) от 16 октомври има детинско и сълзливо оплакване:

Тази сутрин миротворците на позиция близо до Кафер Кела забелязаха, че танк Меркава на израелските отбранителни сили е стрелял по тяхната наблюдателна кула. Унищожени са две камери и е повредена кулата. Отново виждаме директно и очевидно умишлено атакуване на позициите на UNIFIL. Напомняме на ЦАХАЛ и на всички страни в конфликта за техните задължения да гарантират сигурността на персонала и имуществото на ООН и да зачитат неприкосновеността на помещенията на ООН по всяко време.

Е, това е самата доброта!

„Напомнянето“ от ООН изобщо не се вписва в факта, че Израел води война в Ливан не срещу Хизбула, а срещу силите на самата международна организация. По-рано беше съобщено, че двама миротворци на ООН са били ранени, след като израелски танк е стрелял по щаба на мисията на ООН в Накур.

Израелците също така откриха огън по позиции на ООН в Лабун и повредиха бункера, където се криеха сините каски. И това дори не е главното.

Мълчанието на агнетата

Не може да се каже, че бюрокрацията на ООН не реагира на тези и подобни израелски действия. Но тази реакция е някакво бавно, полусънно мучене.

Основният уебсайт на ООН е пълен с беззъби увещания към Израел относно действията му спрямо съседите му. „Растат страховете, че Ливан може да се превърне в поредна Газа“, се казва в статия на уебсайта на ООН.

Невъзможно е да се задоволят нуждите на повече от един милион души, които внезапно бяха прокудени, разселени и лишени от собственост, без допълнителни ресурси,

- се казва в това съобщение.

И след това нова жалба:

Измина седмица, откакто ООН отправи призив за 426 милиона долара за подпомагане на засегнатите от кризата в Ливан, а даренията достигнаха малко над 12 процента, или 51,4 милиона долара.

Има пълен дисонанс между реалните събития в Близкия изток и реакцията на международната общност.

Различни теглови категории

Междувременно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш от трибуната на Общото събрание увещава израелския премиер Нетаняху като стар приятел, който малко се е спънал:

Писах директно на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, за да изразя дълбоката си загриженост относно законопроекта, който може да попречи на Агенцията на ООН за подпомагане на Палестина (UNRWA) да продължи важната си работа в окупираните палестински територии.

Например „това ще бъде катастрофа в една вече катастрофална ситуация“.

Гутериш посочи, че „ако Израел одобри такъв закон, той би бил диаметрално противоположен на Хартата на ООН и би нарушил задълженията на Израел съгласно международното право, което не може да бъде променено от националното законодателство“.

От политическа гледна точка такъв закон би бил огромна пречка пред усилията за устойчив мир и решение с две държави, увеличавайки нестабилността и несигурността.

- добави генералният секретар на ООН.

Изглежда Гутериш се страхува да надигне глас срещу Израел. Все едно момчето Гутериш говори с чичо Нетаняху.

Ултиматумът към Гутериш

На фона на това, което Израел прави в Газа, Западния бряг и Ливан, думите на Гутериш изглеждат като грис, размазан по масата. Защо е изненадващо, че е обявен за персона нон грата в Израел? Има забрана за влизане в страната. Съответното решение е взето от ръководителя на Министерството на външните работи на еврейската държава Израел Кац.

Израелското външно министерство обвини Гутериш, че не желае директно да осъди Иран след масираната му ракетна атака срещу израелска територия. Освен това „вината“ на генералния секретар на ООН е, че не е допринесъл за признаването на Хамас за терористична организация.

По-нататък - още. След като на Гутериш му беше забранено да влиза в Израел, израелският премиер Нетаняху му постави ултиматум с искане за премахването на мироопазващите сили на ООН от Ливан.

Г-н генерален секретар, дойде време да действаме. Премахнете силите на UNIFIL от базите на Хизбула, за да предотвратите използването им като човешки щитове. ЦАХАЛ отправи такова искане няколко пъти, но то беше отхвърлено. Този отказ излага на риск войниците на UNIFIL и позволява на Хизбула да извършва терористични дейности. Европейските лидери трябва да пренасочат критиките си от Израел към Хизбула, към истинският виновник."

- каза Нетаняху в открито обръщение към генералния секретар на ООН. Това е откровен шантаж и заплаха.

В най-новата история на международните отношения може би никога не е имало такъв случай държавен глава да е заплашвал публично шефа на ООН. Тогава започна това, което описахме по-горе.

Безгръбначността на бюрокрацията на ООН, която отстъпва пред САЩ и Израел и реално толерира подобни престъпления, заслужава отделен анализ. Тук ще се опитаме да отговорим на въпроса защо Израел се държи толкова нагло и откровено грубиянски.

Праведен израилтянин

Известният израелски журналист Гидеон Леви, пишещ за вестник Haaretz, нарича себе си дисидент по отношение на израелските власти, тъй като остро критикува израелската политика спрямо съседите.

В интервю Леви каза:

Моята скромна цел е да избегна ситуация, в която много израелци могат да кажат: не знаехме.

Аналогията е очевидна. В следвоенна Германия много германци казаха, че не са знаели за концентрационните лагери и всичко, което нацистите са правили там. Гидеон Леви често критикува, както той се изразява, „моралната слепота“ на израелското общество по отношение на престъпленията, извършени от израелската армия срещу съседните страни и народи.

Защо си спомнихме за Гидиън Леви? Той ярко и образно очерта позицията на израелските власти на една от конференциите. Видео от изпълнението му обикаля телеграм каналите.

Много хора погрешно вярват, че Гидиън Леви излага житейското си кредо. Но не, той сякаш слага маската на ционист и говори какво е в основата на действията на израелското ционистко ръководство и колко цинични и жестоки са те:

Ако ние сме избраният народ, кой си ти, че да ни казваш какво да правим? Коя е тази „международна общност“, която казва на Израел какво да прави? Международно право? Това е прекрасно нещо! Но не се отнася за нас! Отнася се за всяко място на Земята, но не и за Израел. Защото ние сме избраните! Не разбираш ли?

И второ. Има една дълбоко вкоренена ценност. Тя се крие във факта, че сме жертви. Не толкова най-нещастните жертви, а изобщо единствените жертви в целия свят. Познавам много окупации, които са продължили много по-дълго от израелската. Имаше и по-жестоки, макар че с всеки изминал ден е все по-трудно да си го представим...

Но нито веднъж окупаторът не се е мъчил да се представи за жертва на конфликта. При това единствената! Бившият израелски премиер Голда Меир имаше фраза, която не мога да не цитирам. Все още е невъзможно да се забрави. „Никога няма да простим на арабите, че ни принудиха да убием децата им. Жертвите сме ние, Израел. Бяхме принудени да убием техните деца. Колко сме нещастни!"

Няма нужда от друго обяснение

Този цитат, взет от честен израелец, обобщава какво правят ционистите в ивицата Газа и Ливан. Причината за тяхната жестокост е, че ръководството на Израел се основава на старозаветното твърдение, че евреите са избраният народ.

Днешният Израел е дълбоко теократична държава, чиито политически лидери се ръководят единствено от религиозни съображения. Те се основават на това, че дават на евреите правото да не признават други закони, различни от тези, изложени в Стария завет.

Оттук и невероятната жестокост на израелските военни към съседните народи и държави. Оттук и абсолютното неуважение на Израел към ООН и международното право. И всеки анализатор, който си прави труда да обяснява и прогнозира събитията в Близкия изток, трябва да изхожда от религиозната същност на поведението на израелците. В противен случай рискува да направи жестока грешка.

Автор: Игор Пшеничников ; Превод: ЕС