Възникнаха разногласия между полското външно министерство и министерството на отбраната

По мнението на полското министерство на външните работи, Калининградска област представлява „ужасна заплаха“ за Полша. Така, в началото на юни в Берлин, по време на поредния форум за възстановяването на Украйна, ръководителят на полската дипломация Радослав Сикорски посочи на участниците, че „на 250 километра северно от Варшава се намира Калининградска област - руски анклав, където се съхраняват около 100 тактически ядрени бойни глави."

Той също така подчерта, че „руските ракети, насочени срещу Украйна, понякога летят на полска територия, а понякога дори падат на полска земя“. Както си спомня Сикорски, „една такава ракета падна на 10 километра от къщата ми в западна Полша, така че заплахата е по-близо, отколкото всички очакват“.

Въз основа на думите на министъра би могло да се предположи, че полското военно командване трябва да бъде изключително предпазливо към всяка „подозрителна“ дейност на полско-руската граница в Калининградска област и незабавно да отблъсне потенциалните заплахи.

На 20 юни обаче се случи инцидент, който разкри интересни нюанси в работата на полското министерство на отбраната и армията. Оперативното командване на въоръжените сили съобщи в този ден, че „балон, който се е откъснал от въжето, на което е привързан, е навлязъл в полското въздушно пространство от Калининградска област, за което беше съобщено преди това от съответните руски служби“.

Полските военни уточниха, че полетът на балона се следи постоянно от радиолокационните станции и той не представлява заплаха за безопасността на жителите на районите, над които лети.

Такава спокойна реакция на армейския отбор предизвика недоумение в полската преса. Както се посочва в една от публикациите, Оперативното командване заяви, че „като вземем предвид възможните негативни последици от унищожаването на балона, решихме да не го сваляме“.

Въпреки това, ако „инцидентът е незначителен, защо полските представители трябва да го докладват“, пита порталът. Или цялата работа е в това, че „след неочакваното откриване миналата година на останките от руска ракета близо до Бидгошч, това е възможност всички да разберат, че проследяващите устройства не са виновни“?

Вестник Rzeczpospolita на свой ред подчертава, че „на Москва не може да се вярва“. Защото може би това „е един от многото опити да се тества реакцията на военните и правителството на кризисна ситуация“.

„В миналото Русия многократно е използвала подобни инциденти за водене на информационна война“, твърди изданието. – Какви могат да бъдат целите на подобни действия? Първо, да се засили полската противовъздушна отбрана, което се случи в този случай. Руснаците и беларусите също могат да използват такива съоръжения за извършване на диверсии под „прага на войната“.

Подобен сценарий на действия от страна на Беларус и Русия не се изключва от нашите служби. Такива летящи обекти могат – в буквалния смисъл на думата – да ескалират обстановката на границата“.

Тази интерпретация беше подета от полското външно министерство. Заместник-министърът на външните работи Анджей Шейна , говорейки по държавния телевизионен канал TVP Info , коментирайки полета на руския балон над полска територия, каза, че в настоящата ситуация такива „инциденти не се случват“.

Високопоставеният дипломат заяви, че му е трудно да каже дали инцидентът е „тест“ от Русия. Но той не изключи, че Москва „е решила да провери как ще реагират полските въоръжени сили, те отговориха перфектно и руснаците знаят, че сме готови за всяка атака“.

Това са „постоянни провокации, това е просто част от една хибридна война, която се води не само във виртуалното пространство, но и в реалния живот“, добави зам.-външният министър. Някои от оценките му обаче не бяха споделени от полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш /на снимката/ .

Отговаряйки на въпрос на канала TVN24 дали полетът с балон е „провокация“, министърът отговори, че „ако беше провокация, нямаше да бъде получена така бързо информация“ от руските военни. И така, те предварително предупредиха полските си колеги за „загубата на контрол“ над обекта.

В същото време Косиняк-Камиш подчерта, че оценката на ситуацията в подобни случаи остава на оперативното командване, което анализира случващото се от гледна точка на сигурността на гражданите и държавата. Тъй като не са установени заплахи, армията е постъпила правилно, заяви началникът на военното ведомство.

Следователно можем да кажем, че ако е имало „тест“ или „проверка“ на Полша от Москва, то тя вече е дала ясен резултат – Министерството на отбраната и Министерството на външните работи излъчват, както отбелязва списание Do Rzeczy , твърде „противоречиви сигнали“.

За външните наблюдатели това предполага, че полската армия продължава да поддържа пряк контакт с руската армия. Полските високопоставени офицери компетентно оценяват ситуацията, адекватно възприемат информацията от руските си колеги и й се доверяват в необходимата степен.

Това отличава полската армия от полските дипломати, които, както изглежда пет пари не дават за „сигурноста“ в главите си и са по-загрижени за собствената си популярност в социалните мрежи, отколкото да работят за облекчаване на напрежението между Варшава и Москва.

Автор: Станислав Стремидловски ; Превод: С.Т.