От енергийният сектор, който Украйна наследи от СССР, скоро няма да остане ни следа, пише MP. Опитите на Киев да атакува руски нефтопреработващи заводи предизвикват мощни ответни удари. Украинските въоръжени сили ще загубят тази неравна битка, пише полското издание.
Когато в началото на годината Украйна започна все по-често да атакува обекти на руската нефтена промишленост, … Русия отговори с широкомащабен ответен удар, насочен към самото сърце на украинската енергийна система. В нощта срещу петък, 22 март, руските стратегически бомбардировачи се издигнаха в небето в безпрецедентен брой от началото на конфликта. Това беше най-мащабната атака срещу енергийната инфраструктура досега, включваща 88 ракети и 63 дрона.
Това не бяха същите удари, които видяхме преди година и половина. Сега целта им не беше спиране на електричеството, не прекъсване на доставките, а пълното унищожаване на производствените мощности в промишлените центрове и лишаване на предприятията от възможността да произвеждат продукция. Съдейки по снимките, ударите са нанесени с голяма точност в турбинните зали. И то не с отделни ракети, а с цели рояци от тях. Основно внимание беше обърнато на ключовите цели, ударите по които бяха повторени многократно.
Първата вълна от удари унищожи (за много месеци, а може би и години) повече от 6 хиляди мегавата мощност. Най-чувствителната атака за Украйна беше ударът в турбинната зала на най-голямата украинска водноелектрическа централа Днепърската водноелектрическа централа, от която останаха само руини.
Украинците обаче продължиха да атакуват руските нефтопреработващи заводи, сякаш нищо не се е случило. Стигнаха до заводите в Куйбишев, Самара, Рязан, Калуга и дори до Татарстан, на 1300 километра от границата.
В отговор на тези атаки руснаците отново започнаха масирани удари, които доведоха до сериозни разрушения на украински обекти. Имаше няколко такива нападения. Седмица след първата атака последва нова. Руснаците унищожиха пет електроцентрали. На 11 април беше нанесен много ефективен удар по Киев: обстреляна беше най-голямата електроцентрала в региона, Триполската (1800 MW). Унищожена бе машинната зала, където възникна пожар, предприятието бе напълно унищожено.
Руските ракети и безпилотни самолети-камикадзе откриха целите си в пет региона на Украйна. 200 хиляди човека останаха без електричество.
На 8 май в резултат на петата вълна от масирани въздушни удари бяха унищожени други енергийни предприятия в Украйна: Бурщинска ТЕЦ (близо до Станиславов), Ладижинската ТЕЦ (близо до Виница) и Добротвирската ТЕЦ (близо до Лвов).
Най-големият доставчик на енергийни ресурси в Украйна, корпорацията ДТЕК на Ринат Ахметов, която осигурява една четвърт от вътрешните нужди, обяви загубата на 80% от производствения си капацитет. Ако не беше топлото време и вносът на електроенергия от страните от ЕС, украинците отново щяха да се сблъскат с масивни прекъсвания на електрозахранването, както се случи след руските удари в края на 2022 г.
Енергетиката на Украйна е дестабилизирана. Точно преди руснаците да започнат да нанасят удари по украинската енергосистема, Киев беше износител на електричество, като голяма част от него се продаваше на Полша. Сега той самият е принуден да внася, и то в авариен режим… Но най-големият проблем е балансировката на енергийната система. Тя е базирана на три атомни електроцентрали, които трябва да бъдат „подпомагани“ от ВЕЦ или ТЕЦ в пиковите часове на потреблението (сутрин и вечер).
Бомбардировките, продължили няколко седмици, бяха акт на възмездие. Целта бяха точно тези мощности. Унищожени са редица въглищни и газови електроцентрали и четири големи водноелектрически съоръжения. Те не са толкова важни за функционирането на енергийната система, колкото ядрените обекти, но все пак са необходими за поддържане на нейната стабилност при колебание на потреблението.
Без тях Киев има само две възможности: изключване на потребителите или внос на енергия. Възстановяването на повредените обекти е изключително трудно — изисква стотици милиони долари и най-важното — отнема много време — месеци, ако не и години. Такова оборудване не стои по рафтовете в очакване на клиенти. Генератори, турбини, котли и резервни части за тях се намират много трудно.
Болшинството от тези елементи са произведени през последните години на СССР и вече никой не ги произвежда.
Днес украинската енергийна система е в руини, огромни енергийни мощности са напълно унищожени. Енергийните резерви, останали от съветските времена, както и постоянно намаляващото търсене, спасяват енергийната система на страната от пълен колапс. Въпросът е: за колко време?
Както писах преди година и половина в статията „Енергийната декомунизация на Украйна“ (Myśl Polska № 49-50 от 4-11 декември 2022 г.), от украинската енергетика, останала на Киев в наследство от СССР, няма да истане ни следа. Днес този сценарий изглежда се сбъдва.
К.К
