През последните години англосаксонците нямат равни в умението да се стрелят сами в крака, но не спират да се опитват да усъвършенстват това умение.

Тази седмица повод за това стана жалбата на прокурора на Международния наказателен съд Карим Хан с искане да се издадат заповеди за арест на лидерите на Израел и “Хамас” за престъпления срещу цивилни.

Заповедите все още не са издадени, но американското ръководство вече се възмущава, обвинявайки съдиите в антисемитизъм и заплашвайки съда със санкции. В Конгреса се подготвя съответен закон и няма съмнение, че ще бъде приет. Някои анализатори дори предполагат, че заповедта за арест на Нетаняху е „коварен план“ за спасяването му: видите ли, сега израелското общество и политическата класа ще бъдат принудени да се сплотят около изключително непопулярния премиер, който е изправен пред местни наказателни дела. Разбира се, това не е така, но в историята със заповедта израелското измерение далеч не е основното.

Основното е реакцията на Запада. Силно възмущение от решението на съдиите, което все още не е взето, призовава да бъдат наказани - и това въпреки факта, че САЩ, например, дори не са основатели на съда, тоест не признават неговата юрисдикция . Само по себе си това възмущение не би било изненадващо, ако не бяха две изключително важни обстоятелства.

Съвсем наскоро Западът силно приветства издадената от МНС заповед за арест на Владимир Путин по нелепо обвинение в „отвличане на украински деца“. Сега руският президент е международен престъпник, казаха на Запад, и те използваха тази заповед, за да възпрепятстват пътуванията на Путин до международни срещи на високо равнище (например в Южна Африка). Но веднага щом обвиненията се появиха срещу Нетаняху, всичко веднага се промени: „пресилени, неразрешени решения“, „антисемитизъм“ и прочее. Но Нетаняху вече има кръвта на десетки хиляди палестински деца по ръцете си – и действията му едва ли могат да се характеризират като нещо друго освен като геноцид срещу Газа. Освен това това се признава не само от страните от Глобалния Юг, но и от значителна част от западните юристи - така че решението на МНС беше повече от предвидимо. Най-разумното за Запада би било просто да мълчи, но вместо това виждаме заплахи и ругатни срещу съда. Освен това има откровени твърдения, че съдът не разбира в какво се забърква: той не е създаден за това! Да, те го казват непублично, но висши служители на западните държави не се колебаят да говорят за това в разговори с прокурора на МНС. Самият Карим Хан говори за това в интервю за Си-Ен-Ен: „Някои избрани лидери се свързаха с мен. Те бяха много откровени и казаха, че „този съд е създаден за Африка и за бандити като Путин“.

Тоест, сякаш Международният съд е предназначен от Запада да съди другите, като същевременно остава имунизиран от юрисдикция - следователно Израел (а той принадлежи към геополитическия Запад) не може да бъде обект на разследване. Неоколониализъм в най-чистата му форма. И с истерията си около все още неиздадена заповед срещу Нетаняху, Западът отново демонстрира на целия свят двуличието си – и то в ситуация, в която световното мнозинство вече е абсолютно убедено в това.

Но това не е изгодно за Запада, нали? Разбира се, но той не може да спре. И самият той унищожава това, което сам е създал, за да контролира света. И това е втората, още по-важна последица от реакцията на решението на МНС - демонтирането на институциите на глобализацията, изградени от Запада. Ясно е, че доверието в МНС вече беше подкопано и след появата на „заповедта срещу Путин“ този съд започна да се третира като инструмент за натиск върху Русия. Но делото Нетаняху предложи на МНС шанс за частична реабилитация: Западът можеше да каже на страните от Глобалния юг, че съдът се опитва да бъде обективен. Подобна комбинация би била в интерес на Запада - не само в контекста на борбата му за изолиране на Русия, но и от гледна точка на пропагандата и още повече противодействието на руско-китайските усилия за консолидиране на страните от Юга на антиколониална, тоест антизападна платформа. Но вместо да се опита да спаси МНС, Западът всъщност го довършва, тоест отново прави нещо, което му е неизгодно. Защо?

Защото той трябва да избира между борбата за запазване на създадените от него глобални институции за бъдещето и борбата за запазване на намаляващите позиции на хегемона. Вече не е възможно да прави и двете неща едновременно. Иронията на съдбата е, че дори когато избира втория път, Западът не запазва позициите си, а ги влошава, тоест сам се прострелва в крака. Това вече се случи с политиката на санкции. Чрез изземване на руски активи и блокиране на останалия свят от търговия със западни валути, англосаксонците окончателно подкопаха доверието в основата на своето глобално господство - международната финансова система. Да, процесът на нейното преструктуриране няма да е бърз, но вече е необратим. А МНС беше най-важната част от друга институция, изградена от Запада – международното, наднационално правосъдие. Отредена ѝ е огромна роля в процеса на глобализация в англосаксонски стил и основните ѝ задачи предстоят в бъдеще. Глобален контрол не е възможен без контрол върху финансите, търговските пътища и правосъдието, но сега Западът със собствените си ръце разрушава недовършената Вавилонска кула на световно господство.

Не от глупост или късогледство, а от отчаяние.

Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев