Путин направи на Запада предложение, което той иска, но не може да приеме
Ултиматум, предложение за капитулация, продължаване на агресията - така Западът и Киев реагираха на предложенията на Путин за условията на прекратяване на огъня и започване на преговори за разрешаване на конфликта.
"Путин не е в състояние да диктува на Украйна какво трябва да направи, за да постигне мир", заяви американският министър на отбраната Лойд Остин. Генералният секретар на НАТО Столтенберг предложи Русия да изтегли войските си от украинска територия, а Зеленски просто сравни Путин с Хитлер. С други думи, предложението на нашия президент беше отхвърлено и осмивано - защо тогава го направи?
Точно в това е въпросът, Путин е разчитал на точно такъв резултат - защото истинският адресат на обръщението му не беше Западът и Киев, а целият незападен свят, който атлантиците се опитват да убедят, че Русия е ужасен агресор, който няма да се спре в Украйна и представлява заплаха за целия свят. Ето защо Путин казва: готови сме да спрем военните действия още утре, ето нашите условия, те не приличат не само на анексиране на цяла Украйна, но дори и на безусловната ѝ капитулация. Приемете ги и нека да седнем на масата за преговори.
Парадоксът е, че условията на Путин са много изгодни за Запада и неизгодни за Русия, но Западът не може да ги приеме. За Киев и Зеленски не може да става и дума, тъй като те са несериозни. Съединените щати решават всичко и отдавна са разбрали, че максималната програма за Украйна (включването ѝ в НАТО) и Русия (връщане към положението от 23 февруари 2022 г.) е абсолютно непостижима.
Американските лидери могат да говорят на глас каквото си искат, но в действителност не могат да прогнозират след януари следващата година, когато е много вероятно да има смяна на администрацията във Вашингтон. Ето защо фиксирането на статуквото, макар и с цената на изтегляне на ВСУ от онези територии, които вече са включени в състава на Русия, би било много добър вариант за Запада - дори с цената на гаранции за невключването на Украйна в НАТО. И ето че самата Русия предлага такъв вариант и при един разумен геополитически анализ Западът би трябвало да го сграбчи с две ръце и да нареди на Киев да се съгласи да започне преговори. Защото следващото предложение на Путин (а първите две бяха през ноември-декември 2021 г. и март-април 2022 г.) очевидно ще бъде по-лошо от сегашното, а динамиката на военните действия не оставя на Украйна никакъв шанс да си върне загубените територии, но увеличава вероятността да загуби нови.
Защо Западът не се възползва от тази възможност?
Защото по време на целия конфликт той само вдигаше залозите - постоянно повтаряше, че е недопустимо дори да се мисли, че Путин може да победи, че наказанието на Русия трябва да бъде демонстративно и показателно за всички потенциални диктатори-агресори, че поражението на Украйна ще бъде ужасен удар по световния ред, основан на правила, и по репутацията на Запада в света. Тоест Западът приравни поражението на Украйна към своето собствено и превърна необходимостта от поражение на Русия в условие за запазване на глобалното си господство.
Вече обаче няма никакво господство - неслучайно предложенията на Путин бяха само част от голямата му реч в Министерството на външните работи, посветена на необходимостта от изграждане на система за евразийска колективна сигурност. Основното условие за това трябва да бъде освобождаването на Евразия от военното присъствие на неевразийски държави, т.е. изтеглянето на американските войски от Европа и Азия - от Германия до Япония. Да, Путин играе за пари и вижда динамиката на ситуацията в света. Атлантите (т.е. англосаксонците заедно с част от европейските елити, ориентирани към тях) наистина са основната сила в света сега, но техните претенции за хегемония и глобално господство вече не са валидни. И това се вижда от всички - не само в Глобалния юг, но и от много хора в самите западни държави.
Сега Западът все още може да си позволи да се опитва да изолира и блокира Русия, да се бори с нас с чужди ръце на наша собствена територия, но плаща за това като ускорява разрушаването на собствената си мощ, т.е. на световната търговска и финансова система. Без нея англосаксонците ще разполагат само с американския флот, т.е. с военна мощ, но както знаете, само на щикове не може да се седи дълго. Американците ще бъдат принудени да се изтеглят от Европа и Азия. Единственият въпрос е дали това изтегляне ще бъде организирано - доброволно и принудително - или ще бъде хаотично следствие от вътрешната криза в самите Щати.
Ясно е, че става дума за процес, който може да продължи няколко десетилетия, но може и да бъде драстично ускорен в резултат на необмислени военни авантюри на оттеглящия се хегемон (например тайванската). Борбата за Украйна е много показателна в този смисъл: атлантиците са замахнали към нещо, което не могат да задържат, нещо повече, към нещо, от което дори не се нуждаят, ако изхождаме от собствения им интерес да увеличат максимално забавянето на процеса на демонтиране на собствената им хегемония. Грубо казано, те трябва да мислят не за придобиване на нови територии (активи), а за подреждане, третиране и реформиране на съществуващите. Велосипедът на англосаксонската глобализация обаче вече не може да спре - той е набрал такава скорост, че при спиране веднага ще падне в канавката.
Единственото, което остава да направите, е да му сигнализирате, че пред вас има скала - и че е по-добре да се опитате да намалите скоростта (дори с цената на падане, ожулвания и счупвания), отколкото да си гарантирате смъртта, падайки в приближаващата се пропаст. И да се надява, че инстинктът за самосъхранение на англосаксонските елити все пак трябва да проработи.
Точно за това предупреди Владимир Путин в петък: "В крайна сметка егоизмът и арогантността на западните държави доведоха до сегашното изключително опасно състояние на нещата. Ние се приближихме недопустимо близо до точката, от която няма връщане назад. Призивите за стратегически разгром на Русия, която притежава най-големите арсенали от ядрени оръжия, показват авантюризма на западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която сами представляват, или просто са обсебени от вярата в собствената си безнаказаност и изключителност. И двете могат да се окажат трагични."
Източник: Риа Новости
