„Хазарт“ е думата на първата страница на по-голямата част от британските вестници в четвъртък. Точно така пресата оцени неочакваното обявяване на парламентарните избори на 4 юли от премиера Риши Сунак.
На пръв поглед изглежда странно, че това изобщо е изненада за някого. Всички знаеха, че изборите ще се проведат тази година, всички отдавна настояваха Сунак да определи дата и мнозина очакваха гласуването да се състои в началото на май, едновременно с избора на местни власти. Когато стана ясно, че избори напролет няма да има, почти всички бяха единодушни, че Сунак ще ги обяви наесен.
Тук британският премиер шашна всички и най-напред своите поддръжници, като обяви датата за гласуване в разгара на лятото, когато в страната вече започна сезонът на отпуските, а в някои региони и училищните ваканции. Само за да ви дам представа, последният път, когато общи избори във Великобритания бяха свикани за юли, беше през 1945 г. Тогава те се превърнаха в пълна катастрофа за триумфатора на Втората световна война Уинстън Чърчил, който беше неочаквано победен от лейбъристите - много символично за Сунак и неговата партия, която отстъпва повече от 20% от гласовете на лейбъристите в сегашните рейтинги.
Не е изненадващо, че много от неговите другари реагираха враждебно на решението на своя лидер. Кореспондентът на “Скай Нюз” Тамара Коен, която разговаря по горещи следи с водещи консерватори, включително някои министри, каза, че те просто са били в шок, вярвайки, че Сунак е решил да се откаже и "да прекара лятото в Малибу". „Това е лудост, самоубийство, атака на лека кавалерия“, цитира тя думите на неназован бивш министър и „ветеран от много кампании“. Нека припомним, че „атака на лека кавалерия“ е необмисленото унищожаване на елитна британска бригада, хвърлена срещу оръдия в Крим през 1854 г.
Известният британски политик Найджъл Фараж, с право считан за бащата на Брекзит, нарече речта на Сунак „най-фарсовото обявяване на избори в историята“. Фараж обясни: „Вижте това, липсата на професионализъм е невероятна. Стоейки там, подгизнал под дъжда, четейки бележки като робот, без страст, без вяра, без енергия... Но това обобщава четиринадесет години консерватизъм, обяснява защо ще бъдат пометени на тези избори." .
И наистина, гледката на Сунак, излизащ да прочете официалното си обръщение под проливния дъжд, без дори да си направи труда да вземе чадър или да облече дъждобран, предизвика буря от подигравки и сама по себе си се превърна в символ на предстоящото поражение на консерваторите след почти десетилетие и половина тяхно неоспоримо господство. Много символично е също, че речта на Сунак беше придружена от песента „Ситуацията може само да се подобри“, с която протестиращите наблизо се подиграваха с премиера.
Съдържанието на речта на сегашния премиер беше не по-малко подигравателно, тъй като той сведе всички проблеми на страната само до две причини - епидемията от Ковид и войната в Украйна, която уж „довела до бързо нарастване на британските сметки за електроенергия. ” Въпреки че онзи ден Сунак вече беше хванат в лъжа относно причините за това поскъпване, което всъщност беше причинено от отказа на Запада да купува руски газ и взривяването на “Северен поток”.
От речта става ясно на какво ще базира кампанията си Консервативната партия в оставащите шест седмици до изборите. И това ще бъде кампанията на страха. Сунак каза, че Великобритания сега е "в най-трудния си период след Втората световна война". И той започна да плаши с Русия, която със сигурност ще атакува, ако не бъде спряна в Украйна, с ислямски екстремисти, подкопаващи британското общество отвътре (ясна препратка към пропалестинските поддръжници на Лейбъристката партия), Китай, „който се стреми да доминират в XXI век” и други „враждебни държави, които използват миграцията като оръжие”. Но най-важното е страхът от неизвестното и несигурността относно политиката на самите лейбъристи, чиято програма по редица ключови въпроси остава загадка.
Самата Лейбъристка партия, ръководена от сър Киър Стармър, пусна първия си предизборен видеоклип, докато речта на Сунак все още продължаваше. И това видео обещаваше промени - просто промени във всичко, без никакви конкретики. Няма съмнение, че консерваторите и цялата преса, която ги подкрепя, безмилостно ще атакуват тази аморфна позиция на лейбъристите и на първо място опита им да избегнат ясен отговор на въпроси, свързани с близкоизточната криза. Почти всички поддръжници на Палестина във Великобритания идват от доста мощното радикално крило на лейбъристите и са ужасно недоволни от неутралитета на Стармър.
Но въпреки всички усилия на консерваторите, не е възможно да си върне толкова огромна преднина, която лейбъристите имат за шест седмици. Във всеки случай залозите на букмейкърите показват пълно недоверие на обществото в успеха на партията на Сунак. Това означава, че скоро такива омразни имена като Камерън, Тръс, Мей, Шапс ще избледнеят в политическа забрава. Много видни фигури от Консервативната партия вече обявиха, че дори няма да се кандидатират за парламента, осъзнавайки безнадеждността на каузата си.
Като се има предвид това, не трябва да си правим илюзии относно лейбъристите. Позицията на тази партия за Русия и Украйна практически не се разминава с линията на торите. Борците за мир, водени от предшественика на Стармър Джеръми Корбин, на практика бяха изчистени от партията. А самият Корбин възнамерява да участва като независим кандидат.
Тоест, почти сигурно консерваторите ще бъдат изхвърлени на политическото бунище, но на тяхно място ще застанат също толкова противни лица, чиито имена все още не са известни на никого. Това е общото ниво на британската политика днес. И изборите няма да могат да повлияят на това ниво.
Автор:Владимир Корнилов ; Превод: В. Сергеев
