Чувството за спешност изчезна и по-скоро облекчение заля европейските партньори, откакто САЩ отново започнаха да помагат на Украйна, коментира бившият началник на кабинета на германския министър на отбраната Нико Ланге, който в момента е сътрудник на мозъчния тръст CEPA. "Няма европейско лидерство и обединение сред основните играчи", отбелязва той пред европейското издание Politico.
Коментарите на Ланге са свързани с т.нар. "коалиция Patriot", която се сформира преди повече от месец - в началото на април. Неин лидер е Германия, която се ангажира да намери системи за противовъздушна отбрана, необходими на Украйна. За да даде пример Берлин даде трета своя система (от общо 11) на Киев, както и система Iris-T. Опитите да осигури поисканите от Киев 7 системи, които да защитят енергийната система и като цяло територията на страната, обаче удариха на камък.
Междвременно може да се каже и че спешната необходимост от защитата на украинската енергийна също намаля, след като руските ракети унищожиха голяма част от генериращите мощности в страната - почти всички въглищни централи са с поражения. На "Укренерго" се налага да въвежда режим на тока (основно за индустрията), а когато е възможно - да внася електроенергия от съседните си държави. Официално властите вече спряха да коментират бройката седем, а отбелязват, че защитата на Харков и областта зависи от две системи Patriot.
Според източици на Politico, които имат поглед как вървят преговорите за ПВО, въпреки всички ангажименти и призиви, включително и от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел, европейските държави не искат да се разделят със своите Patriot. Причините са няколко - високата цена и скъпите ракети и не на последно място - нежеланието на европейците да оголят собствената си въздушна отбрана, давайки дори и под наем своите ПВО на Украйна.
Липсва координация и много трудно вървят разговорите и за алтернативите - SAMP/T, NASAMS, Hawk или дори С-300.
По данни на производителя на Patriot - американската корпорация Raytheon, по света има работещи 250 системи. Според публично достъпни данни произведените системи са малко над 1100, а в САЩ на служба са към 500 (по данни от 2010 година). Украйна не се нуждае от нови системи и може съвсем спокойно да използва дори и "пенсионираните" ПВО на съюзниците. Според анализатори дори и това е трудно постижима - един от големите проблеми в това отношение е, че страните, които използват Patriot, чакат до последно, за да заявят новите бройки и има забавяне от около две години при замяната на стари и нови установки. По стандартите на НАТО пък замяната се извършва едно към едно.
Има държави, които са поръчали нови системи и очакват доставки, за да заменят старите. Една от тях е Швейцария, но досега държавата, която е известна със своя неутралитет, не дава сигнали, че може да изпрати ПВО на изток. В подобно положение е и Израел, който до края на юни планира да извади от бойно дежурство четири системи Patriot и да ги замени със собствените си "Прашката на Давид". Израел отказва военна помощ за Украйна (заради влиянието на Русия в Сирия и в Близкия изток), но по време на своето посещение в Киев в началото на май държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съобщи, че Вашингтон ще отпусне 2 млрд. долара по фонда за покупка на оръжия и оборудване за Украйна. Не е изключено САЩ да изкупят своите системи от Израел и да ги предоставят на Украйна.
В коалицията, водена от Германия, няколко държави се ангажираха с финансиране за покупка на системи за ПВО - Нидерландия, Канада, Белгия, Норвегия и Дания. Официално Франция, Испания, Румъния, Великобритания, Белгия и Литва - че ще съдействат с ракети или друго оборудване. Но освен ракети за Patriot от Испания, досега Украйна не е получила друго.
Имаше очаквания, че Мадрид ще предаде една от своите системи Patriot, която в момента се използва от Турция, но на този етап страната ще достави само ракети. Гърция също отказа да даде от своите системи въпреки "гаранциите за сигурност", които обеща САЩ по отношение на Турция и които така и нестанаха ясни какви са.
Другите държави, включително и Румъния, която има обща граница с Украйна, пък очакват САЩ да им предоставят нещо, за да дадат своите ПВО. Полша настояваше Киев да получи търсената подкрепа, но самата тя обясни, че не разполага със системи Patriot, а разположените на нейна територия са на САЩ. Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна предложи интересна алтернатива - вдигнатата бойна авиация при руския обстрел към Западна Украйна да участва в унищожаването на руските ракети. Киев няма да търси отговорност от Варшава за щетите от отломки, допълни още той пред Ройтерс.
Вероятно възможността за "защита на небето" - нещо, което Украйна иска от началото на войната през 2022 година, ще бъде сред водещите теми за неофициалните разговори на лидерите по време на церемонията, с която съюзниците ще отбележат 80-ата годишнина от Десанта в Нормандия (на 6 юни). Особено, ако присъства и Володимир Зеленски, както твърдят и източници на Politico.
