Вътрешни хора твърдят, че поради натиск отгоре се стига до безкритично отразяване на израелските твръдения и заглушаване на палестинските гледни точки.

 

 

Си Ен Ен се сблъсква с недоволство от страна на собствените си служители заради редакционната си политика, която според тях е довела до възпроизвеждане на израелската пропаганда и цензуриране на палестинските гледни точки при отразяването на войната в Газа от страна на мрежата.

Журналисти от редакциите на Си Ен Ен в САЩ и в чужбина твърдят, че репортaжите са изкривявани от указанията на ръководството и от процеса на одобряване на историите, което е довело до изключително непълно отразяване на клането на Хамас и последвалата в отговор атака на Израел в Газа.

„Повечето новини от началото на войната, независимо колко точни са били първоначалните репортажи, са изкривени от системно и институционално пристрастие на мрежата към Израел“, казва един служител на Си Ен Ен. „В крайна сметка начинът, по който Си Ен Ен отразява войната между Израел и Газа, е равносилен на журналистическа злоупотреба“.

Според разказите на шестима служители на Си Ен Ен от различни редакции, както и повече от дузина вътрешни бележки и имейли, получени от „Гардиън“, ежедневно решенията за новините се определят от централата на Си Ен Ен в Атланта с поток от директиви, в които се определят стриктни насоки за отразяване.

Те включват строги ограничения за цитиране на Хамас и отразяване на други палестински гледни точки, докато изявленията на израелското правителство се приемат за чиста монета. Освен това всеки материал за конфликта трябва да бъде одобрен от бюрото в Йерусалим преди излъчване или публикуване.

 

 

 

Пропалестински протестиращи агитират пред централата на Си Ен Ен в Атланта, Джорджия, на 14 октомври 2023

Журналистите на Си Ен Ен казват, че тонът на отразяване се определя на най-високо ниво – от новия главен редактор и изпълнителен директор Марк Томпсън, който зае поста два дни след атаката на Хамас на 7 октомври. Някои служители имат съмнения относно готовността на Томпсън да устоява на външни опити за влияние върху отразяването на събитията, като се има предвид, че в предишната си роля на генерален директор на Би Би Си той е обвиняван, че неведнъж се е поддавал на натиск от израелското правителство, включително и на искането през 2005 г. да бъде отстранена една от най-известните кореспондентки на корпорацията от поста ѝ в Йерусалим.

Вътрешни хора от Си Ен Ен твърдят, че това е довело, особено в първите седмици на войната, до по-голямо фокусиране върху израелските страдания и израелския наратив за войната като преследване срещу Хамас и неговите тунели, и недостатъчно внимание към мащаба на смъртните случаи сред цивилното палестинско население в Газа и разрушенията в града.

Един от журналистите описа ситуацията като „разцепление“ в рамките на мрежата, заради отразяването, което според него понякога напомняло задаването на тон след 11 септември.

„Има много вътрешни раздори и несъгласие. Някои хора искат да се оттеглят“, каза той.

Журналист от друго бюро каза, че и той е видял натиск.

„Висшите служители, които не са съгласни със статуквото, се сблъскват с ръководителите, които дават нареждания и се питат как можем ефективно да разкажем историята при наличието на такива ограничителни директиви“, разказа той.

„Много от тях настояват за повече информация от Газа, която да се огласява и излъчва. Докато тези репортажи преминат през Йерусалим и стигнат до телевизията или до първа страница, се правят съществени промени – от неточен език, до пропускане на важни истории – така че да е сигурно, че колкото и да е изобличаващ един репортаж, той освобождава Израел от вина.“

Служители от Си Ен Ен казват, че някои журналисти с опит в отразяването на конфликта и региона избягват да поемат назначения в Израел, защото не смятат, че ще могат да разкажат цялата история. Други предполагат, че те са възпрепятствани от старши редактори.

„Ясно е, че такива, на които не им е работа, отразяват войната, а тези, на които това им е работата, не го правят“, казва вътрешен човек.

Укази от високо

На първата редакционна среща на Томпсън, два дни след нападението на Хамас на 7 октомври, новият шеф на телевизията определя отразяването от страна на Си Ен Ен на бързо развиващата се история като „в общи линии чудесно“. След това Томпсън заявява, че иска зрителите да разберат какво представлява Хамас, за какво се бори и какво се опитва да постигне с нападението. Някои от хората, които чуват това, го възприемат като похвална журналистическа цел. Но с времето разбират, че той има по-конкретни очаквания за начина, по който журналистите трябва да отразяват групировката Хамас.

В края на октомври, когато броят на палестинските жертви от израелските бомбардировки рязко нарастна, като по данни на здравното министерство бяха убити над 2 700 деца, и когато Израел се подготвяше за сухопътна инвазия, в имейлите на служителите на Си Ен Ен започват да се получават набор от насоки.

 

 

 

Палестинци оплакват близките си в Деир ал-Балах, Газа, на 31 октомври 2023

В горната част на меморандума от две страници е сложено указание „от Марк“ да се обърне специално внимание върху конкретен параграф – „насоки за отразяването“. В параграфа се казва, че макар Си Ен Ен да отразява хуманитарните последици от израелското нападение и историческия контекст на ситуацията, „ние трябва винаги да продължаваме да напомняме на нашата аудитория за непосредствената причина за настоящия конфликт, а именно нападението на Хамас и масовите отвличания и убийства на цивилни“. (Курсивът е в оригинала.)

Членове на екипа на Си Ен Ен заявиха, че тези съобщения са затвърдили рамката, в която историите за клането на Хамас се използват като косвено оправдание за израелските действия, както и че различен от този контекст, или история, често са нежелателни или маргинализирани.

„Как по друг начин редакторите ще прочетат това, освен като указание, че независимо от това както правят израелците, в крайна сметка вината е на Хамас? Всяко действие на Израел – пускането на масивни бомби, които унищожават цели улици, заличаването на цели семейства – се отразява и преработва по такъв начин, че да се създаде наративът „те си го заслужиха“, казва един от служителите.

В същия меморандум се казва, че при всяко позоваване на данни за жертвите от здравното министерство на Газа трябва да се посочва, че то е „контролирано от Хамас“, което означава, че докладите за смъртта на хиляди деца са ненадеждни, въпреки че Световната здравна организация и други международни органи твърдят, че те до голяма степен са точни. Служителите на Си Ен Ен заявиха, че тази заповед е била постановена от Томпсън на по-ранна редакционна среща.

По-широкият надзор върху отразяването, упражняван от централата на Си Ен Ен в Атланта, се ръководи от „Триадата“ на Си Ен Ен: отдела за новинарски стандарти и практики, правния отдел и отдела за проверка на фактите.

В началото на ноември Дейвид Линдзи, старши директор на отдел „Новинарски стандарти и практики“, издаде директива, с която на практика забрани отразяването на повечето изявления на Хамас, определяйки ги като „подстрекателска реторика и пропаганда“.

„Повечето от тях са били казвани вече много пъти и не заслужат внимание. Трябва да внимаваме да не им даваме трибуна“, пише той.

Линдзи е казал, че ако дадено изявление се счита за редакционно значимо, „можем да го използваме, ако е придружено от по-голям контекст, за предпочитане пакет или дигитално писмо. Нека избягваме да го пускаме в самостоятелен звуков вид или цитат“.

Противоположно на това, мрежата многократно е излъчвала подстрекателска реторика или пропаганда от израелски официални лица и американски поддръжници, често без да ги оспорва в интервюта, отбелязва един служител на Си Ен Ен.

Според него други канали са излъчвали интервюта с лидери на Хамас, докато Си Ен Ен не е правила това, като едно от тях е било интервю, в което говорителят на групировката Гази Хамад прекъсна въпросите на Би Би Си, когато беше предизвикан да говори за убийствата на израелски цивилни. Един от служителите каза, че сред кореспондентите съществува мнението, че е „убийствена мъка да се получи интервю с Хамас, ако то се разминава с Триадата“.

 

 

Лидерът на Хамас Исмаил Ханиех в Катар, Доха, на 20 декември 2023 г.

 

Източници от Си Ен Ен признаха, че след нападението от 7 октомври не е имало интервюта с Хамас, но заявиха, че мрежата няма забрана за такива интервюта.

Новинарските бюра и репортерите обаче са били инструктирани да не използват видеозаписи, направени от Хамас, „при никакви обстоятелства, освен ако не са разрешени от Триадата и висшето редакционно ръководство“.

Тази позиция е била потвърдена от друга инструкция от 23 октомври, според която в репортажите не трябва да се показват записи на Хамас за освобождаването на двама израелски заложници – Нурит Купър и Йошевед Лифшиц. Два дни по-късно Линдзи е изпратил допълнително указание, че видеозаписът с 85-годишната Лифшиц, която подава ръка на един от похитителите си, „може да се използва, само ако се пише конкретно за нейното решение да подаде ръка на похитителя си“.

 

 

Йошевед Лифшиц, която беше взета за заложница в Газа след атаката на Хамас от 7 октомври, говори в Тел Авив на 24 октомври 2023 г., ден след освобождаването ѝ.

 

В допълнение към указанията от Атланта, Си Ен Ен има дългогодишна политика, според която всички материали за ситуацията в Израел и Палестина трябва да бъдат одобрени за излъчване или публикуване от бюрото в Йерусалим. През юли мрежата създаде процес, наречен „Second Eyes“ (втори поглед – б.пр.), за да ускори тези одобрения.

Ръководителят на бюрото в Йерусалим Ричард Грийн е заявил пред служителите в бележката за анонсирането на „Second Eyes“ – за която първи съобщи „Intercept“ – че тъй като отразяването на израелско-палестинския конфликт е обект на строг контрол от страна на привържениците и на двете страни, мярката е създадена като „предпазна мрежа, за да не използваме неточен език или думи, които може да звучат безпристрастно, но в този случай да имат кодирано значение“.

Служители на Си Ен Ен заявиха, че в изискването няма нищо нередно, предвид огромната чувствителност на отразяването на събитията в Израел и Палестина и агресивния характер на израелските власти и добре организираните про-израелски групи, които се опитват да влияят на отразяването. Но някои смятат, че мярката, която първоначално е била предназначена за поддържане на стандартите, се е превърнала в интсрумент за автоцензура с цел избягване на противоречия.

Един от резултатите от „Second Eyes“ е, че израелските официални изявления често се одобряват бързо и се пускат в ефир на принципа, че на тях трябва да се вярва като на чиста монета и имат печат за одобрено излъчване, докато изявленията и твърденията на палестинците, не само на Хамас, се забавят или изобщо не се съобщават.

Един от служителите на Си Ен Ен заяви, че промените от „Second Eyes“ често са били с цел избягване на критики от страна на про-израелски групи. Те дадоха пример за намесата на Грийн с промяна на заглавие: „Израел не е близо до унищожаването на Хамас“ – гледна точка, която е широко отразена в чуждестранната и израелската преса. То беше заменено със заглавие, което измества фокуса от това дали Израел може да постигне заявеното от него оправдание за убийството на хиляди цивилни палестинци: „Три месеца по-късно Израел навлиза в нова фаза на войната. Все още ли се опитва да „унищожи“ Хамас?“

Някои от служителите на CNN се опасяват, че в резултат на това действията на телевизията се явяват като цензура от името на израелското правителство.

„Системата води това, че ибрани лица редактират всички репортажи с иституционализирана про-израелска пристрастност, като често използват пасивен език, за да освободят [израелските сили за отбрана] от отговорност, и омаловажат палестинските жертви и израелските нападения“, казва един от журналистите на мрежата.

Служителите на Си Ен Ен, които разговаряха с „Гардиън“, не се забавиха да похвалят задълбочените и въздействащи репортажи на кореспондентите на терен. Те заявиха, че в CNN International, която се излъчва извън САЩ, на тези репортажи често се отделя голямо внимание. Но по канала на Си Ен Ен, който е достъпен в САЩ, те често са по-малко видими и понякога са маргинализирани от часове интервюта с израелски официални лица и поддръжници на войната в Газа, които имат свобода да изложат своите аргументи, често без възражения, а понякога и с подкрепящи аргументи от водещите. В същото време палестинските гласове и мнения се чуват много по-рядко и биват много по-строго оспорвани.

Един от служителите посочи появата на Рами Игра – бивш високопоставен служител в израелската разузнавателна служба – в предаването на Андерсън Купър, където той заяви, че цялото палестинско население на Газа може да се счита за палестински бойци.

 

 

Андерсън Купър преди началото на президентския дебат в Де Мойн, Айова, 10 януари

 

„Невоенно население в Ивицата Газа действително е несъществуващо понятие, защото всички жители на Газа гласуваха за Хамас и както видяхме на 7 октомври, по-голямата част от населението в Ивицата Газа е от Хамас“, каза той.

„Въпреки това ние не ги третираме като бойци, третираме ги като обикновени цивилни и те са пощадени от боевете.“

Купър не го предизвика по нито едно от твърденията. Към момента на излъчване на интервюто на 19 ноември в Газа са убити над 13 хиляди души, повечето от които цивилни.

Друг служител на Си Ен Ен избра предаването на водещия Джейк Тапър като пример за твърде тясно идентифициране на водещия с едната страна, докато другата получава само ограничен поглед. В един от сегментите Тапър призна смъртта и страданията на невинните палестинци в Газа, но сякаш по-скоро защитавайки мащаба на израелската атака срещу Газа.

„Какво точно си е мислела Хамас, че ще направят израелските военни в отговор на това?“, попита той, визирайки нападението от 7 октомври.

Говорител на Си Ен Ен заяви: „Абсолютно отхвърляме идеята, че който и да е от нашите журналисти се отнася към израелски официални лица по различен начин, отколкото към други официални лица.“

Друга водеща, Сара Сиднер, отнесе критики за развълнувания си репортаж за непотвърдените израелски съобщения, че Хамас е обезглавила десетки бебета на 7 октомври.

„Имаме наистина обезпокоителна нова информация от Израел“, обяви тя четири дни след нападението.

 

 

Сара Сиднер в Ню Йорк на 10 декември 2023 г.

 

„Говорителят на израелския премиер-министър току-що потвърди, че са намерени обезглавени бебета и малки деца в Кфар Аза, в южен Израел, след атаките на Хамас през уикенда над кибуца. Това беше потвърдено от кабинета на премиер-министъра.“

Сиднер нарече твърдението „повече от съсипващо“.

„Защото семействата, които слушат, народът на Израел, всеки родител, който обича децата, не знам как ще преживее това“, каза тя.

След това Сиднер се обърна към Хадас Голд, репортер на Си Ен Ен в Йерусалим, с думите, че обезглавяването на бебета ще направи невъзможно сключването на мир между Израел и Хамас.

Голд отговори: „Как би могло, след като имаш работа с хора, които биха извършили такива зверства с деца, с бебета, с малки деца?“

Голд, която е част от екипа за одобряване на репортажите „Secon Eyes“, отново заяви, че докладът е бил потвърден от кабинета на Нетаняху и направи паралел с Холокоста. Тя нарече отричането от страна на Хамас за обезглавени бебета „невероятно“, „след като буквално имаме видео на тези хора, на тези бойци, на тези терористи, които правят точно това, което твърдят, че не правят, с цивилни и с деца“.

Само че, както отбеляза журналист от Си Ен Ен, телевизията не разполага с такова видео, както очевидно и никой друг.

 

 

Хадас Голд в Лисабон, Португалия, 2019 г.

 

„Проблемът беше, че за пореден път версията на израелското правителство беше представена по емоционален начин, с малко внимание от страна на човек, който би трябвало да бъде неутрален водещ на новини“, казват те.

По време на това предаване на Сиднер вече имаше основателни причини Си Ен Ен да се отнася предпазливо към твърденията.

Израелски журналисти, които бяха обиколили Кфар Аза предишния ден, заявиха, че не са видели доказателства за подобно престъпление, а военните там не са споменали за такова нещо. Въпреки това, Тим Лангмейд, вицепрезидент и старши редакционен директор на Си Ен Ен в Атланта, изпраща указание, че твърденията на президента Байдън, че е видял снимки на предполагаемото зверство, „подкрепят казаното от израелското правителство“.

Дори когато въпросите се увеличиха, Лангмейд е изпратил бележка, в която се казва: „Важно е да отразяваме жестокостите на атаките и на войната на Хамас, веднаха щом ги научим.“

Вътрешни хора от Си Ен Ен смятат, че старшите редактори е трябвало да подходят внимателно още от самото начало, тъй като при израелските военни и преди е имало случаи с неверни или преувеличени твърдения, които впоследствие се разпадат.

Други телевизии, като Скай Нюз, бяха значително по-скептични в репортажите си и посочиха съмнителния произход на историята, която започна от репортерка на израелски новинарски канал, която заяви, че войниците са ѝ казали, че 40 деца са били убити при клането на Хамас и че един войник е казал, че е видял „тела на бебета с отрязани глави“. След това израелските сили за отбрана използваха това твърдение, за да сравнят Хамас с Ислямска държава.

 

Разрушени къщи в кибуца Кфар Аза са маркирани с ленти, Израел, 14 януари 2024 г.

 

Дори след като Белият дом призна, че нито президентът, нито негови служители, са виждали снимки на обезглавени бебета и че са разчитали на твърденията на Израел, Лангмейд е казал на редакцията, че все пак може да съобщи твърденията на израелското правителство заедно с опровержение от страна на Хамас.

Си Ен Ен съобщи за оттеглянето на твърденията, след като израелските официални лица се отказаха от тях, но един от служителите заяви, че дотогава вредата вече е била нанесена, като определи тази история за провал на журналистиката.

„Злополучното твърдение за „обезглавените бебета“, приписвано на израелското правителство, беше в ефир в продължение на близо 18 часа, дори след като Белият дом се отказа от твърдението на Байдън, че е видял несъществуващи снимки. Си Ен Ен не е имал достъп до фотографски доказателства, нито възможност за независима проверка на тези твърдения“, заявиха те.

Говорител на Си Ен Ен заяви, че телевизията е отразила точно казаното в онзи момент.

„Положихме големи услия да включим тези твърдения в нашите репортажи и също така издадохме много конкретни указания в този смисъл“, казаха те.

Някои служители на Си Ен Ен повдигнаха подобни въпроси във връзка с репортажите за тунелите на Хамас в Газа и твърденията, че те водят до обширен команден център под болница „Ал-Шифа“.

Според вътрешни източници някои журналисти са се противопоставили на ограниченията. Един от тях посочва Джомана Карадшех, кореспондент от Лондон с дългогодишен опит в отразяването на събития от Близкия Изток.

„Джомана наистина настояваше да осветли палестинските жертви на тази война и имаше известен успех. Тя направви няколко наситина важни истории, поставяйки човешко лице на всичко това и разглеждайки израелските действия и намерения. Но не мисля, че ѝ е било лесно. Тези истории не получават известността, която заслужават“, казва един от тях.

 

 

Продуцентът от Си Ен Ен Джомана Карадшех в Триполи, Либия, на 24 август 2011 г.

 

Стремежът към по-балансирано отразяване се усложнява от израелската забрана за влизане на чуждестранни журналисти в Газа, освен ако те не са под контрола на ЦАХАЛ и не подлежат на цензура. Това помогна да не се отразява пълното въздействие на войната върху палестинците по Си Ен Ен и други канали, като същевременно гарантира, че акцентирането върху израелската гледна точка ще продължи.

Говорител на Си Ен Ен отхвърли обвиненията в пристрастие.

„Нашите репортажи проследяваха отговора на Израел на атаките, както и някои от нашите най-подробни и значими разследвания, интервюта и доклади“, бе съобщено.

Си Ен Ен се сблъска с подобни обвинения в пристрастност след атентатите от 9/11 2001 г., когато председателят на мрежата Уолтър Айзъксън нареди репортажите за убийствата на афганистански цивилни от американските сили да бъдат балансирани с осъждането на талибаните за връзките им с Ал-Кайда.

„Тъй като получаваме добри репортажи от контролирания от талибаните Афганистан, трябва да удвоим усилията си, за да не изглежда, че просто отразяваме събитията в тяхна полза или от тяхната перспектива. Трябва да говорим за това, че талибаните използват цивилни като жив щит и че са укривали терористите, отговорни за убийството на близо 5 000 невинни хора“, пише той в бележка според „Вашингтон Пост“.

Някои служители казват, че след първите няколко седмици, в които Си Ен Ен съобщаваше за нападението на Хамас по същия начин, „както за 9/11“, е отделено повече място за палестинската гледна точка, предвид нарастващия брой жертви и разрушения от ответната атака на Израел срещу Газа.

Единственият чуждестранен журналист, отразявал събития от Газа без израелски военен ескорт, беше Клариса Уорд от Си Ен Ен, която влезе за два часа с хуманитарен екип от Обединените Арабски Емирства.

Миналата седмица Уорд призна за предизвикателствата пред „Вашингтон Пост“. Тя пише, че репортажите ѝ от Израел са ѝ позволили „да създаде ярка картина на чудовищните събития от 7 октомври“, но е била възпрепятствана да предаде по-пълна картина на трагедията, разиграваща се в Газа, поради израелския блокаж на чуждестранни журналисти, който прехвръля тежестта единствено върху ограничения брой смели палестински репортери, които са ибивани непропорционално много.

„Сега трябва да сме в състояние да отразяваме ужасяващата смърт и разрушенията в Газа по същия начин – на място, независимо – в условията на една от най-интензивните бомбардировки в историята на съвременната война“, пише тя.

„Реакцията в израелските медии на нашия репортаж за Газа подсказва една негласна причина за отказа на достъп. Когато беше попитан в ефир за нашия материал, един репортер от израелския Канал 13 отговори: „Ако наистина западни репортери започнат да влизат в Газа, това със сигурност ще бъде голямо главоболие за Израел и израелската хасбара.“ Хасбара е еврейска дума, означаваща произраелска пропаганда.“

 

 

Клариса Уорд, старши международен кореспондент на Си Ен Ен, на събитие в Ню Йорк, 19 септември 2023 г.

 

Някои служители в Си Ен Ен се опасяват, че отразяването на последната война в Газа вреди на репутацията, изградена от репортажите за руската война в Украйна, които доведоха до рязък ръст на гледаемост. Други обаче твърдят, че войната в Украйна може да е част от проблема, тъй като редакционните стандарти се разхлабиха, когато мрежата и много от нейните журналисти се идентифицираха ясно с едната страна – Украйна – особено в началото на конфликта.

Един от служителите на Си Ен Ен заяви, че отразяването на Украйна е създало опасен прецедент, който се е обърнал срещу мрежата, тъй като израелско-палестинският конфликт е много по-разделящ и много по-дълбоко вкоренен.

„Самодоволството от редакционните ни стандарти и журналистическата ни почтеност при отразяването на събитията в Украйна се обърнаха срещу нас. Само че този път залогът е по-висок, а последствията – много по-тежки. Но журналистическото самодоволство е по-лесно за преглъщане от света, когато става дума за загубени арабски животи, вместо на европейски“, заявяват те.

Друг служител на Си Ен Ен заяви, че двойните стандарти са очевидни.

„За нас е нормално да сме внедрени в ЦАХАЛ и да изготвяме  доклади, цензурирани от армията, но не можем да разговаряме с организацията, която спечели мнозинството от гласовете в Газа, независимо дали това ни харесва, или не. Зрителите на Си Ен Ен са възпрепятствани да чуят централния участник в тази история“, казват те.

„Позицията, че няма да говорим с някого, защото не ни харесва това, което той прави, не може да се нарече журналистика. През годините Си Ен Ен е разговаряла с много терористи и врагове на Америка. Интервюирали сме Муамар Кадафи. Интервюирали сме дори Осама бен Ладен. Какво е различното този път?“

Години на натиск

Журналистите, работещи в Си Ен Ен имат различни обяснения.

Някои казват, че проблемът се корени в дългогодишния натиск от страна на израелското правителство и негови съюзнически групи в САЩ, съчетан със страх от загуба на реклама.

По време на битката за наратива на Втората палестинска интифада в началото на 2000 г., тогавашният министър на комуникациите на Израел Рувен Ривлин, нарече Си Ен Ен „лоша пристрастна и небалансирана“. Вестник „Джерусалем Пост“ оприличи кореспондента на телевизията в града Шийла Маквикар на „жената, която зарежда тоалетната хартия в клозета на Гьобелс“.

 

 

Премиер-министърът на Израел по това време Ариел Шарон, отдясно, говори с генрал-майор Йоав Галант, в средата, и Рювен Ривлин, отляво, в Йерусалим на 14 октомври 2004 г.

 

Основателят на Си Ен Ен Тед Търнър предизвика буря, когато през 2002 г. заяви пред „Гардиън“, че Израел извършва терористични действия срещу палестинците.

„Палестинците се борят с хора-самоубийци, това е всичко, което имат. Израелците... разполагат с една от най-мощните военни машини в света. Палестинците не разполагат с нищо. Така че, кои са терористите? Бих казал, че и двете страни са замесени в тероризъм“, каза Търнър, който тогава беше заместник-председател на AOL Time Warner, която притежава Си Ен Ен.

Последвалата буря от протести създаде заплаха за приходите на телевизията, включително стъпки от страна на израелски кабелни телевизионни компании да заменят мрежата с Фок Нюз.

 

 

Тед Търнър в Анахайм, Калифорния, 1995 г.

 

Председателят на Си Ен Ен Уолтър Айзъксън тогава се появи по израелската телевизия, за да осъди Трънър, но това не спря критиките. Тогавашният главен изпълнителен директор на новинарската мрежа Йисън Джордън наложи ново правило, според което Си Ен Ен вече няма да показва изявления на атентатори-самоубийци или да интервюира техни роднини, след което отлетя за Израел да потушава политическата буря.

Си Ен Ен започна да излъчва и поредица за жертвите на палестинските атентатори-самоубийци. Телевизията настояваше, че този ход не е поради оказан натиск, но някои от нейните журналисти бяха скептични. Си Ен Ен не подготви подобна поредица с роднините на невинни палестинци, убити от бомбардировки на Израел.

Към 2021 г. публичният редактор за Си Ен Ен на Columbia Journalism Review Ариана Пекари обвини мрежата, че е изключила палестинските гласове и историческия контекст от отразяването.

Томпсън има свои собствени белези от битки с израелски служители от времето си като генерален директор на Би Би Си преди две десетилетия.

През пролетта на 2005 г. Би Би Си беше въвлечена в шумен публичен скандал заради интервю с израелския информатор по ядрените въпроси Мордехай Вануну, който беше освободен от затвора година по-рано.

 

 

Мордехай Вануну напуска затвора Шикмаин в Ашкелон, Израел, на 21 април 2004 г.

 

Израелските власти забраняват на Вануну да дава интервюта. Когато екип документалисти на Би Би Си разговаря с него и след това контрабандно изнася заснетия материал от Израел, властите реагират, като на практика изгонват изпълняващия длъжността ръководител на йерусалимското бюро на Би Би Си Саймън Уилсън, който не участва в интервюто.

Спорът продължи с месеци, преди Би Би Си в крайна сметка да се подчини на израелското искане Уилсън да напише извинително писмо, за му бъде позволено да се върне в Йерусалим. Писмото, което включва ангажимент за „спазване на правилата в бъдеще“, трябваше да остане поверително, но Би Би Си неволно публикува подробности онлайн, преди да ги премахне няколко часа по-късно. Това отстъпление разгневи някои журналисти на Би Би Си, които бяха подложени на постоянен натиск и малтретиране заради отразяването на събитията.

По-късно същата година Томпсън посети Йерусалим и се срещна с израелския министър-председател Ариел Шарон в опит да подобри отношенията след други инциденти.

 

Пропалестински протестиращи пред сградата на Си Ен Ен във Вашингтон, 17 декември 2023 г.

 

Израелското правителство е особено недоволно от опитната кореспондентка на Би Би Си в Йерусалим Орла Герин. Тогавашният израелски министър по въпросите на диаспората Натан Шарански, след неин репортаж за ареста на 16-годишно палестинско момче, носещо експлозиви, я обвини в антисемитизъм и „пълно отъждествяване с целите и методите на палестинските терористични групировки“. Тя обвинява израелските служители, че са превърнали ареста в пропаганда, защото са „дефилирали с детето пред международните медии“, след като са го принудили да изчака на контролно-пропускателен пункт пристигането на фотографите.

В рамките на няколко дни след срещата на Томпсън с Шарон Би Би Си обяви, че Герин ще напусне Йерусалим. По това време от кабинета на Томпсън отричат той да е действал под натиск от Израел и заявяват, че Герин е изпълнила по-дълъг от обичйното мандат.

 

 

Автор: Крис Макгриъл, "Гардиън"