Скъпи отци, братя и сестри, 

За мен е огромна радост да бъда тук и приемам това с голяма отговорност и духовна радост, защото е много важно ние, славяните – български, сръбски и всички останали славянски народи – да общуваме. 

През последните години, десетилетия, се получи така, че между поместните Църкви няма тази любов, тази топлота и тази радост в Христа. Така че най-важното за мен е, че съм тук като православна християнка, която иска да сподели своята гледна точка за това, че нашата Църква кръвоточи. Тя кръвоточи и ние страдаме, без значение дали това е в Сърбия, в България, в Рус, в Украинската Православна Църква и навсякъде по света. 

Така че имаме нужда повече молитвено, повече от духовна гледна точка да се обединим, да се укрепим и да действаме, да противостоим, защото си имаме работа с врага на човешкия род, с онези поднебесни духове на злобата, които сега управляват цялото глобално правителство. Трябва да знаем това и всички ние сме призвани да бъдем воини Христови.
Неудобно ми е пред вас, присъстващите тук отци, но вие ни учите на това, затова повтарям думите, които са ни завещани от светите отци и светиите, мога да кажа и сръбските светии от последните времена, които особено ни предупреждаваха за икуменизма. 

Сега ще прочета доклада си, който ще бъде публикуван в пълен обем, но това, което каза отец Пламенац, беше много силно. Беше нещо от сърце и като глас от небето. За мен това, което той каза, се отнася за цялата Църква, за българския народ и за всички православни християни. За покаянието на колене пред Бога, защото народът, който е на колене пред Бога, никой не може да го сломи. Ние сякаш забравихме за това. 

Тук имате катедралата „Свети Сава“, вчера я посетих и от вълнение не можах да помръдна вътре. Това беше като знак свише, че Сърбия ще пребъде като Православна и само като Православна. Ако Господ е устроил и допуснал да се построи тази катедрала, това означава, че тук ще звучат камбани и сръбският народ ще устои, ще устои. И всички ние ще устоим, ако сме заедно.

Благодаря ви, много се вълнувам, като християнка, съвсем без претенции да съм богослов, богословите са светии. Но просто като последната християнка, която се вълнува и тревожи, ще кажа своите думи. Позволете да започна да чета за ситуацията в Украйна, която засяга целия свят, засяга всички нас и затова не можем да мълчим, повече няма как, не трябва да мълчим. Това засяга нашето спасение, засяга живота ни след смъртта, засяга цялата вечност. Затова простете ми за това изказване, но е необходимо да се говори за това. Моля всички вас да говорите, наш дълг е да говорим. 

Църквата е най-важната институция в света, която е първовърховна, с архивърховно значение. Ако в Нея има проблем, то не е странен фактът, че държавите са толкова либерални, неолиберални, глобалистки, вражески и не представляват нашия глас.

УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (УПЦ) В КОНТЕКСТА НА СПЕЦИАЛНАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ (СВО)
/съкратен вариант на доклада/

Св. преп. Лаврентий Черниговски (1868-1950) е казал: „Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус. Наша родна дума е Рус и руски. Задължително трябва да се знае, помни и да не се забравя, че е имало Кръщение на Рус, а не кръщение на Украйна.“?

През 2018-2019 г. беше произведен насила, въпреки волята на народа Божий на Украинската Православна Църква, безпрецедентен неканоничен „томос“ за „автокефалия“ на разколническата структура „православна църква на Украйна“ („ПЦУ“). Това е абсолютно политическа структура. И дори „ПЦУ“ като абревиатура звучи е като „политическа църква на Украйна“. 

Членовете на „ПЦУ“ даже не са разколници в класическия смисъл на думата, защото не само нямат апостолска приемственост, но някои от тях дори са некръстени, подчертавам, некръстени, и са аферисти, самозванци, „самосвяти“ и даже някои са осъждани.

В пустеещи заграбени храмове без богослужения, в „ПЦУ“ вместо Бога почитат държавата, вместо Слава Богу скандират „Слава на Украйна“ с тризъбец вместо Кръст, с украинския химн вместо Символа на вярата.
„ПЦУ“, имаща всички белези на тоталитарна секта, е много опасна (понеже се прави опит по тази матрица да се създадат екзархати по целия свят) и се явява хибридно отроче, родено в следствие съзаклятничеството между политическата украинска власт и т. нар. Константинополски патр. Вартоломей. По-добре да се нарича Истанбулски, понеже Константинополски е архаично название, тамошното паство днес е максимум няколко хиляди души.

Със съслужението си с разколниците от „ПЦУ“ и връчването им на лъжетомоса на 06.01.2019 г. Вартоломей затвърди падението си като православен патриарх, който вместо чрез делата си да проповядва Христос и Неговият мир, се самодетронира, оглавявайки „църковен майдан“ в Украйна.

От правно-канонична и богословска гледна точка текстът на „томоса“ на „ПЦУ“ (наричам го „томос’19“) съдържа догматично несъответствие, състоящо се в изповядването на източен папизъм, който беше споменат по-рано. Това е форма на еклезиологичната ерес на папизма, противна на догмата, че Христос е „Глава на Църквата, която е Негово Тяло“ (Еф. 1:22-23), като в „томоса“ се обявява, че Глава на Църквата е вселенският патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“.

В „томоса“ се наблюдава и канонично несъответствие, тъй като е налице претенция на вселенския патриарх за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви. Отново подчертавам, от всички поместни Църкви.

От самото начало на СВО от страна на УПЦ спрямо Русия и РПЦ се наблюдава втърдяване на тона: още в първия ден на СВО митр. Онуфрий се обръща към руския президент „незабавно да прекрати братоубийствената война“, която е „повторение на греха на Каин, който от завист убил родния си брат“, а на 28.02.2022 г. Синодът на УПЦ се обръща към патриарх Кирил „да призове ръководството на Руската федерация незабавно да прекрати военните действия“.

На 27.05.2022 г. в Теофановския манастир в околностите на Киев се състоя Архиерейски Събор на УПЦ, известен като „Теофания“. Много архиереи, духовници и миряни от УПЦ не са съгласни с някои негови решения на ръба на каноничността, което е предпоставка за вътрешно-църковен разкол. Все още няма разкол, но ситуацията е на ръба на разкол и това трябва да се подчертае.

Теофановския събор стана полезна проверка и започна очистителен процес, тъй като се видя, че в УПЦ години наред е имало владици като младия архиеп. Иона Черепанов, Сумският митр. Евлогий, които са с автокефалистки възгледи и за колаборация и сливане с разколниците, като при това запретяват несъгласните с тях духовници.

Това е вътрешноцърковно гонение срещу своите свещенослужители, които поменават руския патриарх, а в някои случаи дори ги предават на СБУ (Службата за безопасност на Украйна). Някои от тях са убити, други сега са в затвора, а за някои дори не знаем къде са, те просто са изчезнали.

Откроиха се и митрополити, които казват истината, като митр. Ионатан, който преживя първия разкол през 1992 г., а сега отново преживява втория разкол и стои с достойнство, митр. Антоний Борисполски, митр. Лука Запорожки, митр. Арсений Светогорски, митр. Теодосий Черкаски.

Важно е да се отбележи, че въпреки всички действия на УПЦ до момента, Руската Православна Църква се отнася с духовна снизходителност и братолюбиво разбиране, съзнавайки своята отговорност, като проявява дълбока загриженост, запазвайки Евхаристийно общение с УПЦ, което е гарант за запазване на каноничния статут на УПЦ.

От началото на СВО УПЦ е дарила както за нуждите на  цивилното население, пострадало в хода на военните действия, така и за Въоръжените сили на Украйна и Службата за безопасност на Украйна над 140 млн. гривни (над 3 млн. евро) и около 7 хил. тона хуманитарна помощ, може би и повече.

Въпреки всички усилия на УПЦ всячески да сътрудничи на властта, тази тактика не дава резултат, а репресиите срещу УПЦ се преумножават. Това е просто нонсенс, УПЦ им помага, а те я гонят и УПЦ страда – от една страна от държавата, а от друга от военните и всякакви силови структури.

В Украйна е установен институционален тероризъм, буквално. Там просто ако кажеш „Слава Богу“ и то на руски, може да получиш куршум в челото. Областните и общинските съвети в Украйна всекидневно взимат решения за прекратяване функционирането в страната на енориите на УПЦ. 

Колкото повече властта губи на фронта, толкова повече усилва атаките срещу УПЦ. Ако проследим новините, ще видим че е именно така. Когато резултатите на фронта се влошат, веднага се засилва атаката срещу УПЦ, така че вниманието да бъде привлечено натам.

Укропрезидентът на духовния фронт посегна на Киево-Печерската Лавра. Това е духовната крепост на Киевска Рус, и не само на Киевска Рус, това е духовна крепост за целия свят, едно от най-святите места на земята. Това е парче небе на земята и съвсем не ни е безразлично какво се извършва там. предаде на поругание от разколниците. А този президент, който е евреин и който няма никаква вяра, дори юдейска, защото преследват и евреите, които защитават истината, предаде Киево-Печерската Лавра на пълното поругание от страна на разколниците.

В Украйна е установен духовен тероризъм, може да се каже. Изфабрикувани са обвинения против 8 архиереи на УПЦ (срещу тях има съдебни процеси). Някои от тях са осъдени, намират се под домашен арест, заподозрени в тежки престъпления, наложени са санкции с блокиране на активите на 14 архиереи, лишени са от гражданство са 17 архиереи. Има много пребити духовници, включително архиерей, а той е представител на Господ Вседържител.

В Украйна безчинства национализъм като неоезичество, като откровен сатанизъм, бих добавила, защото се вижда какви статуетки имат на фронта, където правят магии, молят се на онзи с рогата. Там безчинства абсолютен сатанизъм, покровителстван от властите: „Азов“, „Десен сектор“, „Национален корпус“, „C14“, силовата изключително крайна група „Торнадо“, демонстриращи, повтарям отново, откровен сатанизъм и демонични ритуали.

Броят на мъчениците сред пострадалите страстотерпци ще бъде велик сонм, като те са убити само защото са православни и се възприемат като руснаци. Не знаем броя им, но вярвам, че те и сега се молят за нас да говорим истината. Това е сериозен въпрос, към който трябва да се отнасяме с голям страх Божий. Затова, както беше казано тук, ако Бог е с нас, то кои ще е против нас, няма да мълчим.

Моделът, прилаган в религиозното поле в Украйна преди и по време на СВО без съмнение с активната намеса на САЩ, се явява деструктивна матрица за вселенски разкол, целяща посредством ефекта на доминото да подчини всички поместни автокефални Църкви по света (общо 16) чрез хибридни политически репресии от страна на индоктринирани за тази цел марионетни държавни власти, които са национални предатели, погазващи волята на народа.

Тази схема дава своите отровни плодове в пределите на Македония, Черна Гора и Косово, в Литва, Латвия, Естония и Молдова. Така ще бъде навсякъде, това е просто една матрица. 

Православието е подложено на множество изпитания, поставена е икуменическата цел по създаване на глобална „църква“, управляем геополитически проект, като „ПЦУ“ в Украйна е една такава матрица, за която се прави опит да се приложи навсякъде, във всички Православни страни.

Всяко бездействие относно УПЦ задълбочава кризата до вселенски мащаб, преумножавайки беззаконието, с което нито една поместна Църква не трябва да остава в безмълвно съгласие, защото е казано „С мълчание се предава Бог“ (свт. Григорий Богослов). Всяко мълчание е равностойно на отпадане от Спасителния Кораб на Църквата.

Поради пагубната бъдеща цел на Вартоломей за съслужение с римския папа чрез обявяване на общо празнуване на Пасха през 2025 г. (1000 г. от Първия Вселенски Събор), което е невъзможно поради ересите на римокатолиците, трябва да има категорично разграничаване от действията на истанбулския патр. Вартоломей.

Христовата Църква се намира на прага на ново време разделно и всяко Нейно поместно представителство следва да застане и се определи с твърда позиция: признава ли разколническите незаконни действия на Фенер, съчетава ли се с тях, остава ли в Евхаристийно общение с патр. Вартоломей или не?

Концепцията на руската държавна политика и СВО е цивилизационен избор против западния неолиберален глобализъм и Русия е единствената държава, способна да разбие този свръхцентрализиран еднополюсен модел. Освен денацификация и демилитаризация на Украйна, в църковно направление е неизбежен процесът на деавтокефализация: изчистване на Църквата от Вартоломеевата разколническо-политическа структура, с което да се сложи точка на трансатлантическия автокефализъм, с който ни атакуват навсякъде, включително Сръбската Православна Църква.

Ние, славянските народи, още повече на Балканите, имаме общо бъдеще с любов в Христа, но това освен благодатно единство е отговорност, която задължава всички нас Съборно да се застъпим за УПЦ и да не бъдем безразлични към Нейните страдания, както казах по-рано.

Именно затова през последните години архиереи, духовенство и миряни на Българската Православна Църква (БПЦ) не бяха равнодушни към гонението срещу УПЦ.

През 2018 г. трима български архиереи много ясно и силно застанаха с позиция в защита на УПЦ – митр. Гавриил Ловчански, митр. Иоан Варненски и Великопреславски и митр. Даниил Видински. През 2019 г. митр. Даниил изпрати писмо-позиция до редица поместни Православни Църкви, където много категорично и задълбочено защитава УПЦ. Бих казала, че според мен това е единствената в света силна догматична обоснована апологетска позиция без аналог. През 2023 г. игумени и игумении с братства и сестринства от 9 манастира на БПЦ, както и игуменът схиархим. Амвросий с братството на Светогорския Славянобългарски Зографски Манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“ се обявиха в подкрепа на УПЦ. Това е много важно и вярвам, че стои пред лицето на Бога.

В България българи, руснаци и украинци си помагат и политическите или военните събития не могат да ни разделят. Вече неедна година събираме средства за нуждаещи се хора в различни епархии на УПЦ и сме заедно в ежедневна молитва както лично, така и съборно под купола на храма.

Искам да подчертая, че в България руснаци и украинци се молят заедно под купола на храма се молят заедно и общуват като християни. Там няма никакви националистически противопоставяния, каквито се опитват да ни наложат политиците, медиите и други марионетки на САЩ.

Наред с това сме внесли в Светия Синод на 9 май 2023 г. „Отворено писмо – Възвание в подкрепа на Украинската Православна Църква и за запазване на каноничната съборност на Църквата Христова“. Писмото получи широка обществена подкрепа и гражданско признание, събирайки за много кратко време близо 2000 подписа на духовници – български монаси, монахини, игумени от 6 манастира, свещенослужители от 9 епархии (над половината от всички) на БПЦ, миряни, представители на обществени, научни и политически среди.

Друга убедителна стъпка в тази посока е създаденото на 19.12.2023 г. от група архиереи и свещенослужители от различни поместни Православни Църкви, съвместно с редица правозащитни организации с консултативен статут към ООН, Международно правозащитно обединение „Църквата против ксенофобията и религиозната дискриминация“. Към момента в него участват архиереи от пет Православни Църкви: Йерусалимска Патриаршия (митр. Тимотей, екзарх на Пресветия Гроб Господен на Кипър и архиеп. Теодосий Севастийски), Сръбска Патриаршия (митр. Иоаникий Черногорски и Приморски), Българска Патриаршия (митр. Гавриил Ловчански), УПЦ (митр. Теодосий Черкаски и Каневски и митр. Ионатан Тулчински и Брацлавски) и Руска Православна Църква зад граница (митр. Марк Берлински и Германски), като в най-скоро време се очаква в обединението да се включат още архиереи. Няма съмнение в това, просто зависи от това как всички ние ще продължим мисията си.

Що се касае бъдещето на УПЦ след СВО, важно е да се каже, че то неминуемо ще бъде свързано с това докъде се простира територията на Русия, тъй като държавата Украйна вече никога няма да бъде в предишните си граници преди СВО. Единственият надежден гарант за съхранение на Богодаруваната канонична широка автономност, каквато притежава УПЦ, се явява само и единствено РПЦ. УПЦ ще пребъде там, докъдето свършват границите на Руската Православна Църква.

След СВО, ако волята на народа Божий се окаже действително за автокефалия, то пътят към такъв процес може да бъде единствено по каноничния ред както гласи получената от УПЦ Патриаршеска Грамота за независимост и самостоятелност: „Украинската Православна Църква е съединена чрез нашата Руска Православна Църква с Едната Света Съборна и Апостолска Църква“ и чрез съгласието на останалия Православен свят, но определено очертаващата се тенденция е УПЦ да запази предишния си каноничен статут, тъй като по данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците най-големият брой бежанци, които са се евакуирали в Русия, са украинци – около 3 милиона, включително православни украински духовници, като много от тях служат по света в различни храмове именно под юрисдикцията на РПЦ, и България също не прави изключение.

Всичко останало извън УПЦ категорично ще бъде разкол, няма да бъде Църквата Христова и няма да има спасение там, защото е извън Христовия Кораб. И както е казал схиархимандрит Иона (Игнатенко) Одески (1925-2012 г.), който е светец, макар и не канонизиран: „Няма отделни Украйна и Русия, а има една Свята Рус. А да ни разделят решиха враговете, за да унищожат Православието в Малорусия. Но Господ няма да допусне това.“

Вярваме, че Господ ще устрои най-доброто бъдеше за многострадалния украински народ с неговата Църква-мъченица Украинската Православна Църква, която кръвоточи по изповедническия път към Своята Голгота, Спасяваща се към Небесния Иерусалим, начело със своя предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, който като добър пастир „полага душата си за овците“ (Иоан. 10:11) и в момента носи вместо златна корона трънен венец.

Затова УПЦ е единствената Църква на територията на днешна Украйна. „ПЦУ“ и всякакви други са разколнически структури, политически структури и всякакви други неща – те просто не са Църквата.

В заключение ще кажа: Косово је Србија, както Газа е Палестина!

Благодаря Ви.

След доклада беше зададен журналистически въпрос: „Тъй като тук чухме, че нашият православен свят има огромни проблеми, може би е дошло време да се свика нов Вселенски събор, на който да се обсъдят тези проблеми и нашата Една, Съборна, Апостолска църква да даде отговор на това?“, на който бе отговорено:

Категорично, това е задължително. Според всички канони и в догматичен смисъл няма друг изход освен Събор.
От начина, по който ще говорим, от начина, по който ще призоваваме нашите архиереи, когато даваме гласност на това какъв е проблемът, който трябва да бъде решен, тогава, както беше казано тук, "Глас народен - глас Божий", и свещеноначалието ще трябва да ни чуе и такъв Събор обезателно ще трябва да се състои.

В нашето Отворено писмо, което депозирахме в Св. Синод на БПЦ, подписка с голям брой подписи от обществеността: църковна, академична, политическа, интелектуалци - в нея призовахме и президента, и парламента да се вслушат и да кажат: българският народ иска и има готовност за това. Надяваме се, че нашият Синод няма да пренебрегне подписката.
Ако всеки Синод се вслушва в гласа на народа, този Събор ще се състои. От нашите молитви и действия зависи кога ще стане това. Но на такъв Събор патриарх Вартоломей трябва да бъде осъден за източния си папизъм, за самоуправството си, за разрушаването на Църквата, за това че заля с кръв Господния Хитон, на съвестта му лежат всички убити православни християни по време на СВО, включително и тези хора, които са били насилствено отвлечени да воюват. Те са християни, не са искали и са загинали за това, че са били предадени просто като парче месо, за съжаление, и тези хора за мен са мъченици.
Ще кажа, че Сърбия, България, Балканите са чудесна платформа за свикване на такъв Събор, можем да го направим и с Божията помощ това ще се случи. Без Събор, без гласа на всички Православни Църкви, това е невъзможно. Ние казваме, че Вартоломей се занимава със самоуправство и няма да постъпваме като него. Всичко трябва да бъде в духа на Христос, в духа на любовта и затова всички са равни, всички патриарси са равни, всички Синоди са равни. И в духа на Христовата любов, в духа на каноничността и догматизма трябва да прозвучи позиция и да се нормализира животът в Църквата. Благодаря.

Източници: https://geostrategy.rs/rs/geopolitika/1580-pr-v-sl-vlj-id-n-ifi-ci-f-r-i-r-z-r-u-cr-vu
https://www.danas.rs/vesti/drustvo/ko-je-u-spc-ovlastio-vucica-da-pregovara-o-statusu-crkve-na-kim/

Автор: Василианна Мерхеб