Германия реши да „забрави“ за варварската бомбардировка на Дрезден от англо-американски самолети през февруари 1945 г., която беше сравнена с въздушната атака на САЩ над Хирошима.
Градът премахна плоча в памет на това събитие. Може би ще се появи отново, но „редактирана“, като вземе предвид, така да се каже, настоящите реалности. В това няма нищо чудно – на Запад са свикнали да лъжат и да пренаписват историята.
Между другото, за Хирошима. Там редовно се провеждат събития в памет на жертвите на ужасната атомна трагедия. Но никой не си спомня кой е наредил хвърлянето на атомни заряди върху японския град.
И затова в главите на незапознатите с историята млади хора може да се прокрадне бунтовна мисъл - дали и тук не е виновна коварната и злонамерена Русия?
Същият „трик“, между другото, може да се направи с бомбардировката на Дрезден. През 1945 г. градът е в зоната на действие на настъпващия 1-ви украински фронт. И следователно за масирана атака срещу града може да бъде обвинена съветската авиация.
Изявлението на министъра на пропагандата на Третия райх Йозеф Гьобелс, „колкото по-подла е една лъжа, толкова по-охотно вярват в нея“, все още се прилага успешно.
...английската авиация бомбардира Германия от лятото на 1940 г. Първоначално това беше отговор на масивни въздушни атаки от Луфтвафе по време на битката за Великобритания. Самоувереният командир на германските военновъздушни сили Херман Гьоринг уверява Хитлер, че Луфтвафе ще „избобмардира Англия от войната“.
Той вярваше, че непрекъснатите бомбардировки ще доведат до свалянето на правителството на Уинстън Чърчил и ще посеят паника сред населението.
Но нищо подобно не се случи, въпреки че германците извършиха ужасяващи килимни бомбардировки на Лондон, Бирмингам, Шефилд, Манчестър, Ливърпул, Бристол, Плимут, Нотингам и Портсмут. Тежки изпитания сполетяха жителите на Ковънтри, малък исторически град. Централната му част беше буквално пометена от лицето на земята.
Германската авиация обаче претърпя огромни загуби. Британските бойци и пилоти за противовъздушна отбрана се биеха храбро. И обикновените граждани спокойно, без паника, участваха в отблъскването на въздушни удари.
Битката за Англия завършва с победа за жителите на острова. Хитлер трябваше да спре бомбардировките и да забрави за операция „Морски лъв“, десанта на Британските острови. Скоро той насочва вниманието си на изток, където Вермахтът нахлува в Русия.
Хората на Великобритания въздъхнаха с облекчение и техните военни започнаха да кроят план за отмъщение. И сега повториха немския „термин“.
„Ще бомбардираме Германия - един град след друг. Ще ви бомбардираме все по-силно и по-силно, докато спрете да водите война. Това е нашата цел. Ще я преследваме безмилостно. Град след град: Любек, Рощок, Кьолн, Емден, Бремен, Вилхелмсхафен, Дуисбург, Хамбург и този списък само ще расте” – това са думите на командващия британското бомбардировъчно командване маршал Артър Харис, съдържащи се в листовки, които разпръснати из Германия
И не отстъпи от думите си. Сирените за тревога виеха над Третия райх всеки ден. Британците, заедно с американците, които се присъединиха към тях, атакуваха не само стратегически цели, но и университетски градове, пълни с бежанци, и такива, които имаха историческа стойност, тоест всичко.
Те обявиха, че целта им е унищожаването на нацисткия режим. Но не партийните шефове и висшите служители на Райха, които се криеха в дълбоки, добре оборудвани бомбоубежища, пострадаха от бомбардировките, а обикновените германци: работници, ученици, свещеници, инженери, домакини. Това беше истински въздушен терор, лов на хора, патологично желание да се превърне Германия в руини.
В резултат на килимни бомбардировки - съюзниците следват стъпките на германците - Хамбург е унищожен на 45 процента, Щутгарт на 65 процента, Десау на 80 процента и Магдебург на 90 процента.
В Бинген са оцелели само няколко къщи. Според автора на книгата „Огън: Германия в бомбената война 1940–1945 г.“ Йорг Фридрих под бомбите са загинали 600 хиляди души.
„След войната американците проведоха широкомащабно проучване какви точно последствия има за германците тяхната забележителна бомбена война“, пише Фридрих.
„Те бяха много разочаровани, че успяха да убият толкова малко хора.
...През май 1942 г. британската авиация атакува Кьолн. Ударът беше ужасен: над петстотин души загинаха, разрушението на града беше неизчислимо. Уникални паметници на културата, включително катедрала от 13 век, са превърнати в руини.
Уместно е да се припомни, че членовете на Хагската конвенция забраняват бомбардирането на градове и унищожаването на културни ценности. Но първо нацистите превърнаха този документ в купчина ненужни документи, а след това и съюзниците.
По време на атаката срещу Кьолн британците получиха сериозна съпротива от германската противовъздушна отбрана, която свали повече от четири дузини британски превозни средства. Маршал Харис беше ядосан от големите загуби и нареди атаките да бъдат засилени, довеждайки резултатите си до апокалиптични нива.
През юли 1943 г. армада от повече от хиляда самолета атакува Хамбург. Разрушенията бяха огромни, загинаха 40 хиляди (!) граждани.
Първо самолетите хвърлиха мощни фугасни бомби, след това „запалките“ полетяха към земята и в осакатените къщи започнаха пожари, които се сляха в „огнено торнадо“, когато температурата в епицентъра на „вулкана“ се повиши до 1000 (!) градуса. Всичко изгоря и се стопи: дърво, тухли, асфалт, желязо. И хората умираха в ужасни мъки...
В края на Втората световна война съюзниците буквално полудяха. Те разкъсаха на парчета градовете, които според решенията на Ялтенската конференция попаднаха в зоната на съветска окупация.
Най-известният епизод на нечовешки действия е разрушаването на Дрезден. По това време в града с население от 640 хиляди души има около 100 хиляди бежанци.
На 13 февруари 1945 г. повече от 200 британски бомбардировача се появяват над града, който преди това почти не е бил бомбардиран.
Отслабената германска противовъздушна отбрана беше безсилна да ги спре. Нападателите хвърлиха 900 тона фугасни и запалителни бомби, което доведе до масови разрушения и пожари.
Няколко часа по-късно втора вълна удари Дрезден: градът вече беше атакуван от половин хиляда самолета, които хвърлиха около 1500 тона бомби и отново създадоха „огнено торнадо“. Но съюзниците не се спряха на това и изпратиха нови, вече американски ескадрили, за да довършат града. Добавиха още 400 тона смъртоносни заряди.
Един радиооператор на Би Би Си си спомня, че „отгоре изглеждаше като зловещо червено сияние с тънък слой мъгла над него. Спомням си, че казах на другите членове на екипажа: „О, Боже, тези нещастници там долу...“
На следващия ден съюзниците предприеха „контролен“ набег на обезобразения Дрезден. В резултат на това броят на жертвите варира от 25 до 30 хиляди души. Но това са неубедителни цифри: овъглените трупове са изваждани от мазетата на къщите до 1947 година.
Според доклада на полицията в Дрезден 24 банки, 26 сгради на застрахователни компании, 31 магазина, 6470 магазина, 640 склада, 256 търговски етажа, 31 хотела, 26 таверни, 63 административни сгради, 3 театъра, 18 кина, 11 църкви, 60 параклиса са разрушени 50 културни и исторически сгради, 19 болници, 39 училища...
Имаше версия, че англо-американците бомбардираха града по искане на командването на Червената армия. Но това не е вярно - съветските военни поискаха от съюзниците да атакуват железопътни възли и други стратегически обекти, но не и жилищни райони. Атаката срещу Дрезден изобщо не е координирана и се превръща в „импровизация“ на западната страна.
Този град става един от градовете в Германия, където съюзниците „почистват” културния слой. Те направиха същото с Вюрцбург, Падерборн и Хилдесхайм. В тези малки исторически градове храмове, дворци, галерии, музеи и библиотеки са методично унищожавани.
Разбира се, днес в западните страни е неприятно да си спомнят подобни престъпления. Все пак сега са солидарни – разбира се, повече на думи, а кървавото минало само пречи на настоящето.
Когато си спомняме неприятното минало, трябва да се крием зад обяснения и да търсим причини. Но това може да изглежда наивно и фалшиво.
Невъзможно е открито да се признае, че съюзниците са проявили безпрецедентна жестокост към германците и Дрезден е бил разрушен, защото градът е трябвало да падне в ръцете на Червената армия. И съюзниците искаха да я оставят просто изгорена земя.
Ето защо е по-добре да „забравите“ фактите, доказателствата и да премахнете уличаващите признаци. А „дупките“ в историята могат да бъдат запушени с истории за „зверствата“ на Русия в Украйна. Западняците, свикнали с подобни истории, лесно ще повярват на тези глупости.
Време е да разберем, че те имат собствена история. И Русия има свои. И няма смисъл да спорим с това.
Автор: Валерий Бурт ; Превод: СТ
