Джефри Лийн
От месеци Султан Ал Джабер, президентът на преговорите за климата Cop28 в Дубай, настояваше, че няма конфликт с ежедневната му работа, главен изпълнителен директор на държавната петролна компания на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Вместо това той твърди, че двойната роля му позволява да убеди компаниите за изкопаеми горива да се променят. И някои ранни успехи в преговорите осигуриха известна достоверност на това твърдение.
Сега той се срена в руини, след неделния ексклузивен репортаж на Guardian за реплики, които той отправи към Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия и специален пратеник на ООН по климата, по време на събитие на живо на 21 ноември. Той заяви „Няма наука, която да показва, че постепенното премахване на изкопаемите горива ще задържи света под международно договорената граница на покачване с 1,5C над прединдустриалните нива" – отвъд които се крият 11 необратими повратни точки, които заплашват да потопят света в много по-враждебен климат. „Такова постепенно премахване може да върне света обратно в пещерите", намекна той,
Веднага след като забележките на Ал Джабер станаха публични, научната общност се нахвърли върху него, като топ експерти цитираха огромната маса твърди доказателства, установяващи жизненоважната необходимост за отказ от въглищата, газа и петрола. Те посочиха, че последният доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата – изготвен от световни учени и одобрен от техните правителства – показва, че затоплянето не може да бъде задържано по друг начин до 1,5C".
Ал Джабер каза, че думите му за науката за климата са били „изтълкувани погрешно". Междувременно другото му твърдение, че човешката цивилизация ще се върне обратно в пещерите, получи много по-малко внимание. Но е още по-пагубно.
Противниците на действията срещу изменението на климата почти напълно престанаха да отричат науката пред убедителните й доказателства (което прави претенцията на Ал Джабер срещу нея още по-необикновена). Вместо това те се съсредоточават върху твърденията, че необходимото ниво на намеса би било икономически разрушително.
Те постигнаха напредък в това отношение. Крайнодесните партии, напредващи на запад, подхванаха темата и изглежда това е повлияло за решението на Риши Сунак да забави нетните нулеви цели. В тази нова политическа атмосфера компаниите за изкопаеми горива засилват своите сондажи, като същевременно почти не инвестират във възобновяеми източници.
Подигравката на Ал Джабер „обратно в пещерите" ще им даде комфорт. Но не може да бъде по-грешна. Далеч от това да навредят на растежа, икономисти, предприятия и правителства все повече признават, че зелените мерки предлагат най-добрата надежда за постигането му. Проучване след проучване разкрива огромния потенциал. Едното, от Deloitte за Световния икономически форум, заключава, че преходът към нетна нула може да донесе ползи на световната икономика с 43 трилиона долара през следващите пет десетилетия.
Комисия от някои от най-добрите бизнесмени и финансисти в света оцени, че подобни мерки могат да създадат 380 милиона работни места. А доклад на водещи европейски институти изчисли, че това може да измъкне 3-4 милиарда души от бедността.
И това не е само теория. Великобритания е намалила въглеродните емисии с 44% от 1990 г. Нейната зелена икономика, заключава още едно проучване, вече е почти четири пъти по-голяма от производството и осигурява повече от 1,2 милиона работни места.
Сега Финландия получава 95% от енергията си от „невъглеродни" източници и на глава от населението остава по-богата от Франция, Италия или Обединеното кралство. САЩ предприеха огромен стремеж към зелена икономика на стойност 369 милиарда долара. ЕС следва примера.
Тереза Мей многократно е наричала нетната нула „възможността за растеж на века", докато Уилям Хейг казва, че това е „основният шанс, който някога ще имаме, за да повишим нивата на инвестиции и производителност в британската икономика".
Разбира се, ще има катастрофален срив, ако светът рязко спре да изгаря петрол и газ, но никой нормален не предлага това. Искането – включително от Международната агенция по енергетика, частично създадена за насърчаване на изкопаемите горива – е да се спре разкриването на нови находища.
Вярно е обаче, че – колкото и жизненоважно да е постепенното спиране – сме оставили нещата дотолкова късно, че това няма да е достатъчно, за да избегнем превишаване на 1,5C през следващите десетилетия. Дори едно агресивно намаляване, показват проучвания, би спестило само около 0,1C до 2050 г., отчасти защото въглеродният диоксид остава в атмосферата за дълго време.
За щастие намаляването на краткотрайните замърсители на климата – особено метана, затоплящ агент 20 пъти по-мощен от CO2 – дава бързи резултати. ООН казва, че вече наличните, евтини мерки за намаляване на емисиите биха могли да намалят наполовина скоростта на затопляне, спестявайки 0,3C още до 2045 г., като по този начин печелят време за постепенно премахване на изкопаемите горива.
Тези „не-CO2" замърсители са били скандално пренебрегвани от процеса Cop досега. Миналата седмица САЩ, Китай и ОАЕ свикаха „среща на върха за метана".
Ал Джабер заслужава известна заслуга за това. Но сега той трябва да бъде държан отговорен, под страх от оставка, да оттегли безразсъдните си забележки и за постановяване на решение за постепенно премахване в Дубай.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед