Лидерите на ЕС продължават да флиртуват с „лошото момче“, без да прибягват до „ядрената опция“

Унгарският министър-председател Виктор Орбан редовно тласка ЕС към ръба на пропастта, но дипломатите се опасяват, че неговата враждебност към Украйна сега ще тласне Съюза окончателно към пропастта.

Очертаващата се политическа криза ще достигне кулминацията си на срещата на върха в средата на декември, когато лидерите на ЕС трябва да вземат историческо решение за започване на преговори за приемане на Украйна в Съюза и за сключване на ключово бюджетно споразумение, което да предостави 50 млрд. евро на разрушената от войната икономика. Срещата трябва да даде знак на САЩ, че въпреки политическото разсейване, дължащо се на войната в Близкия изток, ЕС е напълно ангажиран с Украйна.

Изглежда, че тези надежди ще бъдат попарени от Орбан, който има тесни връзки с руския диктатор Владимир Путин и според мнозина е подкопал демокрацията и правовата държава в Унгария. Той настоява за замразяване на целия политически и финансов процес, докато лидерите не се съгласят на пълен преглед на подкрепата на ЕС за Киев, пише „Политико“.

Това създава сериозни главоболия на лидерите на ЕС. Въпреки че Унгария представлява само 2% от населението на Съюза, Орбан може да го направи заложник, тъй като ЕС трябва да действа единодушно по важни стратегически решения – включително започването на преговори за присъединяване с Украйна.

Това далеч не е първият случай, в който Орбан забива прът в колелата на ЕС. Той е най-гръмогласният противник на санкциите срещу Русия, откакто Путин окупира Крим през 2014 г. Но този път е различен, твърдят дипломати и служители на ЕС.

„Вървим към голяма криза“, заяви служител на ЕС, пожелал да запази анонимност, а високопоставен дипломат на ЕС предупреди, че декември може да се окаже едно от най-трудните заседания на Европейския съвет в историята.

Теоретично на масата е крайният „ядрен вариант“, който би отрязал Унгария от политическите решения на ЕС, но страните смятат, че аварийният вариант е токсичен заради прецедента, който би създал за разединение и фрагментация на ЕС. Засега европейските лидери изглежда прибягват до обичайния си подход да ласкаят „лошото момче“, за да се опитат да постигнат компромис.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, чиято задача е да посредничи за постигане на споразумения между 27-те лидери, ръководи мекото търсене на компромис. По-рано тази седмица той посети Будапеща за интензивна двучасова дискусия с Орбан. Въпреки че срещата не доведе до незабавен пробив, тя беше полезна за разбирането на опасенията на Орбан, заяви друг служител на ЕС.

Всичко е заради парите

Някои дипломати от ЕС тълкуват заплахите на Орбан като стратегия за засилване на натиска върху Европейската комисия, която забави отпускането на 13 млрд. евро от фондовете на ЕС за Унгария поради опасения, че страната не спазва стандартите на ЕС за върховенство на закона.

Други обаче смятат, че би било грешка да не се обръща внимание на преките транзакционни тактики. Орбан отдавна поставя под съмнение стратегията на ЕС за Украйна, но той е пренебрегван или представян като марионетка на руския президент Владимир Путин.

Орбан е все по-изолиран в Брюксел. Бивши миротворци като бившия германски канцлер Ангела Меркел или други „шепнещи на Орбан“ от така наречената Вишеградска четворка – Словакия, Полша, Унгария и Чешката република – вече ги няма. Очакваното завръщане на Доналд Туск, проевропейския и антируски лидер на Полша, само ще засили статута на Орбан като самотна, непокорна опозиционна фигура. „Не остана никой, който да вразуми Орбан. Сега той подкопава ЕС отвътре“, казва трети служител на ЕС.

Как да се справим със заплахите на Орбан

Теоретично Брюксел би могъл да използва „голямото оръдие“ и да приложи срещу Унгария т.нар. процедура по член 7 на ЕС, която се използва, когато се смята, че има риск дадена страна да наруши основните ценности на Съюза. Процедурата понякога се нарича „ядрена опция“, тъй като включва най-сериозната политическа санкция, която блокът може да наложи на държава членка – спиране на правото на глас при вземането на решения в ЕС.

Поради тези далечни последици тази възможност не се използва лесно срещу Унгария. Когато през 2000 г. лидерите на ЕС наложиха „дипломатически санкции“ срещу Австрия (след като партията на австрийския крайнодесен лидер Йорг Хайдер се присъедини към коалицията), това имаше обратен ефект. Много австрийци бяха разгневени от намесата на ЕС и антиевропейските настроения рязко нараснаха. Санкциите бяха отменени по-късно същата година.

Сега в Брюксел е широко разпространено мнението, че член 7 може да предизвика подобна реакция в Будапеща, да подхрани популизма и в дългосрочен план дори да предизвика ефекта на снежната топка, водещ до непредвидимо излизане на Унгария от блока. Предвид тези опасения дипломатите удвояват усилията си да заобиколят унгарското вето.

Един от вариантите е 50-те милиарда евро за Украйна за периода 2024-2027 г. да бъдат разделени на по-малки суми на годишна основа, заявиха тримата служители. Критиците обаче предупреждават, че този вариант няма да постигне целта за осигуряване на по-голяма предвидимост и сигурност за затруднените публични финанси на Украйна. Той също така би изпратил лошо политическо послание: ако ЕС не може да поеме дългосрочен ангажимент към Украйна, как може да иска от САЩ да направят същото?

Същият проблем се отнася и за планираната военна помощ от ЕС. Страните от ЕС биха могли да използват двустранни споразумения, а не структури на ЕС като Европейския механизъм за мир, за да предоставят военна помощ на Украйна, като по този начин ефективно премахнат влиянието на Орбан. Но това би означавало, че ЕС няма да играе никаква роля в осигуряването на оръжия – признание за трудно преглъщано безсилие, което вреди на единството на ЕС в подкрепа на Украйна.

Дългата игра

Остава още един вариант по подразбиране, който е класически за ЕС: отлагане на ключовите решения за украинската политика за началото на следващата година. Според дипломат от ЕС подобно забавяне ще доведе до разговори за разцепление на единството на ЕС. Но „в реалния свят това не би било проблем, защото бюджетът на Украйна е изряден до март 2024 г.“.

Но Европа ще гласува през юни следващата година, което ще затрудни вземането на чувствителни решения. „Наближаването на изборите няма да направи нещата по-лесни“, каза вторият служител на ЕС, като подчерта, че ранните решения са от ключово значение за Украйна.

„Никой не се чувства комфортно с оглед на случващото се в Унгария. Много е трудно да се усвои, като се има предвид кампанията, която той води срещу ЕС и срещу президента. Когато пита народа си за много неща, той не пита, ако ЕС е толкова по-лош от СССР, защо не се оттеглим от него? – Европейският комисар по въпросите на бюджета Йоханес Хан заяви пред журналисти на 30 ноември.

„Орбан играе дългосрочна игра. С Вилдерс, още един или двама крайнодесни лидери в Европа и потенциалното завръщане на Тръмп, той скоро може да се окаже по-малко изолиран, отколкото всички си мислим“, заяви европейски служител на ЕС.