Нова кохорта от руския бизнес елит се появява, за да се възползва от вакуума, оставен, когато международните компании внезапно напуснаха страната след инвазията на президента Владимир Путин в Украйна, пише Bloomberg.
Последната вълна от предприемачи, които се възползват от възможностите, разграбиха активи на ниски цени, след като войната накара мултинационални компании да напуснат заради натиск от санкции и инвеститорите им.
Гигантът в бързото хранене McDonald’s, групата за опаковки Ball и химическият производител Henkel са сред компаниите, продали бизнеси на стойност поне 21 млрд. долара през 2022 г. и първата половина на тази година, показва оценка на агенцията за новини и изследвания AK&M.
Като пример за това как войната преоформя бизнес света в Русия, купувачите не идват от редиците на най-богатите в страната и повечето не са добре известни извън нея. Те са в бизнеса от десетилетия, в някои случаи в операциите, които са закупили, а в други – заедно с известни милиардери. За разлика от повечето от старата гвардия, те не са част от санкционните списъци на САЩ или Европейския съюз.
Магнатите са облагодетелствани от факта, че Русия се обръща все повече навътре в последната вълна от преразпределяне на активи. Първоначалните олигарси натрупаха богатството си от ресурси и банкиране преди повече от три десетилетия след краха на Съветския съюз. До голяма степен те бяха заменени от група, натрупала богатството си под управлението на Путин.
Купувачи с връзки
Иван Равеин, бивш ръководител на руска телекомуникационна компания и бивш партньор на милиардера Алишер Усманов, наскоро похарчи над 2 млрд. долара за местния бизнес за обяви Avito на Prosus. Той купи и други активи, с което се превърна в най-големия търговец на сделки по време на войната до момента.
Arnest Group на Алексей Сагал бе фокусирана върху парфюми и козметика, преди да поеме активите на Ball за опаковки за напитки през септември миналата година, а после придоби руската дейност на Heineken, включително седем пивоварни, за 1 евро през август тази година.
Съпругата на Сагал Елена преди е била генерален мениджър на Arnest, преди да стане сенатор в горната камара на парламента за няколко години до края на 2012 г. като член на управляващата партия.
Александър Говор бе сред първите печеливши, когато чуждите компании започнаха да си тръгват, купувайки руския бизнес на McDonald’s през май миналата година и заводите за опаковане през септември. Макар че Говор бе съществуващ франчайз партньор на веригата ресторанти за бързо хранене, купуването на цялата мрежа от 850 руски ресторанта бе голяма стъпка от управлението на само 25 от тях.
Богатството на Говор идва от притежанието му на „Южкузбассуголь“, един от най-големите производители на коксови въглища в Русия. Той напусна сферата през 2007 г. след два смъртоносни взрива в мини, продавайки компанията на „Евраз“ – производителят на стомана, който е частична собственост на милиардера Роман Абрамович. Години по-късно бизнесменът стана франчайз партньор на McDonald’s.
На други места местното ръководство, водено от Тимур Габидулин, купи фабриката за целулоза и хартия на Sylvamo.
Говорители на Говор, Таврин, Сагал и Габидулин не са отговорили на исканията за коментар.
Въпреки това някои утвърдени магнати също успяха да се възползват от напускането на международни фирми. Преди Владимир Потанин, най-богатият човек в Русия, да бъде санкциониран от САЩ и Обединеното кралство, той купи „Росбанк“ от Societe Generale. Несанкционираният милиардер Андрей Комаров купи три руски фабрики от световната фирма за опаковане Amcor за около 370 млн. евро.
Имаше и конфискации на активи, с които бяха възнаградени хора, близки до властта. Това лято правителството пое контрола над местните филиали на Danone и Carlsberg и назначи съюзници на Путин да ги ръководят.
Правилата на Кремъл
Ограниченията за всеки, който желае да продаде бизнеса си в Русия, са допълнителен коз в ръцете на новите купувачи.
През 2022 г. Кремъл забрани на чуждестранни инвеститори да продават руски активи без одобрение от специална правителствена комисия и нареди активите да се продават с отстъпка от най-малко 50% от пазарната стойност, тъй като страната се опитва да обезкуражи напускането на чуждестранни компании.
Съгласно правилата, въведени по-рано тази година, компаниите, които искат да продадат руските си активи, сега са изправени пред задължителна вноска в бюджета, дори ако ги прехвърлят срещу символична сума или безплатно.
Когато местните жители изкупуват чуждестранни активи, опасението е, че те се опитват да завладеят силно привлекателни пазари, на които преди беше трудно да се навлезе, казва Александър Исаков от Bloomberg Economics.
„Обикновено има малко пространство за увеличаване на производството, следователно малко стимули за инвестиране или за привличане на капитал“, казва Исаков. „В крайна сметка очакваме изкупуването да доведе до по-висока концентрация на пазара, увеличаване на корпоративните печалби, но спад в производителността и растежа на инвестициите“, посочи той.
