Даниел Флитън
Антъни Албанезе разказва страхотна малка история за това как е отишъл в Индия като водещ член на парламента преди няколко години и как е накарал местните австралийски дипломати да изпаднат в лека лудост. Изправен пред щателно планирана програма от срещи и ръкостискания, Албанезе се измъкнал от официалните лица. „Ужасих хората от висшата комисия, като отидох да видя Акшардхам, хиндуистки храм", разказва министър-председателят.
Била е 2018 г. и в Ню Делхи Албанезе сам се метнал на влака на местното метро и се отправи към покрайнините на столицата. Той е бил в града почти 30 години преди това, през 1991 г., като турист на петседмично пребиваване. „Така че се качих на метрото, защото не бях ходил в метрото, и отидох сам. Те [дипломатите] казаха: „Не можете да направите това." Аз го направих и след това си направих разходка. И това е толкова приятелско, невероятно място. А гостоприемството на индийския народ е просто страхотно."
Албанезе вероятно отново ще разкаже подобни весели анекдоти през следващите седмици, докато се подготвя да пътува до Ню Делхи за срещата на върха на Г-20 на 9-10 септември. Посланието, което иска да изпрати, е съобщение за възможности и приятелство. Всъщност Ню Делхи дори е нямал метро допреди няколко години.
Така че премиерът разказва тази история, за да подчертае всички елементи на амбиция, които неговото правителство има към Индия във външната политика на Австралия.
А Индия, както подчертаха събитията с главния опозиционен лидер на страната миналата седмица, също има някои неудобни черти. Местната политика не винаги е точно съобразена с реторичните ценности, които Австралия иска да прегърне с „най-голямата демокрация в света". Лидерът на Конгреса Рахул Ганди беше принуден да разчита на върховния съд на страната, за да има фалшива присъда от две години затвор условно и да му бъде позволено да възобнови мястото си в парламента. Това, че той беше обвинен в клевета на първо място, след като направи дрезгави, но безобидни коментари за съперниците си, само затвърждава мнението, че правителството на Нарендра Моди е нетолерантно към несъгласието. Независимо дали става въпрос за битки с правозащитни организации, репресии срещу социалните медии, спиране на интернет в Кашмир, засилващ се тормоз над мюсюлманите, забавен отговор на религиозното насилие в североизточната част на страната или неприсъединяване към нейните партньори от Quad в откритото осъждане на Руското нахлуване в Украйна – през цялото време щастливо изкупувайки евтиния, засегнат от санкциите петрол на Кремъл с оплакване от несправедливостта на контрола.
Австралия е изправена пред асиметрично предизвикателство с Индия, което никакви топли разкази не могат да преодолеят. Но това също е опит, който Австралия е имала преди, в минали отношения с близък съсед: Индонезия. Има уроци за извличане – дори паралелите да не са съвършени.
По време на ерата на Сухарто ентусиазмът на Австралия за по-тесни връзки с Индонезия се проявява във външна политика, която последователно заличава опасенията относно авторитарната му политика. Последователните правителства се възхищаваха на перспективите, които се предлагат с Индонезия, и особено на лидерството на Сухарто. Те ставаха все по-раздразнителни към критиците на този подход. Тихата дипломация беше оценена като по-добрият начин за изразяване на всякакви опасения.
Индия при Моди очевидно не е Индонезия през годините на Сухарто. Моди може да има рейтинг на одобрение близо до 80%, но изборите догодина ще бъдат едноседмичен карнавал. И Индия има напорист Китай на прага си.
Но там, където Австралия трябва да извлече поука, е колко е важно да не се премълчават различията. Когато, например, Моди избра да бъде домакин на подготвителна среща на Г-20 по въпросите на туризма в раздирания от конфликти Кашмир, както се случи през май, така той разширява границите на добрата дипломация. Австралия не трябва да играе заедно с него.
Преувеличаването на твърденията за национално приятелство или отдаването на ласкателства за „шефа" няма да убедят тези, които могат ясно да видят пречките. Интересите ръководят връзката много повече от цветистите молби за общи връзки или твърдения за демократично братство. Бившият премиер Тони Абът би казал, че „отговорът на почти всеки въпрос за Китай е Индия", но не е толкова просто. Реалистичните очаквания ще бъдат по-здрава основа за амбицията, отколкото игнорирането на очевидните различия.
В края на краищата Индия няма никакво угризение да изложи мнението си за Австралия. Индийски служители миналата година анонимно се изказаха в австралийските медии, за да предупредят правителството за местни сикхски активисти. Моди отправи това оплакване директно и публично към самия Албанезе, докато той не бе ясен. Аргументът гласи, че не е работа на премиера да разстройва своя колега. Но това удобно увъртане пренебрегва, че ролята на Албанезе е да отразява австралийския народ, а готовността да изрича глупости е великолепна австралийска черта.