Няма война без загуби. Това е известен цитат от Й. В. Сталин.

Нека обаче се запитаме каква е цената на загубата на единица от едно или друго техническо изделие за нас и за противника.

Да вземем за пример танковете.

Ние сме въоръжени с модификации на същите съветски продукти T72 / T80 / T90 и дори стария T62.

Тези танкове отдавна са известни на всички офицери и войници и механици. Има тренировъчни полигони, където можете да се научите как да ги използвате. Екипажът, обучен за работа с една машина, може относително лесно да се прехвърли на друга, същото важи и за механиците. Всичко е ясно, просто и унифицирано. Учено в продължение на десетилетия.

В случай на загуба или повреда на такъв танк, той е относително лесен за ремонт и/или замяна с нов или изваден от съхранение.

Не е така с укропите.

При тях има съветски Т64 и Т72, горе-долу добре познати и разбираеми, има ремонтна база и монтьорите са свикнали с тях. Но вече не се произвеждат.

Всеки унищожен такъв танк е по същество невъзстановима загуба. Всъщност поради липсата на производство и на технологии в Украйна тръгнаха доставките на западните изделия.

Leoperd 2A4 и 2A6 също вече не се произвеждат. Сервизите са най-близо в Полша, не могат да ги ремонтират на място. Няма готови екипажи. Ако някой е убит и/или ранен, тогава нови трябва да бъдат изпратени в чужбина за обучение.

Измъкнаха от складовете в Европа всичко възможно и невъзможно. Оказва се, че в обозримо бъдеще всеки такъв повреден танк е по същество непоправима загуба.

Challengers са същата история не се произвеждат отдавна, няма резервни части за тях. Няма и кой, нито къде да ги ремонтира.

Abrams не се произвеждат, изваждат се само от склад. Темповете производството му /ако се започне/ са ниски, дефицитни са. В Украйна те изобщо не съществуват.

Обективно се оказва, че загубата на танковете в Укровермахта не може бързо да се попълни. В най-положителния сценарий ще става въпрос за много месеци или дори години.

Съответно, оставяйки тези танкове да щурмуват нашите позиции, те изгарят последния си, невъзстановим ресурс. През следващите седмици, като се има предвид скоростта на „съкращаване“ на тези машини, те ще се изчерпят напълно.

През лятото ще възникне ситуация, в която укровермахтът изобщо няма да има танкове или почти няма да има.

С по-леките бронирани машини все пак на Запад е по-добре – те са по-лесни, произвеждат се и по-лесно се обучават екипажи за тях. Тоест укропът ще ги има, но е много вероятно техният брой да намалее значително.

С артилерията е същата картина. Съветската свършва. Западната е дефицитна, навлиза по малко и също намалява всеки ден.

Западните хеликоптери все още не са доставени. Авиацията също. От съветските запаси има нещастни трохи.

Съветската противовъздушна отбрана е пред изчерпване на ракетите. Западните средства за ПВО са малко на брой и ракетите към тях едва ли ще са безлимитни, особено като се има предвид тяхната цена.

Да се запитаме такава украинска армия дали ще удържи фронта, ако и когато Въоръжените сили на Русия започнат настъпление?

Възможно ли е да се защитавате само с леки БМП, ПЗРК и ПТУР-ове, срещу напълно оборудвана армия? Вероятно е възможно, но не за дълго.

Превод: ЕС, Поглед.инфо