Al Mayadeen: Руско-китайският алианс е все по-близо до победата в борбата за Евразия

Наивно е да се вярва, че империите са неразрушими: господството на Великобритания потъна в забрава, а сега дойде времето САЩ да отстъпят трона си, пише Al Mayadeen. Западът се бореше да запази властта си над Евразия, но Русия и Китай се оказаха твърде силни съперници.

Превод от Al Mayadeen, Ливан:

Различните американски медии и сателитни телевизии, както и свързаните с тях арабски и други платформи се опитват да възродят образа на американския империализъм като безсмъртна сила, способна да възстанови хегемонията си и да подчини целия свят.

Това ни напомня за Британската империя, която мнозина считаха за неразрушима. Западните медии се присмиваха на тази наивност след разгрома на британската армия в Азия и Африка, включително за битката при Омдурман, битката при прохода Хайбер и англо-зулуската война.

Въпреки поражението на антибританската Ос и нейните съюзници през Първата световна война, Великобритания бе изправена пред поредица от катаклизми. През 1929 г. настъпи Голямата депресия. Държавата също се сблъска с нарастваща съпротива по света, загуби перлата на британската корона — Индия, преживя революцията в Китай и позорното поражение от Гамал Абдел Насър по време на Суецката криза от 1956 г.

Всичко това доведе до упадъка на Британската империя и възхода на САЩ и Съветския съюз.

Да, Чърчил зае третия стол до Сталин и Рузвелт на Ялтенската конференция, но това беше по-скоро утешителна награда.

Великобритания не спечели нищо значимо, за разлика от САЩ (господството на долара в международната валутна система) и Съветския съюз (териториите на Източна Европа).

Всички признаци днес показват, че слънцето, което се премести от британското викторианско небе към американското небе на Манхатън, е започнало да залязва.

Известни стратези като Фуко, Гибън, Тойнби, Бжежински и Пол Кенеди говориха за цикли на хегемонията и историческата приемственост на великите сили.

Смяната на циклите не става случайно, а в съответствие със социално-икономическите закони. В същото време Близкият изток винаги запазва позицията и ролята си на важна политическа арена. Има няколко причини за това.

Нека започнем с факта, че дълбоката структура на капиталистическата система е основният икономически фактор на тези трансформации.

Още през 19-ти век Карл Маркс каза, че капитализмът сам си копае гроба, когато настъпва техническият прогрес.

Една от характеристиките на капитализма е ускореният научен прогрес до четвъртата революция, който всеки път изхвърля милиони бели и сини якички от пазара на труда.

Капитализмът придобива «хартиено-технологична глава» в замяна на упадъка на «промишленото тяло».

Точно това отбелязва „левият“ египетски мислител Самир Амин. Капиталистическите метрополии се освобождават от по-слабо развитите индустриални производствени линии и ги изтласкват в периферните страни. Така че големите сили (Китай) започват да се конкурират със същите тези метрополии.

Структурната криза на капитализма се отразява в паричната система, оглавена от долара.

Въпреки сериозността на тази система и нейните механизми, които дадоха втори дъх на капитализма, натискът на структурната криза става все по-силен с всеки изминал ден.

Една от причините е активното използване на други световни валути.

Доларът започва да зависи повече от военноморската мощ на Съединените щати, отколкото от вътрешната капиталистическа структура.

Америка днес е изправена пред високотехнологичен съперник, Китай.

Той възстановява древните си морски традиции и изгражда модерен флот, който ще надмине американския.

Американско континентално отстъпление: Съединените щати, заедно с другите капиталистически майчини страни в Европа, започнаха да губят традиционните си сфери на влияние в полза на Китай и Русия.

Различните промени стават чрез „гласуване“ и „демокрация“, особено в Латинска Америка, която нарича доктрината Монро „задния двор“ на Вашингтон.

Имаше разкол в НАФТА поради недоволството на Мексико, съсед на САЩ.

В Азия, в допълнение към Китай и Русия и техните регионални съседи като Виетнам, Северна Корея, Лаос, Камбоджа, Мианмар и бившите съветски републики, има и «иранско-сирийска ос», която играе важна роля в Източното Средиземноморие.

А такива „проамерикански“ регионални сили като Пакистан, Индия, Малайзия и Турция се опитват да намерят свой собствен независим път.

Прави впечатление също, че дори финансовите пазари на страните от Персийския залив са станали тясно свързани с развитието на азиатските икономики — от Китай до Иран.

Очевидно е, че западният империализъм постепенно губи позиции в традиционните си сфери на влияние в Африка.

Нововъзникващите световни сили засилват присъствието си в региона, да не говорим за стремежите на африканските страни за национална независимост след десетилетия на подчинение и натиск от страна на Световната банка и Международния валутен фонд, които не им донесоха нищо друго освен бедност, унижение, глад, борби и граждански войни.

Петя Паликрушева, превод и редакция