Съобщенията за атаки на диверсанти в Белгородска област взривяват мрежата вече втора седмица. Най-често фалшификати, но Министерството на отбраната вече потвърди два пъти опити за пробив. Селата и градовете в пограничните райони са под постоянен вражески обстрел, населението се евакуира. Но много жители са готови да се защитават и да се присъединят към отрядите за самоотбрана.

На какво са способни сега и кога им дават оръжия - в материала на руския ТВ канал "Цариград".

В нощта на 1 юни Шебекино беше залято с огън особено жестоко. А рано сутринта бронирани автомобили и мотопехотни роти на въоръжените сили на Украйна настъпиха от Украйна към областта.

Отначало те се опитаха да атакуват в посока Волчанск, до Нова Таволжанка, но бяха спрени от артилерийски огън. След това още две групи от въоръжените сили на Украйна напреднаха по Северски Донец.

Едната бе взривена от мини, другата се е разпръснал след престрелка. А малко по-късно украинците с подкрепления под формата на пет танка, четири бронирани коли, седем пикапа и един КамАЗ се опитаха да пробият границата. Те бяха посрещнати с артилерийски огън, руски самолети се издигнаха във въздуха. Атаката бе спряна.

Но това вече е вторият опит на диверсанти да проникнат в Белгородска област, предходната седмица врагът успя да навлезе по-дълбоко в най-близките села и да се бие в продължение на няколко часа. И това едва ли е краят. А ги има и областите Курск и Брянск, където ситуацията също е напрегната.

„Нека гаснат като копелета!

„Има интензивен обстрел в района на Шемякино“, каза известен политолог и доктор на военните науки преди седмица в популярно телевизионно токшоу.

„Шмекино“, тихо го подкани друг оратор, историк и геополитик. Те не спореха. Какво даде на всички украински пропагандисти богата почва за работа с населението: те казват - изоставили са ви тук, на никой не сте нужни и дори името ви не е известно в Русия!

Това, разбира се, не е вярно. А резервите на отделните оратори не са индикатор за общата ситуация. Вече втора седмица малкото градче Шебекино е в заглавията на водещите медии. Тук се убиват руски хора. Убиват се отдавна, но от миналата седмица е особено бясно.

"Градът просто гори. В сряда вечерта бяхме обстрелвани с градушка, влетя на седем метра от къщата. Навсякъде неексплодирали снаряди, кратери, стени, надупчени с осколки, изгорели коли", казва Наталия Рейжевская, жителка на Шебекино, сподели с Цариград

"Хвърляха пакети, цялата къща се тресеше, децата се криеха в банята. Толкова страшно! Видяхме блясъка, дим се изсипа от различни части на града, не знаехме точно къде са пристигащите, просто разбрахме, че някъде са взривени хора, горят къщи... Искаме нашите да ги изгасят като копелета", казва още жената, която вече е напуснала Шебекино след шока, и продължи:

"Зимата, като ни бомбардираха пазара, нашите толкова ги удряха, че след това дълго мълчаха. А сега пак ни убиват. Ние сме под обстрел от събота постоянно".

"В понеделник те летяха към ТЕЦ-а и почти целият квартал остана на тъмнина за едно денонощие. А преди това беше бомбардиран конкретно центърът на града. Улица Луговая, където имаше кино „Космос“, градската управа – се озоваха в хостел наблизо... Нямаме военни в града, няма! Те се целят точно в мирните", продължава жената.

Работата зад главата

От четвъртък хората са изведени от квартал Шебекински, евакуирани от обстрел. Но не всички са готови да напуснат домовете и домакинствата си.

Хиляди мъже от различни райони на Белгородска област са се записали в отряди за самоотбрана, искат да защитят домовете и близките си с оръжие в ръце, но не им се вярва на военно оръжие.

"Милиции от начално ниво (да ги наречем така) живеят на тази земя и могат да служат на смени. Те познават всеки камък на територията си и това е тяхното сериозно предимство", каза за "Цариград" Алексей Левошко, инструктор в Центъра за координация на помощта за Новорусия.

"Сега те са въоръжени с пръчки. И държавата няма да ги въоръжава, докато не види солидарност. Имаме нужда от единна БЧС (бойна сила), единна комуникационна система със съществуващите органи за военно командване и контрол", заяви още той.

Левошко по едно време участва в създаването на части на народното опълчение в Донбас - същите опълчения, които след руската пролет успяха да защитят Донецк и Луганск.

Според нашия събеседник именно в такива структури, подчинени на МВР, може да расте пограничната милиция на „стара Русия“. Необходими са в населени места, разположени на 100 километра от границата. Всяка ферма, колективна ферма, малко селище, което живее отделно, може да стане база:

"Въпросът към главата е колко хората му вярват и колко искат да останат в домовете си. Неговата основна задача е да ги сплотява около себе си и да поддържа ред: "Вася, защо заспа? Защо се напи?" Или изведнъж излиза Петя и казва: „Утре имам празник, искам да си прекарам добре“. И главата ще му даде "почивен ден", заменяйки го с друг човек".

"А за да ръководиш директно "бойни" задачи ще ти трябва човек със съответния опит, добре че имаме достатъчно военни пенсионери на полето."

Овчари с карабини

Важна функция на местната милиция е разузнаването. Военните не стоят като плътна стена, пролуките между техните крепости са до километър и половина.

Точно в такава празнина някой местен жител може да пасе няколко овце до огъня и в същото време да се увери, че диверсанти не пълзят покрай него или дрон не лети. Можете да чуете полета на хеликоптера до 100 метра, като използвате активни слушалки, струващи максимум 35 хиляди рубли. Също така е полезен за откриване на честотен спектрален анализатор "Мастерок".

И верига от артилерийски наблюдатели на разстояние 300 метра един от друг ще даде на щаба на базата координатите на вражеските оръдия, които обстрелват територията. За това са достатъчни телефонна връзка и компас за определяне на пеленга.

Ако оборудвате бойците с карабини СКС със заглушители и оптика, те ще имат възможност да отблъснат диверсантите.

"Милициите могат да поставят блокиращи формации по пътя на врага, да застанат на пътя му и да започнат престрелка", смята Левошко.

"Саботьорите не могат да носят тон амуниции, освен това имат нужда от храна и вода. Защитата на водоприемниците е първото нещо, което може да се предотврати, а окопи около извора не са необходими, по-добре е да стреляте по враговете отзад", заяви той.

"Можете също така да защитите местата, където те решават да вземат храна - магазини, магазини. И контролирайте преминаващите коли, защото те могат да бъдат заловени от терористи и вместо хляб отзад ще отиде ДРГ", очерта възможностите и задачите на Левошкото опълчение и отбеляза:

"И ако такава група пастири и пазачи се съберат, тогава от разстояние от 50 метра те могат да дадат толкова много олово, че диверсантите няма да го намерят достатъчно. А присъствието на всеки ранен в ДРГ обвързва поне двама, които го придружават."

Момчета с карирани ризи

Сега бойците за самоотбрана в района на Белгород носят камуфлаж. Според нашия събеседник това е голяма грешка.

"Всички се страхуват да не ги ударят, затова стрелят първи и веднага с "големите куфари". Следователно милициите имат нужда от собствена форма, а не от военна. Например дънки и карирана риза. За да стане ясно, че това е цивилен", каза Левошко.

Необходимо е да се подготвим за появата на врага и самите селища. Според нашия събеседник, за да се скрие движението на бойци, си струва да се демонтират оградите и да се преместят пътеките от улиците, които се виждат отгоре, към собствените им градини:

"Представете си, че освен улиците имате и криволичеща мрежа от пътеки, покрити с зеленина, и наблюдателен пункт. За него са достатъчни десетина души, които обслужват 2Х2 и контролират въздушната обстановка над населеното място."

От двуцевни пушки до минохвъргачки

Като начало оръжията за самозащита могат да бъдат закупени с обикновен лиценз за лов, основното е, че патроните трябва да са с граждански маркировки.

И финансовият въпрос може, ако желаете, да бъде поет от властите на региона, като централизирано се закупят оръжия според получените лицензи. Разбира се, има ограничения: например първите три години можете да ходите само с двуцевна пушка.

Но ако конфликтът с Украйна се проточи, е възможно депутатите да помислят за решаването на този проблем. Но така или иначе отнема време.

"В Донбас хората също първо се събраха с пръчки и лопати, след това получиха ловни пушки, след това карабини СКС, след което вече им бяха дадени картечници", припомня опита на ЛДНР Левошко.

С течение на времето отрядите с добри резултати, доказали своята лоялност и бойна сила, могат да бъдат прехвърлени на по-сериозна техника и дори да създадат контрабатарейни бойни екипажи с тежкото си въоръжение. Те могат да се подчиняват на МВР, но не и да се откъснат от техните територии.

Какво следва от това?

Руската гранична зона сега преживява трудни дни. Но мнозина тук са готови да посрещнат опасността очи в очи.

"Изпращаме деца, съпруги и родители на безопасни места. Но ние оставаме тук! Ние сме с нашата администрация, нашето Министерство на извънредните ситуации, нашите енергетици и териториалната самоотбрана. Това е нашата земя и ние сме тук докрай", написаха шебекинци, стартирайки кампанията #ЗаШебекино в социалните мрежи, за да привлекат вниманието към тяхното нещастие.

Мислите, че са били изоставени, разбира се, са безпочвени и се разпръскват от украинските пропагандисти. Сега цяла Русия се тревожи за шебекинци и цялата руска гранична зона.

Няколко региона са осигурили места за деца, които се извеждат от "горещи" райони, а доброволци са се появили готови да помогнат. Отнема време, за да се прокара фронтовата линия по-нататък, както вече казахме. Време е да се обединим и да разберем какво може да направи всеки от нас, за да защити руската земя.

Анастасия Антонова, Превод: СМ, Поглед.инфо