През последните години Вашингтон разчита все по-силно на долара, за да налага целите си, но това си има и негативи
По целия свят назрява реакция срещу хегемонията на американския долар, пише Bloomberg.
Наскоро Бразилия и Китай се договориха да търгуват помежду си в местните си валути, а не в долари, както до момента. Индия и Малайзия подписаха споразумение да засилят използването на рупията в двустранните си сделки. Дори вечният съюзник на САЩ – Франция, извършва трансакции в юани.
Валутните експерти нямат желание да прогнозират залеза на долара, както други са го правили в миналото. Въпреки това докато наблюдават спонтанната вълна от споразумения, целящи да го заобиколят, те отчитат целенасоченост в действията, каквато е липсвала преди.
Мотивите на световните лидери за предприемане на тези мерки са сходни – доларът се е превърнал в оръжие на САЩ, използван, за да прокарват външнополитическите си цели и да наказват онези, които им се противопоставят.
Това се вижда най-ясно в Русия, която бе подложена на тежки финансови санкции вследствие на инвазията в Украйна. Администрацията на американския президент Джо Байдън замрази стотици долари от външните резерви на Москва, а Русия беше почти изгонена от глобалната банкова система със съгласието на западните съюзници на САЩ. Това напомни на много страни по света, че също са зависими от долара, без значение от позицията им по отношение на войната.
Това е дилемата, пред която се изправя представителите на Вашингтон: разчитайки все по-силно на долара, за да водят геополитическите си битки, не само че рискуват да накърнят водещото си място на световните пазари, но и да подкопаят способността си да упражняват влиянието си на международната сцена. Според Даниел Макдауъл, автор на Bucking the Buck: US Financial Sanctions and the International Backlash Against the Dollar, за да се постигне дългосрочна ефикасност, санкциите не трябва да се прилагат реално, а да останат само като заплаха.
„Един рационален играч, който знае, че хипотетично може да попадне в тази ситуация в бъдеще, ще се подготви за този сценарий и това наистина прави принудителните заплахи по-малко ефективни. Промяната може да е незначителна сега и дори в крайна сметка да доведе до нещо, което няма да детронира долара, е важно как може да намали американската икономическа сила“, твърди Макдауъл, декан на катедрата по политология в Сиракюз.
Несъмнено Китай е частично отговорен за дистанцирането от долара. Президентът Си Дзинпин иска да осигури по-силна роля на юана в световната финансова система и един от приоритетите на китайското правителство е да разшири употребата на валутата извън страната.
Въпреки това голяма част от промяната се случва без намесата на Пекин.
През април Индия и Малайзия въведоха нов механизъм за двустранна търговия в рупии. Администрацията на индийския премиер Нарендра Моди, която не подкрепи санкциите на САЩ срещу Русия, се стреми да заобиколи долара поне при някои международни трансакции.
Месец по-късно Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) одобри засилването на употребата на местните валути за регионална търговия и инвестиции.
Преди няколко седмици Индонезия и Южна Корея подписаха споразумение за насърчаването на директен обмен между рупията и вона.
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, по време на посещението си в Шанхай, също осъди доминиращата роля на долара. Той призова най-големите развиващи се икономики в света да излязат с алтернатива, с която да се замени долара в международната търговия.
Централното място на долара в глобалната платежна система, позволява на САЩ да има уникално влияние върху икономическата съдба на останалите държави.
Около 88% от трансакциите за обмен на чуждестранна валута се извършват в долари, сочат данни на Банката за международни разплащания (BIS). Всички банки, които управляват трансгранични доларови потоци, поддържат сметки във Федералния резерв, а това ги прави уязвими за санкции от страна на САЩ.
Финансовите санкции върху Русия са най-скорошният подобен пример, но в миналото такива са налагани и върху Либия, Сирия, Иран и Венецуела.
„Държавите страдат под натиска на долара от десетилетия. По-агресивното и широко използване на санкции от САЩ през последните години засилва този дискомфорт – и съвпада с исканията на големите нововъзникващи пазари за ново разпределение на глобалната власт”, коментира Джонатан Ууд, директор по глобалните въпроси на компанията Control Risks.
Анализаторите на пазара също подкрепят тезата, че дори повече държави да намалят зависимостта си долара, водещата му позиция в световната търговия и финанси не може да бъде застрашена скоро. Минимален е шансът друга валута да осигури същата стабилност, ликвидност и сигурност.
Нещо повече, голяма част от икономически развитите съюзници на САЩ, които генерират 50% от глобалния брутен вътрешен продукт, не бързат да се отказват от долара.
Дори когато САЩ засили финансовите си санкции срещу Русия, зелената валута не изгуби позиции спрямо повечето си конкуренти, а се повиши. Това показва, че всеки спад в глобалния статус на долара вероятно ще е продължителен и бавен процес.
И все пак отслабващото влияние на долара се усеща в развиващия се свят.
Министърът на енергетиката на Пакистан заяви, че страната му се стреми да плаща вносния руски петрол в юани. Обединените арабски емирства и Индия също обсъждат начини за стимулиране на непетролната търговия в рупии.
По-рано тази седмица външните министри на държавите от БРИКС поискаха специално създадената банка на блока да предостави насоки за това как може да работи една потенциална обща валута, включително за да защити страните членки от влиянието на санкции, подобни на тези срещу Русия.
„Без съмнение дедоларизацията се засилва и ще продължи през следващите години. Решението на САЩ да използва долара, за да причини болка, е добре пресметнато и вероятно ще има дългосрочни последици“, казва Вишну Варатхан, ръководител на отдела за икономика и стратегии на Mizuho Bank Ltd.
