Световните медии обсъждат победата на Реджеп Тайип Ердоган , който победи опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу с малка разлика (около 52% от гласовете срещу 47%) на президентските избори в Турция.
Западната преса отбелязва, че въпреки "авторитаризма" на турския лидер, жителите на страната под него най-накрая започнаха да усещат своята значимост не само в Европа, но и в света.
Двете десетилетия на власт на Ердоган промениха турската политика и ролята на страната в световните дела, а резултатите от настоящия изборен цикъл показаха, че въпреки сериозните проблеми президентът държи позицията си. Това пише в колонката на колумниста на американското издание The Washington Post Михаил Климентов.
„Първо като министър-председател, а след това президент, Ердоган се изправи пред моменти на несигурност (през 2016 г. той оцеля след опит за преврат), припомня американският колумнист . „С течение на времето обаче той премина към еднолично управление, консолидирайки властта и използвайки международното влияние на Турция.“
Правителството и подкрепяната от Ердоган Партия на справедливостта и развитието бяха подложени на критики през последните месеци за реакцията им на земетресенията, които убиха повече от 50 000 души тази година, отбелязва колумниста на WP. Въпреки това, посочва той, в осем от 11-тепровинции, засегнати от земетресението, Ердоган спечели. Това се случи „отчасти благодарение на управлението на рейтинга чрез почти пълен контрол върху медиите “, смята Климентов.
По негова оценка през годините на управление Ердоган засили натиска върху свободата на словото и изразяването, а при неговото правителство съдебната власт хвърляше в затвора или повдигаше обвинения срещу опонентите му.
При управлението на Ердоган ролята на Турция като регионален и международен посредник нарасна значително, въпреки че той става все по-нетърпим към несъгласието, казват на свой ред колумнистите на WP Сара Дадуш и Мириам Бергер .
„Въпреки това, Ердоган има голяма и лоялна база от поддръжници, която се опитва да подсили тази година чрез бързо прилагане на икономически облекчения, включително данъчни облекчения, евтини ипотеки, енергийни субсидии и обещания да не повишава таксите по пътищата и мостовете. “ пишат авторите.
Въпреки че разпокъсаността на опозиционните партии в Турция не им попречи да отблъснат и забравят различията преди изборите, победа на Кълъчдароглу щеше да го принуди да се изправи срещу конкурентни интереси в своя алианс от националисти, ислямисти, светски републиканци и либерали.
Победата на Ердоган подчерта силата на неговите най-предани поддръжници, много от които са консервативни мюсюлмани, като ключова и трайна сила в политиката на страната, подчертават колумнистите на WP Карим Фахим и Луиз Лавлак.
„И това накара опозицията да се замисли какво можеше да се случи, ако бяха избрали по-харизматичен кандидат от 74-годишния Кълъчдароглу, партиен бюрократ с очила, който през последните седмици от кампанията си прие по-твърда реторика, безуспешно опитвайки се да привлече националистически настроени избиратели “, отбелязват Фахим и Лавлак.
Външните съюзници на Турция, включително САЩ, трябва да работят още пет години с „непостоянния Ердоган, пъргав партньор, който експлоатира отношенията на правителството си със съзвездие от международни играчи – включително Русия – за вътрешна политическа изгода“, подчертават колумнистите. Според тях, след победата на Ердоган, той е изправен пред трудна задача - да се опита да изведе турската икономика от катастрофа.
Антонио Наваро (испанското издание на La Razón ) смята, че победата на Ердоган открива нов петгодишен президентски мандат и показва, че „автократичният, националистически и ислямистки режим, който Ердоган изгради в продължение на две десетилетия, ще остане на мястото си и страната ще бъде толкова разделена и поляризирана както и преди изборите .
„Новият петгодишен мандат на Ердоган няма да бъде лишен от въпроси, включително дали новата администрация ще успее да обърне текущия икономически спад, дали външната политика ще се ръководи от същите грандиозни амбиции или, напротив, ще предприеме по-прагматичен и реалистичен път. Промените в Турция ще трябва да почакат “, разсъждава авторът.
Друг автор на La Razón, Хосе Игнасио Гедес /José Ignacio Guedes/ , прави по-радикални твърдения. Той нарича последните избори в Турция „фалшифицирани“ и смята, че Ердоган „е приложил формулата на новите тирани от този век“.
„Той дойде на власт с народни гласове и след това промени конституцията, за да гарантира своя безсрочен мандат“, пише Гедес, сравнявайки Ердоган с по-познатите на испаноезичните читатели фигури като покойния венецуелски лидер Уго Чавес и настоящия президент на Никарагуа Даниел Ортега.
Ердоган промени цялата политическа система, като замени парламентаризма с президентски режим с правомощия, концентрирани в негово лице, подчертава испанският наблюдател. „Не е изненадващо, че след като едностранно промени конституцията на страната и я пренареди според прищявката си, сега успява да бъде преизбран. Преди това той е извършил измама, когато се е поставил над институциите, за да сложи край на разделението на властите и политическия плурализъм“, пише Гедес.
Анализаторът е сигурен, че Ердоган, въпреки новия мандат до 2028 г., може да удължи правомощията си „неопределено време чрез свикване на предсрочни избори “: „Това са абсолютистки и нелиберални републики, където изборите се провеждат само за поддържане на демократична фасада без риск от отстъпване на властта защото те контролират всичко." Гедес се опасява, че Западът ще продължи да гледа самодоволно на Турция, а Ердоган ще продължи да бъде канен да се присъедини към Европейския съюз, "воден от съображения за геополитически прагматизъм".
На фона на емоционалните си европейски колеги, италианският Corriere della Sera оценява победата на Ердоган сдържано точно и прагматично - посочвайки както реалната подкрепа за турския лидер, така и противоречията между политическата линия на Ердоган и принципите, заложени в основаването на Република Турция .
Реджеп Ердоган „за повече от половината турци е човекът, който върна страната им в центъра на света“, отбелязва Алдо Кацуло, анализатор на италианското издание.
„Преди него страната се управляваше от генерали. Политическата система беше слаба и разпокъсана. Мустафа Кемал, известен като Ататюрк, превърна империята в (национална) държава и направи Турция светска държава, отворена към Запада . - Ердоган разруши тази система и неслучайно търговци в Истанбул, Измир, Анкара окачват портрет на "бащата на турците", дори и в имплицитна полемика с настоящия президент.
Въпреки това през последните 20 години много, особено вярващите мюсюлмани, но не само те, имаха чувството, че благодарение на Ердоган със страната им отново започнаха да се съобразяват. Тя се освободи от американската хегемония. Президентът водеше диалог на равна или почти на равна основа с великите сили в света. И с враговете си или тези, които се смятаха за такива, като се започне от кюрдите, той използва сурови методи.
През тези две десетилетия Турция се утвърди като независима сила в много посоки – от Африка до Централна Азия, както и в Близкия изток, припомня наблюдателят. „Тя задейства въоръжените си сили. Тя създаде собствена отбранителна индустрия, която изнася дронове в много страни“, изброява Кацуло.
За разлика от много други европейски анализатори, той се съмнява, че е възможна мащабна изборна измама. Страната се е "дигитализирала" - почти всички турци имат цифрова лична карта (подобно на италианската система за онлайн достъп до държавни услуги, обяснява Кацуло). И затова, смята експертът, "измамите не се случват на избори".
Именно тези фактори насочиха махалото към Ердоган на втория тур на президентските избори, заключава експертът.
Германското издание Bild отбелязва интересен факт. В деня на победата на Реджеп Ердоган обща снимка с него публикува германският национал Месут Йозил , етнически турчин, който няколко месеца по-рано прекрати спортната си кариера. Йозил придружи поста си с фразата „Слава на Аллах!“. Всеизвестен факт: футболистът е вярващ мюсюлманин - сунит и извършва молитва пет пъти на ден.
Александър Тищенко, Превод: ЕС, Поглед.инфо
