В редакционна статия изданието пише, че упоритата отбрана на разрушения град в Донбас не е грешка на Киев
Сраженията за град Бахмут в Източна Украйна продължават от миналото лято и доведоха до десетки хиляди жертви. Това е най-кръвопролитната битка на европейска земя след Втората световна война.
Нито руските окупатори, нито украинските сили показват признаци на отстъпление от тлеещите руини на Бахмут.
Но въпреки че краят на битката не се вижда, Западът може и трябва да направи някои изводи от продължаващото там кръвопролитие“, пише в редакционна статия вестник „Вашингтон пост“.
Първият е, че Бахмут показа с възклицателен знак решителността и изобретателността на Украйна и че тя с право разглежда залозите на войната като екзистенциални. За нея това е борба за нейната цивилизационна идентичност в Европа. Украйна иска да бъде демократична, плуралистична, толерантна и свободна.
Кабинетните анализатори, които изтъкват очевидната липса на стратегическа стойност на самия Бахмут – миньорски град, чието население преди войната е било 73 000 души, пропускат важен момент. Всяка завзета украинска територия и цивилното население, останало на нея, не само са подложени на убийства, изтезания, сексуално насилие и отвличане на деца, с които са известни войските на Москва, но и са въвлечени в руската орбита с нейната тирания, репресии и лъжи.
„Дори от чисто военна гледна точка решението на Украйна да отстоява позициите си в Бахмут има своята логика. Ако нейните войски се оттеглят, руските сили вероятно ще ги последват, което ще пренесе бойните действия още по-навътре в украинската територия – нелек за защита терен. Само на около 30 км на запад се намира дъга от малки и средни украински градове с население от 50 000 до 150 000 души. Отстъплението от Бахмут няма да даде на Украйна нито отдих, нито стратегическо предимство“, съгласява се „Вашингтон пост“.
Вестникът припомня, че на бойното поле Украйна е изправена пред една от най-големите армии в света. Русия има повече от три пъти по-голямо население от това на Украйна. Въпреки слабостта и лошото командване на руските въоръжени сили, които войната разкри, численият им размер им дава значително предимство. Както казваше съветският диктатор Йосиф Сталин, количеството се превръща в качество.
Въпреки това Украйна организира интелигентна и ловка отбрана, нанасяйки ужасни загуби на руските нашественици. По оценката на началника на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили това е „брутално клане“. Неведнъж Евгений Пригожин, лидерът на наемническата група „Вагнер“, която оглавява руската офанзива в Бахмут, обявява победа. Тази седмица той го направи отново. Твърденията му се оказаха неверни. Изданието пише, че оценките на жертвите и от двете страни не могат да бъдат потвърдени, но няма съмнение, че броят на руските загинали и ранени е няколко пъти по-голям от украинските. Западни официални лица твърдят, че до началото на март Кремъл е загубил между 20 000 и 30 000 бойци в Бахмут. Това е зашеметяваща цена, която Русия е платила в битката само за един град.
Тактиката на Русия в Бахмут, т.е. непрекъснати атаки от зле обучени и зле снабдени войници, които са хвърляни срещу украинските картечни позиции, имаше за цел не само да превземе града, но и да намали способността на Киев да започне собствена пролетна или лятна офанзива. Остава да се види до каква степен Москва е успяла в това отношение. Повечето западни анализатори остават убедени, че Украйна, която получава значителен арсенал от САЩ и съюзниците си от НАТО, запазва и изгражда значителен настъпателен потенциал. Тя със сигурност е загубила хиляди пехотинци, включително много силно мотивирани и опитни войници, но запасите ѝ от западни танкове и бронирани машини не са значително изчерпани в боевете за Бахмут.
Украинският президент Володимир Зеленски е прав, че залогът в Бахмут е не само военен, но и политически. Ако градът падне, руският лидер Владимир Путин „ще го представи като победа пред Запада, пред своето общество, пред Китай, пред Иран“, заяви Зеленски пред Асошиейтед прес миналата седмица.
„Ако той усети кръвта – усети, че сме слаби – ще натиска, натиска, натиска“, обясни украинският президент.
Вестник „Вашингтон пост“ пише, че това е още един урок за Запада. Московският тиранин, опитвайки се да посее раздор и съмнения сред своите опоненти, води война на два фронта. Единият е в Украйна. Другият е в Европа и САЩ. Проучванията на общественото мнение в някои страни показват, че обществената подкрепа за доставките на оръжия и финансовата помощ за Киев донякъде е намаляла. От гледна точка на Путин вторият фронт може да се окаже по-решаващ. И там той разполага с достатъчно лостове за въздействие, за да получи предимство.
„Главното сред тези предимства е самото време, което руският диктатор изглежда смята за своя най-важен съюзник. Възможно е за него да е по-лесно да изтощи Запада с течение на времето, отколкото да изтощи украинските сили, които се борят за своите градове, домове и семейства. Ако не успее да сломи бойния дух на Украйна – което досега не е успял да направи, както нагледно показа Бахмут – той ще заложи на края на търпението и единството на американците и европейците, които твърдо застанаха зад Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия преди повече от година“, пише вестникът.
Ето защо успехът на бъдещата украинска офанзива, която вероятно ще се разгърне в много райони по протежение на дългата фронтова линия, е толкова важен.
„От решаващо значение е силите на Киев и техните западни поддръжници да демонстрират на Путин и неговите приятели, че могат да съберат оръжия, оборудване, персонал – и най-важното, воля – да пробият руската линия и да си върнат суверенната украинска територия. Само една победа ще възстанови международния принцип за неприемливост на териториалните придобивки и ще възстанови възпиращия авторитет на САЩ и партньорите им от НАТО пред агресията на Русия, Китай и други държави, обхванати от експанзионистична треска“, се казва в статията.
