Мартин Кетъл
Международният валутен фонд едва ли би могъл да го направи по-ясно. Хроничната британска болест, основната, която отличава Обединеното кралство от тълпата от развитите страни, е ниският ни икономически растеж. Ревизираните прогнози на МВФ за 2023 г. със сигурност са категорични за Риши Сунак. МВФ преразгледа прогнозата си за растеж в Обединеното кралство надолу от много скромното увеличение от 0,3%, публикувано преди три месеца, до свиване от 0,6%.
С тази нова прогноза вече стръмният път на Сунак към изборния успех стана още по-стръмен и по-хлъзгав. Но това не е проблем само на Сунак. Това е национално предизвикателство, което засяга всички нас. Поразително е, че Обединеното кралство беше само в това унизително преразглеждане. МВФ прогнозира растеж за всяка друга развита или голяма развиваща се икономика тази година, не само за всички държави като Франция, Германия и Япония, но дори и за Русия, въпреки нейните военновременни санкции.
Честно казано, нищо от това не означава, че глобалният икономически растеж е или процъфтяващ, или безпроблемен. Глобалният растеж се забавя тази година и забавянето е особено отчетливо в развитите икономики. Но трябва да се каже, че Великобритания е в най-задната част на полето и че разликата с групата отпред просто се увеличи. Има опасност Великобритания да загуби връзка със своите конкуренти. Това ще бъде неизкоренимо наследство за каквото и правителство да последва това на Сунак. Вярно е, че не всички причини са дело на правителството. И все пак много са - по-специално две от тях.
Едната е краткосрочното наследство от намаляването на данъците в бюджета на Лиз Тръс/Кваси Квартенг, което доведе до скок в разходите за заеми, повишени лихвени проценти, свиване на жилищния пазар и спад в доверието на пазара. Другата е Брекзит, който продължава да вреди на търговията в Обединеното кралство и да създава големи дефицити на пазара на труда, не на последно място в здравеопазването. Високата относителна зависимост на Обединеното кралство от вносен газ във време на рязко повишени цени на енергията също не помогна. Въпреки това, ако прочетете някои от британските десни вестници тази седмица, все едно събитията от миналата есен изобщо не са се случили. Daily Telegraph и Daily Mail не само отричат икономическата вреда, причинена от Брекзит, но също така продължиха да твърдят, че отговорът на всичко е намаляване на данъците. Ако икономиката се проваля, трябва да има намаляване на данъците. Ако процъфтява, време е и за намаляване на данъците. Това е толкова глупаво и безсмислено, колкото твърдението на Дъглас Адамс, че отговорът на всичко е 42.
В това отношение обаче тези документи говорят за и за значителна част от Консервативната партия, която е изключително трудно на Сунак да управлява. Тя вижда правителството като проблем, а данъците като лошо, като смята, че и двете трябва да бъдат намалени, за да се отпусне растежът, тя подкрепи Тръсс миналото лято и би подкрепила Борис Джонсън – и може би дори Суела Брейвърман – ако някой от тях направи опит да бъде свален Сунак тази година.
Всичко това поставя Сунак и по-предпазливото мнозинство от Консервативната парламентарна партия в затруднение, от което не могат да измъкнат нито правителството, нито, което е по-важно, страната. За консерваторите няма нито време, нито ресурс преди изборите.
Това все още оставя Великобритания в обвързаност на икономическата политика, с по-малко гъвкавост на политиката в сравнение с други страни за генериране на богатство в доходи и данъци, което би позволило на домакинствата да се справят, на бизнеса да прави иновации, а търговията и държавата да започнат ремонт на обществените услуги . Това е национална криза, не само партийно-политическа.
Лейбъристите могат да се възползват от много стратегии за растеж, които не включват непременно намаляване или повишаване на данъците. Подкрепата за новите технологични и зелени енергийни икономики чрез публично-частни партньорства е дългосрочен фаворит на много лейбъристки стратези. Друга е инвестицията в образованието и грижите за децата, за да се върнат повече хора на пазара на труда.
Но има и по-политически натоварени въпроси, като увеличаване на имиграцията или реформиране (не само либерализиране) на законите за планиране, непопулярни сред мнозина. Великобритания трябва също така да хване копривата за Brexit и да подобри достъпа до и от европейските пазари.
Малко от тях обаче предлагат бързи решения и ако Великобритания е изостанала още повече през 2024 г., разликата ще се е разширила и неравенствата ще станат още по-трудни за преодоляване. Ново правителство със сигурност е необходим отговор на проблемите на Великобритания. Но никой не трябва да се преструва, че е достатъчен.