Подготовката на "мирен договор" с Азербайджан е съпроводена с потоци антируски лъжи

Премиерът на Армения Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев може да се срещнат в Москва или Сочи за тристранни преговори с участието на Владимир Путин, съобщиха дипломатически източници пред вестник Ведомости. Като вероятна дата се посочва 31 октомври - две седмици по-рано, точно на този ден, Пашинян предложи да се проведе редовна среща на арменско-азербайджанските комисии по делимитация на границата и крайграничната сигурност в Брюксел.

Арменската преса тиражира гледната точка, че срещата на руска територия може да има официален, церемониален и чисто протоколен характер, докато преговорите по същество се водят в Брюксел, Вашингтон и Прага.

На 10 октомври, две седмици след срещата между арменския секретар на Съвета за сигурност Армен Григорян и помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев, опосредствана от съветника по националната сигурност на Байдън, поверителен документ, за който се твърди, че е бил обсъден на 27 септември във Вашингтон и на 6 октомври в Прага от Пашинян, Алиев и Ердоган, се появи на един от руските телеграм канали

Автентичността на документа под заглавието „Задължения на страните по време на тристранните преговори Вашингтон, окръг Колумбия на 27 септември 2022 г.“ не беше нито потвърдена, нито отречена в Ереван, но арменските експерти почти не се съмняват в неговата автентичност.

Съгласно документа: „Външните министри на страните ще започнат ограничени във времето преговори за подготовка и финализиране на текста на мирен договор до края на календарната година . В същото време, „успоредно с преговорите за мирен договор, представителите на комитета за делимитация трябва да завършат делимитацията на арменско-азербайджанската граница .

Освен това: „Правителството на Азербайджан ще назначи представител, който да работи с подобен представител на арменската етническа общност в Нагорни Карабах и ще обсъди правата и сигурността на народа на Нагорни Карабах. Представителите ще гарантират, че разискванията са прозрачни за международната общност. Страните също така съвместно ще обсъдят ролята на международните наблюдатели, без да се засяга суверенитета на Азербайджан, както и да се гарантира защитата на малцинствената група в Нагорни Карабах.

Страните се задължават да "продължат да участват в дискусиите за установяване на маршрут за осигуряване на наземна комуникация между Азербайджан и Нахичеван, включително взаимен достъп за Армения през територията на Азербайджан".

Като организатори на преговорния процес американците очакват той да приключи до края на тази година, предлагайки „незабавно предоставяне на техническа помощ за деблокиране на транспортните връзки, делимитация на границите и разчистването на територии“.

Активното участие на режима на Пашинян в преговорни формати под егидата на Вашингтон и Брюксел, които включват безусловна капитулация на Нагорни Карабах и минимизиране на сътрудничеството с Русия, се камуфлира от активна пропагандна кампания, предназначена да прехвърли отговорността за разочароващото състояние, в което се намира Армения след „Кадифената революция“ и загубената война от Русия.

Типичен пример е появата в началото на октомври във вестник „Айкакан жаманък“, чийто главен редактор е съпругата на „варшапета“ /учителя/ Анна Акопян, на претенциозен опус: „ Какво иска Русия? На вниманието на Католикоса на всички арменци, тримата президенти и експертната общност” с редица абсурдни измислици.

"Желанията на Русия в нашия регион се вписват във веригата на нейните глобални стремежи, а Армения и Арцах (Нагорни Карабах) са едно от звената в тази верига на нейните желания “, още „от място“ се палят авторите на редакционната статия като при това твърдят, че „Русия иска от Армения почти същото, което иска от Украйна, в частност, тя да стане част от съюзната държава „Русия-Беларус“ или Русия. Ако в случая с Украйна за постигането на такъв резултат Руската федерация използва руски и евентуално беларуски войски, то в случая с Армения тя използва азербайджанските въоръжени сили и до известна степен руските войски, разположени в Армения...

В същото време фактите за умишленото сриване на ключови структури за гарантиране на националната сигурност от екипа на „кадифените революционери“, завзели властта през 2018 г. (включително торпилирането на преговорния процес в рамките на Минската група на ОССЕ, което отвори пътя към военни действия), се заобикалят, както и манипулирането на общественото мнение и бруталната полицейщина , предназначени да защитят просперитета и разгулния начин на живот на „демократичното правителство“ от народа.

Едва ли е тайна, че авторите на „планираното поражение“ в 44-дневната война бяха явно недоволни от разполагането на руски мироопазващ контингент в Нагорни Карабах, което не позволи на Баку и Анкара да превземат Степанакерт, Аскеран, Мардакерт. и останалите региони на бившата НКАО, които още тогава, през ноември 2020 г., биха претърпели съдбата на Хадрут и Шуши.

Оттук и опитите да се представи Русия като страна, заинтересована от поддържането на огнище на конфликт. Разбира се, ако се подпише мирен договор под егидата на западните партньори, присъствието на руски миротворци в региона в крайна сметка ще престане да има смисъл и изтеглянето им ще бъде само въпрос на време.

Тогава неминуемо подобна съдба ще сполети руските граничари и 102-ра база в Гюмри, особено когато арменско-турският преговорен процес се развива (вече се развива) в „логиката“ на подкрепяните от него Турция и Азербайджан. Веднага след подписването на мирния договор между Ереван и Баку сухопътната, въздушната и железопътната блокада на Армения ще бъде вдигната, каза Ердоган в Прага след преговори с Пашинян.

… Изобщо фразеологизмът „логика“, който се среща в опусите на „Айкакан жаманак“, повече издава стила на пазарно-булевардния журналист и заклетия манипулатор, който може само да руши. Това в пълна степен важи и за оплакванията за митичните намерения на Русия да организира „предаване на южните райони [на Армения] на Азербайджан, за да освободи от препятствия железопътната комуникация и магистралата Ордубад-Мегри-Хорадиз .

Припомняме , според тристранното изявление, подписано от Пашинян на 10 ноември 2020 г.„Всички икономически и транспортни връзки в региона се отблокират. Република Армения гарантира сигурността на транспортната комуникация между западните райони на Република Азербайджан и Нахичеванската автономна република с цел организиране на безпрепятственото движение на граждани, превозни средства и стоки в двете посоки. Контролът върху транспортните връзки се осъществява от Службата за гранична охрана на ФСБ на Русия .

„Защо Руската федерация и вероятно дори Иран искат руските специални служби да контролират отварянето на комуникациите?“ пита политологът Бениамин Матевосян и отговаря : „Комуникациите все още не са отворени, а официален Ереван вече доведе наблюдатели от ЕС и ОССЕ в региона. Съюзниците на Армения не са сигурни, че в случай на отваряне на жп линията и магистралата "неочаквано" няма да възникне ситуация, при която "за предотвратяване на инциденти по време на превоз на товари" официален Ереван ще поиска помощ от ЕС, ООН или НАТО и " внезапно" ще възникне ситуация, при която формално суверенните арменски комуникационни пътища ще бъдат под контрола на извънрегионални играчи."

Нека добавим към това, че рано или късно азербайджанските и турските военнослужещи ще станат алтернатива на руските граничари, под чието прикритие ще започнат да се връщат „бежанци“ в Сюник, границите ще се местят и т.н.

Очевидно за някои хора в Ереван, както и преди сто години, това изглежда е предпочитаният вариант: „Всеки разбира, че днес значителна част от границите на Армения се охраняват от руснаци, Армения просто няма такава възможност, както по отношение на оръжията, така и по отношение на личния състав и ако Никол Пашинян смята, че ще бъдем застраховани от провокации от страна на Азербайджан и Турция след „мирния договор“, тогава той дълбоко греши “ , отбелязва опозиционният Yerevan Today .

Трогателна солидарност с Пашиняновия агитационен лист беше наскоро проявена от френския президент Макрон, който обвини руската страна в нищо по-малко от умишлено провокиране на неотдавнашните сблъсъци между Армения и Азербайджан, за да дестабилизира ситуацията в Кавказкия регион и извън него: „Какво се случва на границата през последните две години ... 5000 руски войници, уж охраняващи границата... руснаците се възползваха от този многовековен конфликт, играха в полза на Азербайджан със съучастничеството на Турция и доведоха нещата до отслабването на Армения, с която преди бяха близки.”

В резултат на преговорите в Прага малка европейска мисия за наблюдение беше изпратена в граничните райони на Армения, очевидно предназначена да извърши разузнаване на място (съответното предложение беше направено още през юни 2021 г. от външните министри на Литва, Австрия и Молдова ).

В хода на гореспоменатото си пътуване през океана, Григорян, храненик на структурите на Джордж Сорос, сега ръководител на националната сигурност и един от ключовите участници в преговорния процес, посети и централата на ЦРУ в Лангли. Във времето това практически съвпадна с информацията за десанта на 30 американски „рицари на плаща и кинжала” в Ереван под прикритие.

Предполага се, че основното им предназначение е „да се подготви прочистване на проруските групи в Армения, които и без това не са многобройни, освен това да се вземе под специален контрол платежната система на Армения и банковите операции с карти, които гражданите на Руската федерация активно ползват“. В същото време стана известно за отпускането на още 15 милиона долара за антируска пропаганда.

Още в близко бъдеще в Армения може да започне нова антируска истерия, предполага вестник „Паст“. Скандалната забрана за влизане в страната на депутата от Държавната дума на Руската федерация Константин Затулин трябва да се разглежда в по-широкия контекст на курса на сегашните арменски власти, целенасочено формиращи антируския информационен мейнстрийм и опитващи се да блокират всякакви алтернативни гледни точки за случващото се в страната и около нея под аплодисментите на западните партньори.

Според телеграм канала Togarma ,„Вече две години има информация за забраната за влизане в Армения на различни арменски общественици, включително видни лица от европейската диаспора. За всеки намират някакви антиарменски действия, но всъщност излиза една единствена причина – критиките към Пашинян и арменските власти.

Всъщност Пашинян превръща Армения в някаква форма на личния си кабинет, в който сам регулира входа, въз основа на лични интереси . Ако имаме предвид кой ще бъде истинският управляващ в този „офис“, смело можем да предположим, че става дума за изключително опасна тенденция, която може да доведе арменската държавност до окончателен крах“.

Андрей Арешев, Превод: ЕС, Поглед.инфо