Макар и в затруднено положение на украинския фронт, руската армия успява да запази натиска си върху населението благодарение на логистичната подкрепа на Иран, пише в анализ седмичникът „Льо Нувел економист“. Техеран се съгласи да подкрепи един от малкото си съюзници, като му предостави в услуга своя опит в областта на балистичните ракети и модерните безпилотни самолети – умения, придобити и усъвършенствани през последното десетилетие, които вече предизвикаха хаос в Йемен и Саудитска Арабия.
Ирански дрон Mohajer-6, пленен от украинската армия. Снимка: знак
"Тези незабележими устройства, оборудвани с експлозивен заряд и способни да изминат повече от 2500 км със скорост 185 км/ч, имат двойно предимство: много елементарно управление, което е лесно за програмиране, което ги прави много достъпни."
Дроновете „Шахед 136“, произведени от Иранската промишлена компания за производство на самолети (или HESA), действително представляват интерес за Русия. Тези трудно откриваеми самолети, оборудвани с експлозивен заряд и способни да изминат повече от 2500 км със скорост 185 км/ч, имат двойно предимство: те са много елементарни (дори „примитивни“, според украинските военни) и лесни за програмиране, което ги прави много достъпни. Те позволяват на Москва да направи финансови и логистични икономии, като пести собствените си запаси от ракети, тъй като една установка може да изстреля няколко „Шахед“ наведнъж.
Иран и Русия ръка за ръка
От началото на лятото се осъществява технически обмен между руската армия и иранците, които първо приеха руска делегация през юни и юли на летище Качан, а след това доставиха няколко самолета – дронове камикадзе и дронове за наблюдение и електронна война. След незадоволителни изпитания на фронтовата линия бяха проведени и тренировъчни операции. Оттогава тези безпилотни самолети са използвани ефективно в руската контраофанзива в Харковския регион и срещу пристанището на Одеса.
"Използването на ирански безпилотни летателни апарати от страна на Русия илюстрира съюза на обстоятелствата между две страни, които са отхвърлени от международната сцена и са подложени на западни санкции, и които изпитват големи икономически, вътрешни или военни трудности"
Използването на ирански безпилотни летателни апарати от страна на Русия илюстрира съюза според обстоятелствата между две държави, които са отхвърлени от международната общност и са подложени на западни санкции, изпитват големи икономически, вътрешни или военни трудности, но накрая са стратегически обединени от всички тези причини и от визията за многополюсния свят, която определя Съединените щати като общ враг. Ако след 1979 г. Ислямската република заяви, че не е ориентирана между Изтока и Запада, днес нещата очевидно са се променили и Техеран е избрал лагер.
От Сирия до Украйна
Двете държави обаче не се обичат много, най-вече поради исторически причини, които датират от времето на съответните им империи. Въпреки това отношенията се задълбочиха под егидата на Владимир Путин, за да се осигури достъпът на Русия до Близкия изток, а участието на Русия в Сирия в подкрепа на Башар Асад, съюзник на Техеран, беше част от тази логика от 2015 г. Оттогава военновъздушните сили на Москва в съчетание с иранските шиитски милиции на терен работят заедно в Сирия, като крайната цел е да подкопаят американското влияние в региона.
Днешният украински конфликт има сходни характеристики, като освен това позволява на Иран да се покаже като регионална военна сила, от чиято ударна мощ трябва да се страхува. Освен това двете страни имат дълга история на икономическо и енергийно сътрудничество в областта на петрола и газа, както и в ядрената сфера – Русия работи няколко години по обекта в Бушер, преди закъсненията и големите финансови загуби да сложат край на това сътрудничество.
"Конфликтът в Украйна позволява на Иран да се покаже като регионална военна сила, от чиято ударна мощ трябва да се страхува"
Официално Техеран отрича каквото и да било участие в украинския конфликт, въпреки че Революционната гвардия възхвалява модерните ирански безпилотни самолети. Подчертаването на военните връзки между Русия и Иран е наистина деликатно, докато по-голямата част от иранското население е по-склонно да изрази солидарност с украинците и вече повече от месец се противопоставя на Ислямската република.
Въпреки това Техеран използва контекста, за да подчертае собственото си стратегическо значение: с военната и политическата подкрепа на една суперсила Иран отново демонстрира неуспеха на американските санкции и „максималния натиск“, както и собствените си технически и военни възможности, които го превръщат в страшна сила в Близкия изток.
Геополитически натиск от всички страни
Оста Москва-Техеран има множество геополитически последици. Бъдещето на иранското ядрено споразумение наистина е по-мрачно от всякога, докато Европейският съюз за три дни се съгласи на нови санкции срещу Мохамед Хосейн Багери, началник на щаба на иранската армия, и компанията HESA, ирански производител на безпилотни самолети Shahed. Въпреки че продължава да бъде негов най-силен поддръжник в Съвета за сигурност, Русия също има интерес сделката да не бъде запазена и санкциите срещу Иран да не бъдат отменени, за да се избегне връщането на иранските въглеводороди на световния пазар и по този начин на потенциален енергиен конкурент.
„Русия също така има интерес да не бъдат отменени санкциите срещу Иран, за да се избегне връщането на иранските въглеводороди на световния пазар и по този начин да се превърне в потенциален енергиен конкурент.
Натискът върху Израел, който все още не е заел позиция във войната в Украйна и се опитва да запази неутралитет, се засилва и заради тежестта на Русия в сирийския въпрос и свободата, която тя ѝ дава да нанася локални удари срещу иранските сили. Въпреки участието на Иран, негов заклет враг, във войната в Украйна, Тел Авив засега предпочита да запази позицията си.
И накрая, Саудитска Арабия, която в края на последната среща на „Опек+“ сякаш ясно избра лагера на Русия, вероятно няма да погледне с добро око на това военно сътрудничество с регионалния си съперник.
Освен повишения риск от разпространение на оръжия, съюзът между Русия и Иран носи със себе си и възможността за ново определяне на баланса на силите в Близкия изток и извън него. Странно е, че след укрепването на антизападния им пакт и двете страни пострадаха от влошаване на вътрешното си положение и масово отхвърляне от собственото им население. Ще бъде ли устойчив залогът на Изтока да се противопостави на Запада?
