Джонатан Фридланд
Мандатът на Борис Джонсън беше кратък, но беше последователен. На пръв поглед подобна присъда за 45-те дни на поста на Лиз Тръс изглежда невероятна. Тя със сигурност е била на най-високата длъжност твърде кратко, за да има някакво значение извън собственото й дългосрочно бъдеще като въпрос от кръчмарски тест. И все пак ...
Разбира се, няма данни за положителни постижения, с които Тръс да се похвали. Напротив, нейното постижение беше да разбие толкова много и толкова бързо, беше подвиг на унищожение, чиято скорост рядко е достигана в британската политическа история. Но има и други причини да считаме изкачването й на Даунинг Стрийт и действията й там, за най-големите последствия.
От една страна, за тези кратки няколко седмици Тръс може и да е убила идеологически проект, който е оживявал части от десницата във Великобритания и в целия демократичен свят през почти половин век. Визият за общество с ниски данъци и ниско регулиране, където най-богатите са освободени да разгърнат невероятните си таланти и да станат още по-богати. Според тази визия – независимо дали я наричате хайекизъм, ултратачъризъм, рейгънизъм или икономическо либертарианство – когато малцината късметлии на върха се издигат нагоре, част от тяхното богатство се стича към тези на дъното. Неговите версии са господствали в различни периоди във Великобритания, Съединените щати и извън тях.
Сега обаче подобни сънища ще бъдат заклеймени като Тръсономика – и този етикет ще бъде целувката на смъртта. За шест кратки седмици Тръс дискредитира високооктановата икономика на свободния пазар, може би завинаги.
Тръсономиката премахна тавана за бонусите на банкерите и намали данъците на най-богатите. Тя отмени планираното увеличение на корпоративния данък, само в случай че заседателната зала не се почувства достатъчно обичана. И направи всичко това в името на отприщването на животинските духове на свободния пазар, така че те да бъдат освободени, за да създадат „растеж".
Само дето животинските духове не искаха да имат нищо общо с това. Финансовите пазари се отдръпнаха от план, който предвиждаше правителството да вземе заем, за да плати не само за намаляване на данъците, но и за вече обявените от Тръс 150 милиарда паунда разходи за сметки за енергия. Те можаха да видят какво иска да похарчи Тръс, но не можаха да открият признак как се надява да плати за това. Цената на държавните заеми се покачи в реално време. Парите говореха – и това, което казаха на Тръс и нейния канцлер, беше: „Вие не знаете какво правите".
Последвалата суматоха ще остави своя отпечатък. Лирата спадна; централната банка на Англия предупреди, че лихвените проценти ще трябва да се покачат рязко. За една нощ Великобритания се превърна в затруднена икономика, от която международните инвеститори искаха да стоят далеч.
Всяко едно от предположенията на Тръс – предположения, които отдавна са завладявали идеологическата десница – бе преобърнато. Никой няма да бъде благодарен за намалението на данъците, откакто бе оттеглено, или дори за помощ със сметките си за енергия, когато хората се потят над ипотечни плащания, изстреляни до небето от удивително безразсъден акт на идеологическа догма .
Отсега нататък всеки, който проповядва старото евангелие за намаляване на данъците – във Великобритания или другаде – първо ще трябва да се дистанцира от катастрофата, отприщена от Тръс. Благодарение на идеологическия експеримент Тръс-Квартенг, който превърна британците в лабораторни плъхове, светът видя какво се случва, когато правиш това, което десницата изисква от десетилетия. Това води до обратното на растежа, създавайки огромна черна дупка в публичните финанси, станала по-широка и по-дълбока от увеличените разходи за заеми – черна дупка, която ще бъде запълнена или чрез повишаване на данъците, или чрез съкращения на разходите, и двете болезнени.
След Брекзит Великобритания вече беше предупредителна история, предупреждение към нациите в Европа да не правят нищо толкова глупаво, като да напуснат ЕС. Великобритания след Тръс е предупреждение от нов вид: внимавайте с трескавите, подхранвани от идеология мечти, защото те могат да доведат до разруха по-бързо, отколкото някога сте си представяли.
Със спираща дъха скорост Тръс дискредитира един по-скорошен политически проект, такъв, който бихме могли да наречем Брекзитизъм: възгледът, че реалността, включително законите на икономическата гравитация, могат да бъдат отстранени, стига да затворите очи и да повярвате. Тръс се противопостави на задушната „ортодоксалност", която предупреждаваше отново и отново, че нейните планове ще сринат икономиката.
Фактът, че тези предупредителни гласове бяха оправдани толкова напълно и толкова бързо, трябва да нанесе фатален удар на Брекзитизма. Това доказва, че това, което привържениците на Брекзит обичат да представят като скучно, скептично заведение, понякога казва „не" с причина. След Тръс никой отново няма да се осмели да издаде какъвто и да е фискален отчет без предварителна проверка от Службата за бюджетна отговорност, за да не изплаши пазарите. Фактът, че Тръс трябваше да посегне към солидна, ортодоксална фигура, подкрепяща оставането, като Джеръми Хънт, за да успокои пазарите, сам по себе си беше прочит на последните обреди за Брекзитизма.
Това трябва да окаже влияние върху самия популизъм. Тръс и онези, които гласуваха за нея, веднъж пееха химни за славата на „разрушаването". Те се представят за невероятни разрушители на стария ред, хвалба, която правят от 2016 г. насам. Кои избиратели копнеят за разрушител сега? Самата дума звучи като синоним на подпалвач. Православен, стабилен, стабилен, конвенционален: в разгара на икономическа криза, парализираща финансите на семействата, това са най-големите комплименти. Просто вижте какво се случи с рейтингите на одобрение на Кейр Стармър.
Лиз Тръс нямаше много време на поста, но нямаше нужда от него, за да изложи някои неудобни истини. Една от тях е, че Консервативната партия е изтощена и неуправляема, колекция от фракции, които вече не могат да функционират една до друга: те не се нуждаят от власт, а от групова терапия. Тези седмици също разкриха чистата празнота на цевта на торите, дори след като дъното беше остъргано. Членът на задната скамейка на Консервативната партия Чарлз Уокър във вирусен телевизионен клип нарече кабинета „бездарен" – но ерата на Тръс не остави никакво съмнение в това.
Джонсън – сега заплашващ със завръщане, което ще разшири тази отвратителна психодрама с още една глава – има поне някои очевидни политически дарби. Но на Тръс толкова очевидно й липсваше плавност, въображение или каквато и да било мисъл, че никога не престана да бъде източник на мистерия и чудо, че тя е действителният министър-председател на Великобритания. Дори речта й за оставка беше безжизнена и плоска. И все пак консерваторите, толкова свикнали да се възхваляват като най-успешната политическа партия в света, не биха могли да се справят по-добре от нея.
По този начин тя перфектно въплъти това, което може да бъде нейното трайно постижение. Тя ще бъде символът на Великобритания след 2016 г., страна, която се самозапали и стана обект на подигравки, съжаление и тъга в очите на света, който някога е виждал Великобритания като остров на надеждна, макар и понякога скучна солидност.