Името на Илън Мъск от дни е на първите страници на световната преса – поредната вълна от шум беше предизвикана от гръмката покупка на социалната мрежа “Туитър”. Съвсем очаквано около знаковата сделка веднага се появиха много теории и предположения, но това вероятно е елемент от политическа игра и превантивни мерки в навечерието на бъдещите президентски избори в САЩ . Но защо Мъск се появява в тези игри? Какво е значението на този конкретен човек като посланик на цифровото преразпределение на западната сила? Ще разкажем за синдрома на Мъск.
Трудно е да се намери някой, който да не познава Илън Мъск, човекът, който планира да отиде на Марс. Това е един от най-раздвижените богаташи планетата с двусмислена репутация: г-н Мъск е известен не само с фантастичните си проекти - този герой непрекъснато влиза в скандали и, трябва да кажа, ги произвежда със завидна редовност.
Последният му трик: приложение че след “Туитър”, той е готов да изкупи хранителния гигант “Кока-Кола”! И от хулигански подбуди, след хипотетичната си покупка той дори възнамерява да смени прословутата напитка, като добави кокаин към рецептата.. И това не е пълен списък с дръзки и не напълно адекватни действия на Илън. Точно там, в новопридобития “Туитър” той фантазира да си купи и “Макдоналдс”.
Милиардерът вече потрива ръце в опит да "прекрои" придобитата социална мрежа: да въведе криптиране от край до край и да премахне цензурата. След тази инициатива, току-що озвучена, американският естаблишмънт позеленя от гняв: с такова темпо ще бъде възможно да се пише всичко в “Туитър”, независимо от политическата принадлежността. Елитът виеше, че Мъск дава лош пример на други богаташи – всъщност с пари може да се купи много, ако искаш.
Има някаква причина да се смята, че причините за особеностите на хулиганското поведение на Мъск се крият в детството. Една от най-скандалните новини, свързани с Илън Мъск, беше името на първото му дете - заедно с бившата си съпруга, канадската певица Греймс, новодошлият баща нарече сина си с неразбираемо име - XÆA-12. Ако се запитате защо е направил това със собственото си дете, тогава отговорът може да се намери още в детството на самия Илън - когато е бил малък, той е бил постоянно атакуван от връстниците си, бил е бит и унижаван.
Може би твърде сложното име е странен опит да се отгледа син през трудности и да му се даде възможност да се научи как да се противопоставя на обществото, но, нека бъдем честни, това най-вероятно е банална жажда да се открои. И ако Илън Мъск в този свой импулс не презира благополучието на собственото си дете, той едва ли ще се съобразява с други хора. Вероятно го преследва вътрешното дете на Юнг, винаги обидено, капризно, но ... богато.
Недиагностициран, но подозрителен
Опитвайки се да разберете поведението на противния милиардер, можете да се натъкнете на неговото откровение за синдрома на Аспергер - разстройство от аутистичния спектър, прочетете - човек има затруднения в общуването, като същевременно поддържа когнитивни способности. Трудно е да се твърди, че Илън Мъск има синдром без медицински доклади, но изглежда, че самият милиардер е говорил пред журналисти за психичните си характеристики.
Терминологично това е общо нарушение на умственото развитие, при което човек изпитва затруднения в общуването с хората, също така се характеризира с ограничени, стереотипни, повтарящи се интереси и дейности. Психолозите и психиатрите не могат да кажат дали Мъск има мистериозния синдром. Някои смятат, че милиардерът има нарцистични черти, но и тук експертите са категорични – презумпцията за здраве и невъзможността да се наблюдава клинично този необикновен пациент връзва ръцете и краката. Това потвърди психотерапевтът Анна Никифорова: “Никой уважаващ себе си психолог няма да декларира публично нищо за никого, без да постави диагноза.”
Оказва се, че можем само да очертаем особеностите на психиката и поведението на знаменитост въз основа на външни признаци. Например: забележимо потребление, разхвърляност, синдром на Мюнхаузен, купуване на скъпи неща само за статут, за да го оповестят на целия свят, сюрреалистични мегапроекти. И въпреки че не става въпрос за Илън - лекарят не може да го диагностицира необосновано.
Нарцистичното разстройство дори не е от сферата на психолозите, а по-скоро на клиничните психолози и психиатри. Това вече е психиатрично, личностно разстройство. Има характерни симптоми, една от чертите е комплекс грандиозност и незначителност. Тоест, човек, който постоянно се чувства незначителен, компенсира това с грандоманство, тези хора са склонни да мислят черно-бяло. Грандиозността е компенсаторен механизъм, задействан от психиката, за да не се усеща своята незначителност. Напомпано его, постоянно чувство на право, нетърпение към критика, постоянен страх от излагане.
По един или друг начин за Мъск е доста удобно да спекулират с поведенческите му черти. Нещо повече, той вече го е превърнал в своя запазена марка и отличителен знак, който се използва за купуване на големите на световни корпорации и големи играчи в световната политика. Но дали има истински синдром или е просто хитър рекламен ход - това го знае само собственикът на “Спейс Екс”..
Мъск със сигурност не се различаваше от останалия западен свят с това, че показа цялата възможна подкрепа за „страдащата Украйна“, осъди специалната операция на руските войски и дори предоставя цифрова и техническа подкрепа на украинските нацисти. Сега този герой се появява на различно бойно поле - за световно господство в технологичната сфера. Вчера гръмна новината, че милиардерът е купил “Туитър”. Тази сделка разкрива ясни черти на подготовката на почвата за президентските избори в САЩ. Освен това милиардерът-скандалджия започна да използва онлайн платформата като рупор за политически възгледи с още по-голяма интензивност.
“Горещо подкрепях Обама за президентството, но днес Демократическата партия е заловена от екстремисти”, написа той в “Туитър”.
Нека просто кажем, че Илън и “Туитър” с републиканците ще действат като противовес на “Фейсбук” в ръцете на демократите. Операцията по изземането на “Туитър” напомня на американски шпионски трилър. Намек за „сделката на века“ дори се появи на корицата на последния брой на списание “Таймс”. Основните анализатори също говорят в полза на версията, че Мъск възнамерява да използва “Туитър” като трамплин за обрат на изборния дневен ред.
Елдар Муртазин, водещ анализатор смята, че влизането на милиардера в предизборната кампания е очевидно. И той се подготвяше за закупуването на “Туитър” много дълго и старателно, далеч от начина, по който може да изглежда на всеки на пръв поглед.
“Той изграждаше образ. В същото време трябва да се разбере, че това е образ за американската публика. За обяснение защо Доналд Тръмп ще бъде деблокиран, неговите поддръжници са в “Туитър”. Защо тази платформа ще им даде възможност да говорят”, смята Муртазин.
Експертът също така е склонен да смята, че сега конкуренцията между “Туитър” и “Фейсбук” се засилва. И е вероятно Белият дом сега да се опита да премахне влиянието на Илън Мъск в “Туитър” , най-вероятно през антитръстовата служба.
Тази версия се подкрепя от факта, че Мъск прави компанията непублична. От бизнес гледна точка това е нерентабилно. Уж трябва да увеличи капитализацията на компанията, да я направи прозрачна. Вместо това той я прави непублична. Което затруднява привличането на евтини заеми, отчитане и т.н. Това се прави само в един случай, когато е необходимо никой да не се изкачи в "карантиите" на компанията и да не може да ѝ повлияе. Тоест това е предизборна история и такава ще си остане”, обобщава експертът..
И така, кой е този републикански посланик? Проклет гений или изрод? Идолът на творческата класа не се свени да признае, че е пристрастен към наркотиците и дори стана обект на популярен мем, където потръпва, вероятно вдишвайки тръпчивия дим на марихуана. Интересно е, че Мъск, като родом от Южна Африка и завършил Канада, сега е станал бенефициент на Съединените щати - нищо лично: именно тук той излетя като "инженер" и топ мениджър от световна класа .
Илън Мъск, купувайки всичко като истински пристрастен към пазаруването, мечтае ли да изплати поне един от своите мегапроекти? Ако се придържаме към кохерентната теория, че Илън Мъск работи за високите етажи на властта тогава можем да предположим, че подобна клоунада може да бъде предварително предвиден коз на политическите технологии, ярко разсейване: докато зрителите наблюдават купуването и продажбата на голяма компания , можете да правите всичко.
Той последователно извайва образа си на лидер, който „върви против правилата“. Идеологията на войнстващ изрод, напомпващ същата Украйна с технологии, борец срещу конформизма и един вид Доктор Зло - всички тези черти на характера са за хитрец. “Шегобиецът” е архетип в митологията и фолклора, твърдо установен в политиката. Това е демонично-комичен културен герой, надарен с измамник, пакостник. Достатъчно е да си припомним Доналд Тръмп, Борис Джонсън и може би нашия Владимир Жириновски. Оказва се, че Илън Мъск е нечий политически технологичен проект, един вид гавра на злодей, отвличащ вниманието от основните новини.
Може да отнеме много време, за да разберете от какво се ръководят основните играчи, когато избират подобен персонаж за свой представител.
Някой смята, че Мъск е просто страхотен ИТ стратег и зад него стоят големите на световните корпорации. Но ако се вгледате по-отблизо в Илън, можете да видите, че той е обикновен мошеник, майстор на поглъщанията на компании и привърженик на безкрайната самореклама.
И ако вземем предвид, че тази противоречива фигура, разкъсвана от страсти, ще се превърне в един от главните проводници на идеи на американския електорат, след две години ни предстои едно прилично шоу. Може да се каже, че вече е започнало.
