Каква е голямата цивилизационна битка, в която въвлече света Владимир Путин с пълномащабното си нахлуване в Украйна?
Като размислям, струват ми се крайно повърхностни и наивни общите места, които продължават да се тиражират: „Русия срещу НАТО“, „Изтокът срещу Запада“, дори – „национализмът срещу глобализма“. Всички тези общи места противопоставят било два геополитически блока, било два политически модела и подреждат съвременната руска държава в единия от полюсите на бинарна опозиция, което само по себе си я нормализира. Ще попитам обаче – би ли могло, от дистанцията на времето, да се опише сблъсъкът на тогавашния свят с тогавашната нацистка Германия като сблъсък примерно на „германската цивилизация“ с „англосаксонската (и западно-славянската)“ или на „континенталния геополитически блок“ с „океаничния“? Или ще трябва да се каже, че Германия на Хитлер и нацистите – с нацисткото си незачитане на международното право, на суверенитета на независимите държави, с тоталитарния си режим, с расизма си, с предмодерния митологизъм на милитарната си идеология, в онези времена е обявила война на (новоевропейската) цивилизация и цивилизованост изобщо. И не друга „цивилизация“, а цивилизация-та е трябвало да ѝ окаже отпор (уви, късно консолидирал се и в принуден съюз със съветския комунизъм).
Защото нека си дадем сметка, че от самото начало на нашето хилядолетие – от инсталирането на Путин на престола в Кремъл, руската държава с ускорени темпове се превърна не в алтернативна на европейската – „евразийска“ – цивилизация, както се опитваха да я дефинират по-ранните Путинови идеолози, не в „православна“ и алтернативна на „либерално-секуларната“ цивилизация, като каквато с мистически хъс се опитват да я стилизират други негови идеолози. Тя, казвам, доста бързо се превърна в антагонист на съвременната цивилизация като такава.
Та нека си припомним – бъдещият автократ Путин се утвърди на престола си с една всъщност чудовищна бандитска операция. Агенти на тайните му служби взривиха два жилищни блока и отнеха живота на над 200 цивилни руски граждани, за да припишат това престъпление на „чеченските терористи“ и така да оправдаят първата (все още вътрешна) война, с която той започна управлението си. Следващата стъпка в излизането на съвременната руска държава от цивилизацията изобщо стана системното от 20 години насам практикуване на политически убийства и отровителства – на противници на „цезаря“ и на просто набелязани за лични вендети из целия свят. Бе застреляна храбрата Анна Политковска, бе застрелян опозиционният лидер Борис Немцов, бе отровен „предателят“ Сергей Скрипал (и покрай него няколко случайни невинни), бе направен опит да бъде отровен дисидента Алексей Навални (и за отмъщение за неуспеха на „операцията“ бе хвърлен в трудов лагер). Путиновата държава следователно системно включи в своя „цивилизационен модел“ практикуването на международен бандитизъм и практически престана да го крие.
Вън от съвременната цивилизация като такава, по-нататък, постепенно се оказа самата обществена структура на Путинова Русия, защото тя от години вече е не просто типична предмодерна олигархия – тя е олигархия от умопомрачителен азиатски (и даже „вавилонски“) тип. Персони с полукриминален „бизнес“, с почти криминален бекграунд и с лични мафиотски връзки със „самодържеца“ от миналото притежават днес милиарди, без да е ясно на какво икономическо основание; демонстрират „полубожествеността“ си с чудовищни и чудовищно кичозни Неронови дворци (каквито историческият Нерон не си е и представял) и буквално са се обособили в друг антропологичен вид в сравнение с масовия руснак, живеещ в провинциите си все по-подобен на крепостния селянин от ХІХ в. Да, към днешния ден Русия на Путин живее не в ХХІ и даже не в ХХ век. Тя самозабравено и „консервативно“ се завърна – само за две десетилетия – в епохата преди реформите на Столипин. Тя следователно и в този смисъл е днес вън от съвременната цивилизация като такава.
Тя обаче отдавна е извън съвременната цивилизация и манталитетно. Като основни черти на обществената психология на съвременния руснак бяха формирани фантасмагоричната мания за величие, обединена до неразличимост с яростната комплексираност от целия свят (ние сме „най-великите на света… жертви на света“). Бе формирана следователно постоянно поддържаща масовия руснак на висок истеричен градус шизофренна идеологическа смес. Прословутото руско „православие“ през годините, в които бе „взето на въоръжение“ от путинизма, деградира до прелестнически ексцеси от средновековен тип. Ще припомня, че досами стените на Кремъл върволици руснаци периодично се кланят на изработена от някакъв си „Изборски клуб“ икона на… Сталин, а в средите на руските „православно-вярващи“ е широко разпространено т.нар. „царебожничество“, привиждащо като „есхатон“ на световната история завръщането на династията на Романови.
И ето: работата е там, че тази „вавилонична“ олигархия по върховете, истеричава прелестническост в низините и милитаристична комплексираност навсякъде, не просто ситуира съвременна Путинова Русия извън съвременната цивилизация изобщо. С усилията на редица мракобесни идеолози тази чудовищна смес е систематизирана като антагонистът на съвременната цивилизация. Не на нещастната Украйна е противопоставена Русия, не на НАТО, не на САЩ и ЕС. Всичко това вкупом е представено като „анти-Русия“, като разпрострелия се по целия свят извън Русия и обстъпващ я апокалиптичен Армагедон, само най-близката до Русия крепост, на който е днес Украйна.
Да, този Армагедон за путинизма е всичко, което е съвременната световна цивилизация: върховенството на правото, демокрацията, правата на човека, глобалното съдружество на цивилизованите държави, суверенитетът на народите. За Путинова Русия това не е „цивилизация“, а разпростиращото се „царство на антихриста“ и в най-последна дълбочина… анти-Русия. Но ето защо ексцесивното преминаване на предела, който довчера все още изглеждаше невъзможно Путин да премине – пълномащабна, голяма война извън руските граници – въобще не е край, а само начало на разрастването на този ексцес. Украйна е само натрапилият се на Путин повод да започне най-сетне битката си със съвременната цивилизация. И ако той съкруши Украйна, веднага ще обяви (защото и сега е убеден в това), че на запад от нея са онези, които му я „създадоха“ и които продължават да „спират развитието на Русия“, да се опитват да я разложат, да я унищожат. Тъй че войната ще трябва да продължи. Другият „полюс“ в сблъсъка, в който въвлече света преди четири дни Путин следователно въобще не е просто НАТО, САЩ, Западът и т.н. Той е съвременната цивилизация като такава и Путин няма да се спре, докато нея продължава да я има.
Но ето защо и тя – цялата съвременна цивилизация трябва да осъзнае, че вече е във войната, която Путин ѝ обяви в Украйна. Трябва – и дано не го осъзнае толкова бавно и късно, колкото тогавашната световна цивилизация осъзнава, че Хитлер именно на нея, а не на „спиращите развитието на Германия“ Чехословакия и Полша обявява война през 1938-1939 г.
