Сълзи от радост, усмивки на лицата и предпазлив оптимизъм - в ДНР и ЛНР приеха с искрена благодарност решението на руските власти да признаят независимостта на народните републики. През годините на конфликта в Донбас хиляди цивилни са загинали, десетки хиляди са станали бежанци. Родиха се и тръгнаха на училище деца, които не знаят какво е живот без война.
Но украинската армия не е отишла никъде и все още стои в бойни формирования близо до линията на съприкосновение. Кореспондентът на РИА Новости отиде в Донецк и разговаря с местните жители за това какво ще се случи в бъдеще.
Следите от войната
Пътят от границата до Донецк прилича на лунен пейзаж: асфалт не е полаган тук от много дълго време. Таксиметровият шофьор Андрей, родом от Донецк, изстисква 150 километра в час от старата лека кола, ловко заобикаляйки множество ями и изпреварвайки в насрещното платно по-бавнодвижещите се автомобили.
Тук другояче не карат - украинските военни ги отучиха, като многократно стреляха по цивилни превозни средства от танкове и бойни машини на пехотата с пряко насочване. Андрей е милиционер от първата вълна, той отиде да се бие през лятото на 2014 г. Близо до Саур-Могила е тежко ранен. Лекуват го в Русия, щом възвръща силите си, се връща на фронта.
„Все още съм в мобилизационния резерв“, казва той. - Ако родината нареди, пак ще застана в строя. От Украйна може да се очаква всичко. Нищо чудно, че струпаха толкова много войски и техника. Признаването на независимостта на нашите републики е само първата стъпка. Сега тази независимост трябва да бъде защитена. Много е вероятно Зеленски да се побърка и да даде заповед за военна операция.
Донбас е свикнал със заплахата от нападения. Автомобилите се проверяват внимателно на блок-постовете. Билбордове покрай магистралата призовават за присъединяване към Народната милиция. Канавките са разорани от веригите на тежки гъсенични машини. Сега за първи път от много време донецчани имат надежда за спокоен живот. И вярват: ако войната започне отново, Русия ще помогне.
Надежда за света
„Гледах речта на Владимир Путин, без да свалям поглед от екрана“, казва жителката на Донецк Елвира Денисенко, която се разхожда с приятел по булевард „Пушкин“ в центъра на града. „Той каза всичко абсолютно правилно. Писна ни да се крием в мазета. След случилото се връщането в Украйна е невъзможно, лудост. Мой приятел в Горловка беше убит от снаряд през 2015 г. Ето как се отнасям към властите в Киев? В продължение на 15 години редовно пътувах до Западна Украйна в командировки. Сега не изпитвам ни най-малко желание да отида там отново.”
Донецк наистина най-накрая напусна Украйна. Всички надписи са на руски език, плащанията са в рубли. По улиците руските знамена са не по-малко от републиканските. Столицата на ДНР почти не прилича на град на фронтовата линия: комуналните служби редовно почистват улиците, местният мобилен оператор предлага високоскоростен мобилен интернет за смешни пари, театрите са отворени, рафтовете в магазините са пълни с продукти за всеки вкус . За факта, че войната е съвсем близо, напомнят само оглушителните гърмежи в покрайнините.
„Не е имало попадение до центъра на града от много дълго време“, казва Анастасия Курченко, продавачка в местна книжарница. - А в покрайнините постоянно нещо избухва. През последните дни украинските военни полудяха: не съм чувал такава канонада от 2014 г. Но щом Владимир Путин обяви признаването на ДНР и ЛНР, те веднага млъкнаха. Уплашени са, нищо друго. Или се преструват, че са уплашени, но самите те се подготвят.”
Въпрос на граници
След напрежението на линията на съприкосновение, което започна миналата седмица, към Донецк започнаха да се стичат доброволци от Русия и други страни. Срещаш ги из целия град – късо подстригани, с камуфлажни якета и високи ботуши. Те не са склонни да общуват с журналисти, но един от тях с позивната „Спортист“ се съгласява на кратък разговор.
„Последният път, когато посетих ДНР, беше през 2015 г., малко преди поражението на въоръжените сили на Украйна в Дебалцево“, спомня си той. - Тогава житейските обстоятелства се промениха и се върнах в Русия. Но днес съм готов отново да се притека на помощ на Донбас.
Признаването на независимостта на републиките, разбира се, е страхотно. Но какво да кажем за нашите хора, които са от другата страна на линията на съприкосновение? Какво ще кажете за жителите на Славянск, Краматорск, Мариупол? Те също гласуваха за независимост на референдум през 2014 г. Това означава, че рано или късно тези територии ще трябва да бъдат върнати.”
Както каза във вторник ръководителят на ДНР Денис Пушилин, въпросът за границите на републиките на Донбас е изключително труден и ще бъде решен по-нататък. Според него, засега има по-неотложни проблеми: заплахата от възобновяване на военните действия остава, което означава, че трябва да бъдат изведени от народните републики жените, децата и възрастните хора възможно най-скоро.
