Анексирането на украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. предизвика най-напрегнатото противопоставяне между Москва и Запада след Студената война. Оттогава регионът е в задънена улица, а конфликтът между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната се задълбочава.
До средата на ноември САЩ предупреждаваха европейските съюзници, че Русия може да се готви да нахлуе в Украйна, тъй като струпа хиляди войници близо до границата на съседката си, пише Bloomberg.
Вашингтон сподели и разузнавателна информация, която показва възможни планове за тристранна инвазия от Крим, Русия и през Беларус с участието на до 175 000 войници. Шефът на украинската разузнавателна агенция за отбрана каза пред Military Times, че руско нападение може да бъде извършено до края на януари или началото на февруари.
Кремъл отрича каквото и да е намерение да атакува Украйна, като казва, че придвижването на руски войски на нейна територия е вътрешен въпрос. Москва обвинява съюзниците на САЩ и НАТО, че подклаждат напрежение с военноморските им учения в Черно море близо до границата на Русия.
Били сме тук и преди
Русия разположи войски в Крим и границата ѝ с Украйна в края на март и началото на април заради рязкото нарастване на сраженията между украинската армия и подкрепяните от Москва бунтовници. Напрежението спадна, след като президентът на САЩ Джо Байдън се обади на руския си колега Владимир Путин и предложи среща на върха, която се проведе в Женева през юни. Това предизвика спекулациите, че Путин е използвал кризата като средство да привлече вниманието на Байдън предвид и съобщенията, че новото американско ръководство е фокусирано предимно върху Китай.
След като се появиха новини за последното струпване на войски, Путин каза в реч през ноември, че САЩ и съюзниците им не успяват да вземат сериозно „червените линии“ на Русия и че Москва се нуждае от „дългосрочни гаранции за сигурност“. Той обвини НАТО, че провокира по-голямо напрежение, като доставя смъртоносни оръжия на Украйна.
Министърът на отбраната на Украйна коментира при посещение през ноември във Вашингтон, че е поискал от Пентагона повече помощ за защитата на нейното въздушно пространство и крайбрежието.
Защо това е проблем
Споразумението за примирие от 2015 г. сложи край на най-кървавата битка в седемгодишния конфликт в Украйна, който отне живота на повече от 13 хил. души. Условията на споразумението обаче така и не бяха напълно изпълнени и трайно решение на проблема няма.
Основният въпрос е дали Украйна ще се наклони на изток, или на запад. Привържениците на западния път на страната искат скъсване със съветското минало, след като протести свалиха подкрепяния от Кремъл Виктор Янукович през 2014 г.
Путин оправда последвалото анексиране на Крим и подкрепата за бойците в Източна Украйна, като каза, че трябва да защитава рускоговорящите, където и да се намират. Заради страха от посегателство в задния му двор той продължава да се противопоставя на дългосрочните цели, които сега са залегнали в конституцията на Украйна – включително членството в ЕС и Северноатлантическия договор.
Отговорът на САЩ и съюзниците
В началото на декември имаше вълна от дипломация, предизвикана от видеоразговор на Байдън с Путин. Американският президент се опита да изпрати ясно послание: Русия не трябва да предприема инвазия в Украйна, тъй като ще понесе огромни икономически санкции, ако го направи.
Путин пък даде на САЩ да разберат, че Русия няма да толерира разширяването на НАТО на изток или разполагането на оръжия в Украйна.
Външните министри на Г-7 предупредиха Русия да намали напрежението в Украйна, иначе ще се сблъска с тежки последици.
Според запознати Байдън настоява съюзниците на ЕС да финализират широк пакет от санкции срещу руски банки и енергийни компании, които могат да бъдат наложени съвместно със САЩ, ако Кремъл атакува.
Въпреки че украинският президент Владимир Зеленски обеща да донесе траен мир, той няма много място за маневриране. Кремъл иска неспокойните региони на съседа си да получат автономия, която им дава ефективно вето върху големи промени в ориентацията на Украйна – а именно западната интеграция, подкрепена от значително мнозинство от населението на страната.
Предоставянето на такива правомощия би било равносилно на политическо самоубийство за Зеленски, който не успява да овладее пандемията и да изпълни и други дадени обещания, като ограничаване на корупцията.
Междувременно Путин ясно определи амбицията на Украйна да се присъедини към НАТО като екзистенциална заплаха и не вижда причина да прави компромис сега, след като издържа години на натиск от САЩ и Европа по този въпрос. Ето защо многократните дипломатически усилия на Германия и Франция за постигане на резолюция се провалиха.
Какво друго иска Русия
Русия поиска НАТО да изтегли силите си на позициите, които те заеха през 1997 г., като изложи широки предложения за масово оттегляне на Запада в два проекта на договора за сигурност, представени на правителството на САЩ.
Русия и всички държави от НАТО, които членуват в алианса през май 1997 г., преди първите източноевропейски държави да бъдат поканени да се присъединят, не трябва да „разгръщат военни сили и оръжия на територията на която и да е от другите държави в Европа“, които все още не са били в организацията на тази дата, според един от договорите, публикувани на 17 декември от Министерството на външните работи в Москва.
САЩ също трябва да се ангажират да забранят влизането в НАТО на бивши съветски държави като Украйна и Грузия и да откажат да използват тяхната военна инфраструктура или да развиват двустранни отбранителни връзки с тях, според втория договор.
Ако предупрежденията на САЩ за инвазия в Украйна се потвърдят, това ще хвърли Запада и Русия в най-лошата конфронтация от края на Студената война. Руска интервенция в такъв мащаб за анексиране на територия или дори за сваляне на правителството в Киев би представлявало най-сериозното предизвикателство за европейската сигурност от десетилетия.
Петдневната война на Русия с Грузия, друга бивша съветска република, която насочи погледа си към Запада, започна по подобен начин през 2008 г. и завърши с ефективно анексиране на бунтовнически райони от Москва.
Какво друго може да направи Западът по въпроса
През последните години САЩ, ЕС и Обединеното кралство наложиха няколко кръга от санкции, насочени срещу руски физически лица и компании, като засегнаха енергийния и банковия сектор на страната. Докато Русия омаловажава тяхното въздействие, нейната икономика е в стагнация и нейните служители настояват санкциите да бъдат отменени.
Други потенциални мерки включват насочване към милиардерите, които са забогатели при управлението на Путин, или полагането на допълнителни усилия за дерайлиране на новия газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия, който в момента очаква одобрение от регулаторните органи.
