Литва се сблъска с безпрецедентна миграционна криза, след като Лукашенко пусна бежанците през границите на Беларус. Във Вилнюс търсят решенията на много въпроси, включително къде да намерят преводачи от арабски.

Ахмад продава халва във Вилнюс, столицата на Литва. Той е от Алепо, но след като войските на Башар Асад разрушават града, тръгва през Турция и накрая стига до Литва. Днес в неговото магазинче на една от малките улички в Стария град може да се купи прочутата халва от Хомс, както и хумус, а и различни други деликатеси от Близкия Изток, включително и от самата Сирия. Ахмад е организирал доставките на всичко необходимо през Турция и Германия, семейството се е устроило: по-малките дъщери ходят на училище, по-големите деца помагат в дюкяна. Ахмад е доволен и възнамерява да остане в Литва.

За халва и хумус в магазинчето му идват не само араби (те не са чак толкова много във Вилнюс), но и много литовци. За тях пикантната близкоизточна кухня все още е новост, за разлика от ситуацията в другите страни от ЕС, където вече са уседнали милиони бежанци от Сирия, Египет, Афганистан и Северна Африка.

Напоследък обаче тези региони, които изглеждаха на литовците далечни и без значение, внезапно попаднаха в центъра на общественото внимание. В края на юни Беларус замрази споразумението с ЕС за реадмисия (връщане на нелегалните мигранти в изходната страна), в резултат на което беларуско-литовската граница за броени часове се превърна едва ли не във фронтова линия на една нова Студена война. Всеки ден десетки хора преминават нелегално от Беларус в Литва.

За Лукашенко бежанците са средство за натиск

За Александър Лукашенко, а и за Владимир Путин (който според мнозина стои зад гърба му) нелегалните мигранти се превърнаха в много ефикасен инструмент за въздействие спрямо ЕС. Редица наблюдатели смятат, че крайната цел е да се отслабят санкциите срещу Беларус и да стартират нови преговори със страната.

"Лукашенко не пуска собствените си граждани в чужбина, но хора от трети страни без проблем излизат през нашата граница", разказва Витис Юрконис, представител на правозащитната организация "Фрийдъм Хаус" във Вилнюс.

Решението на Минск да отвори границата си към Литва за мигрантите се превърна в извънредна ситуация за Вилнюс. "Само 30 процента от границата ни с Беларус е укрепена, главно в районите на населени места. Останалите 70 на сто на практика са незащитени", признава пред ДВ един държавен служител.

До президентските избори в Беларус през август 2020-а година и последвалата жестока разправа с демократичните протести, мнозина в Литва (а и в ЕС) вярваха, че е важно да се поддържа диалог с Лукашенко - с надеждата, че рано или късно той може да се дистанцира от Москва. Евентуалните мерки за укрепване на литовско-беларуската граница по онова време щяха да се приемат като знак на недоверие. А и споразумението между ЕС е Беларус за реадмисия се изпълняваше коректно от властите в Минск.

Сега литовците имат спешна задача: да преоборудват границата си. Там вече работят служители на европейската гранична служба "Фронтекс", а ЕС обеща да даде пари за справяне с миграционния проблем.

"Дайте ни хамбургери!"

Литовските власти трябва да се справят и с настаняването на вече пристигналите мигранти. Досега им се намираше убежище в празни почивни домове, в различни туристически обекти и в училищни сгради далеч от големите градове. Но не всичко върви гладко. Литовските медии напоследък често съобщават за безредици в бежанския лагер в Игналина и за откази на мигранти да приемат предлаганата им храна. "Младите хора искат пържени картофки и пилешки крилца, а най-вече хамбургери с кока-кола. Ние им носим домашни пелмени с пилешко, а те крещят "хамбургери", разказва готвачката Жидре Щимеляускене.

Да не забравяме и юридическата страна на проблема. Литовският парламент прие серия от поправки в Закона за правното положение на чужденците, които сериозно ограничават правото на мигрантите да се движат из страната преди да бъдат разгледани молбите им за политическо убежище. Процедурата по това разглеждане беше съществено ускорена, а правото на обжалване - сведено до минимум. Президентът Гитанас Науседа първоначално отказваше да подпише закона, а един от неговите съветници дори заяви, че "правата на мигрантите са захвърлени в кофата за боклук". В крайна сметка президентът даде подписа си, срещу което правителството обеща, че през есента ще бъдат внесени нови поправки, укрепващи правата на бежанците. "В сегашната ситуация е важно да изпратим едно послание до Лукашенко и до онези, които поемат към границата: "Тук не ви чакат с отворени обятия и по-добре да не идвате!" - така формулира правителствената позиция един добре информиран министерски служител в разговор с ДВ.

По принцип онези мигранти, които не могат да докажат, че бягат от политически преследвания или войни, трябва да бъдат репатрирани. Но в условията на глобална пандемия от Ковид-19 това никак не е лесно. Да не говорим, че Литва има посолства само в Израел, Египет, ОАЕ и Южна Африка - в останалите изходни държави няма свои дипломатически представителства. Витис Юрконис обяснява: "Мнозина пристигат от Беларус без документи. Влиза например мигрант в страната и заявява: "Аз съм от Багдад", но как да го проверим? Тук не само няма достатъчно специалисти, които могат да отличат иракския от сирийския диалект - тук просто няма достатъчно преводачи от арабски."

Бежанците само ще стават повече

В литовските социални мрежи се прокрадва настояването по границата с Беларус да се издигне стена - както сториха други държави от ЕС. "Но това не е решение, макар че границата по принцип трябва да бъде оборудвана", коментира Юрконис. "Трябва ни ефикасна служба по миграцията, където служителите получават добри заплати. Трябват ни възможности да преподаваме на тези хора латвийски език и да се погрижим за професионалната им квалификация и трудова заетост. Сегашната криза е повод да се захванем с всичко това."

Досега социолозите не са констатирали някакви осезаеми антимигрантски настроения в Литва. Но политологът професор Шарунас Лиекис предупреждава, че ако сегашната криза продължи, тези настроения може да се усилят: "Обществеността си мисли, че ще се случи същото, както по време на кризата през 2015-2016-а година. Тогава повечето бежанци, попаднали в Литва, заминаха впоследствие за други държави от ЕС - Германия, Швеция, Нидерландия. За държави, където има по-големи общности техни съотечественици, ресторанти с познатите им храни и социални програми, които са доста по-щедри от литовските. Някои все пак останаха тук. А занапред тези хора ще стават все повече."