Миналата седмица правосъдието на Еквадор отне гражданството на тази страна от съоснователя на WikiLeaks Джулиан Асандж, Карлос Поведа, адвокат на австралийския активист, каза "Съдиите от Административния съд се съгласиха с аргументите на Министерството на външните работи и обявиха за невалидно писмото за натурализация, издадено на Джулиан Асанж".
Асандж получи еквадорско гражданство през декември 2017 г. - по време на правителството на тогавашния президент Ленин Морено - докато беше в убежище в посолството си в Лондон. На 10 април 2019 г., в навечерието на предаването му на британската полиция, еквадорското външно министерство публикува документ, признаващ писмото за натурализация на Асандж като „вреден административен акт".
Решението на Административния съд за отнемане на гражданство се основава на доклад, в който се посочва, че е имало процесуални нередности и че не отговаря на критериите за получаване на гражданство. Според адвоката агенцията е действала с ясни политически интереси: прокуратурата не е потвърдила нито една от твърдените нередности и не е предоставила доказателства.
Поведа също съобщи за нередности по време на процеса, които затрудняват защитата да действа. "Още от първото изслушване потвърдихме, че Джулиан не е бил обработен съгласно закона, трябваше да бъдат преведени документите, защото той говори английски. Самият аз разбрах за процеса, когато влязох в уебсайта на съда", обясни той.
В момента Джулиан Асандж е затворен в затвора с максимална сигурност в Белмарш (Великобритания). Той беше задържан през април 2019 г. в посолството на Еквадор в Лондон, след като правителството на Ленин Морено реши да оттегли убежището му.
На 4 януари британски съдия отхвърли екстрадицията на активиста в Съединените щати, опасявайки се, че съоснователят на WikiLeaks може да се самоубие поради деликатното му психично здраве.
В САЩ Асанж е обвинен в шпионаж и хакерски обвинения за публикуването от 2010 г. на стотици хиляди страници секретни военни документи и дипломатически съобщения за дейността на САЩ във войните в Ирак и Афганистан, които бяха разпространени от WikiLeaks. Обвиненията предвиждат максимална присъда от 175 години затвор