"Кенеди вярваше, че може да сломи влянието на ЦРУ по онова време. Баща ми беше републиканец и не харесваше Кенеди. Бях 16-17-годишен и също не го харесвах. Разбира се, смъртта му ме шокира. Бях тъжен. А после животът ми пое в други посоки. Даде ми време да се “събудя” по темата…". 74-годишният режисьор е в Кан, за да представи новия си документален филм JFK Revisited : Through the Looking Glass в категорията “Премиера”. Той е създаден на базата на над 2 млн. разсекретени документа 58 години след убийството на президента на САЩ Джон Кенеди и тридесет години след излизането на филма му “Джей Еф Кей”.

- Какво ви привлича все още толкова много към убийството на Джей Еф Кей?

- О! Това е повече от привличане, това е настървеност! От 1991 г. и излизането на “Джей Еф Кей” съм завладян от тази драма. Това започна с излизането на книгата на прокурора Джим Гарисън, изигран от Кевин Костнър. През 1988 г. той публикува “По следите на убийците” (On the Trail of the Assassins). Срещнах се с Джим Гарисън. Срещнах се и с Флечър Праути, който донякъде ми послужи за модел за образа на господин Х във филма. Много бързо бях обзет от тази история.

А нещата, които научих от Гарисън и Праути, ми помогнаха да свържа убийството със Студената война. Флечър Праути ми разказа много за това. Той е бил офицер за връзка с ЦРУ още от Втората световна война. Знаеше какво прави ЦРУ, това, което те наричаха “Черни операции” в чуждите страни. Познаваше работата му и Алън Дълес, шефът на ЦРУ. Трябва да осъзнаем значението на Студената война за това убийство. Това е основната причина, поради която е бил убит  Кенеди. Важното не е кой или как го е убил. А защо. Всичко останало е това, което господин Х нарича “пейзаж”. Истинският въпрос е защо.

- Според вас какво е направил Кенеди, за да предизвика подобно насилие срещу себе си?

- Дори и днес хората продължават да вярват, че Джей Еф Кей е започнал войната във Виетнам. И ми прилошава от това. Това е напълно невярно. От решаващо значение е медиите да разберат истината за тази грешка в тълкуването и преценката. Дори днес много историци са мързеливи и не са си свършили работата. И все пак 12 пъти Джей Еф Кей е искал изтегляне на американските части от Виетнам между 1961 и 1963 г. Всичко е в досиетата. Всъщност това, което позволи на мен и моя екип да заснеме този документален филм, е достъпът до документите, запечатани след третата серия на разследване през 1976 г. Близо 2 млн. страници бяха разсекретени, всички те се съхраняват в Националния архив на Мейленд. Именно благодарение на тази нова информация успях да направя JFK Revisited. Наех страхотни хора, които могат да синтезират всички данни, защото това си остава сложен случай.

- Как си обяснявате, че 58 години след събитията такава неяснота обгръща този случай?

- Става въпрос за поддържане на “пейзажа”, като параван на това, което наистина се е случило. Кой е Лий Харви Осуалд? Защо мафията? Какво прави Джаки Руби в тази афера? Това са фалшиви следи. Когато искате да подготвите “специална операция”, най-добре е да поддържате объркването. За мен е очевидно, че ЦРУ е създал тази “черна операция”. Може би самият шеф на ЦРУАлън Дълес го е направил. Във всеки случай според него това е трябвало да се направи. Дълес е имал нужните ресурси, за да постигне целите си. Кенеди вярваше, че може да сломи влянието на ЦРУ по онова време. Баща ми беше републиканец и не харесваше Кенеди. Бях 16-17-годишен и също не го харесвах. Разбира се, смъртта му ме шокира. Бях тъжен. А после животът ми пое в други посоки. Даде ми време да се “събудя” по темата…

- Тази година се чества 30-ата годишнина на вашия филм. Как я приемате?

- Гордея се с “Джей Еф Кей”. Въпреки че прокурорът Джим Гарисън беше влачен в калта след излизането на книгата му, това е единственият американски магистрат, който е опитал да направи нещо. Никой друг освен него не си мръдна и малкия пръст. В моя филм Доналд Съдърланд, който играе господин Х, му казва: “Нямате избор, г-н Гарисън, тъй като сте вътре, за да се измъкнете, ще трябва да разбъркате лайната”. Той създаде “ефект на цунами”, издържал изпитанието на времето, който ме носи със себе си до днес. JFK Revisited хвърля нова светлина върху случая, опирайки се единствено на фактите.

- Убийството на Джей Еф Кей вдъхнови много филми в киното. Какво мислите за тях?

- Гледал съм някой от тях. Често смятам, че гледната точка не е правилна. Спомням си филма на Верньой “И” като Икар”. Той е нещо като възстановка. Но Верньой не искаше да назове директно фактите. Хареса ми Ив Монтан като прокурора Волне. Между другото, говорейки за Монтан, мога да ви кажа, че “Z” на Коста-Гаврас ми повлия много. Гледах го, когато излезе през 1969 г. Бях студент. Той е от филмите, който достигат право до сърцето и ума ти. Когато снимах “Джей Еф Кей”, се замислих за “Z” и начина, по който Гаврас пресъздаде убийството няколко пъти, за да го анализира по-добре.

- Според вас приключи ли случаят “Джей Еф Кей” след разсекретяването на тези документи?

- Не знам. Всички действащи лица са мъртви, това е сигурно. Но амбицията ми е с този документален филм да покажа случая в нова светлина, да постигна общ поглед към убийството на Кенеди. Искам зрителите да имат всички части от пъзела в ръка.

- Кои са новите данни, сторили се интересни на човек като вас, който познава всичко това наизуст?

- Открихме например 50 години по-късно личния лекар на Джей Еф Кей, Джордж Бъркли. Никога не бях чувал за него преди разсекретяването на досиетата. Той е бил в болница “Паркланд”. Присъствал е на аутопсията на Кенеди. Всичко е видял. Той просто обяснява, че е невъзможно Кенеди да е бил прострелян в главата отзад. Филмът на Ейбрахам Запрудър, показан по телевизията дванадесет години след атентата, също ясно показва това. Изстрелът идва отпред и уцелва Джей Еф Кей в челото. Разсекретяването показа, че близо 40 души са видели, че раняването на Кенеди идва отпред, а не отзад.

- Спомняте ли си как критиката и публиката приеха филма ви във Франция при неговото излизане?

- О, да! Спомням си го много добре. Когато филмът излезе във Франция, “френският естаблишмънт” ме атакува от всички страни. Някои всекидневници ме нападнаха сериозно. Но това е типично. Някои големи френски медии приличат на американските си събратя, като “Ню Йорк Таймс”. Те не искат да се рови. Затова намразиха филма и аз се оказах обсипан с критики! Но те са такива във Франция. Спомням си обаче един френски журналист, с когото разговарях, който ми разказа, че Шарл дьо Гол е бил мишена на седем опита за убийство между 1961 и 1962 г. И особено този в Пети-Кламар, извършен посред бял ден с картечница! Така че, не ми разправайте шеги… Само си представете, че Дьо Гол беше убит. Какво щеше да стане във Франция?

- В документалния филм сте премахнали документи, в които ЦРУ планира да убие Дьо Гол. Това е доста сюрреалистично, нали?

- Бях сигурен, че ще ми зададете този въпрос! (Смее се). Трябва ясно да се разбере, че по онова време Шарл дьо Гол беше враг на САЩ. Дьо Гол знаеше какво става. Той искаше да изведе Франция от НАТО. И го направи! Това е най-хубавото нещо, което е направил впрочем. По този начин той позволи на Франция да запази своята независимост…

- В документалния си филм намеквате за разговор през 70-години между президента Жискар д’Естен и Джералд Форд за убийството на Кенеди…

- Наистина! Това, което е забавно в този епизод, е, че по принцип Джералд Форд е бил винаги много предпазлив президент. Впрочем именно той урежда официалната версия за убийството на Джей Еф Кей да бъде, че смъртоносният изстрел е бил изстрелян отзад, докато филмът на Ейбрахам Запрудер показва, че главата на Кенеди се наклонява назад, следователно е уцелен в челото. Форд беше странен човек. Бил е информатор на ФБР, когато започва да се занимава с политика. Но изглежда, че в крайна сметка е започнал да чувства вина. Несъмнено заради това казва на Валери Жискар д’Естен: “Бяхме сигурни, че става дума за заговор. Но не открихме кой го е подготвил”. Затова във филма казвам, че теорията за заговора се е превърнала в “извършен заговор”. Това признание на Джералд Форд пред Валери Жискар д’Естен беше разкрито през 2013 г., едновременно в печата и по радиото.

- Мислите ли, че прожекторът в Кан ще помогне на вашия филм да съществува?

- Разбира се! L’Atelier d'images го купи за Франция. Ще излезе през есента. Той беше отхвърлен от Netflix и National Geographic заради “неодобрена проверка на фактите”. Това е комично. Кан ще му послужи като стартова площадка. Тази история няма да изчезне просто така. Европейски телевизионни канали вече го купиха. Преди малко ме попитахте дали всичко е приключило. Не! Не мисля. Цунамито ще продължи… Целият залог на моя филм е да представи това, което мнозина и до днес смятат за конспирация на историята. Освен това не разбирам защо хората се толкова недоверчиви към конспирациите. В историята е имало извънредно много конспирации. Защо, когато открием, че за първи път е имало конспирация на американска земя, крием главите си в пясъка. Това е възможно най-глупавото нещо.

- Страхувате ли се от последствията от излизането на този документален филм?

- Знаете ли, от толкова дълго време ме нападат, че не ми пука. Вече съм стар. Според тях, след всички филми, които съм заснел, аз съм антиамерикански режисьор. Ако знаеха колко грешат! Аз съм патриот.

Оливие Делкроа, “Фигаро”,    Превод от френски: Галя Дачкова