«Веднъж посетих пресслужбата на Белия дом. Мястото, което ни се струваше грандиозно, влиятелна трибуна и зала, където се формира световният ред, всъщност беше малка стая. Нямаше и следа от тази магическа атмосфера, мястото беше окаяно, занемарено», пише авторът на турското издание Yeni Şafak.

«Тогава разбрах, че концепцията за „величие“ е само в съзнанието ни, магията на непобедимостта — в паметта ни, а акцентът върху изключителността — само във въображението ни.

Разбрах как нации, държави, администрации, режими, политически елити и онези, които се страхуват да пристъпят към властта, копнеят да останат в сянката на друга държава», продължава авторът.

«Не властта ни държи заложници, а границите на нашето съзнание

Ето защо осъзнах още веднъж колко силни лидери, които правят историята и променят географията, могат да накарат нациите да направят големи скокове напред и как това е напълно възможно.

Не се отдавам на блянове, откъснати от реалността, но трябва да разберем, че не властта ни държи като заложници, а нашето съзнание», категоричен е авторът.