Наказването на Унгария и Полша за преследване на консервативни ценности няма да даде на Брюксел резултата, който търси, а правната заплаха вероятно ще ги направи по-решителни да покажат, че няма да бъдат притискани.
След като пуфтя повече от година, Големият лош вълк на ЕС най-накрая предприе действия по заплахата си да накаже заблудени държави-членки. Но е малко вероятно Унгария и Полша да обърнат някакво внимание на този последен тормоз.
ЕС е писал до двете страни, че започва процедури за нарушение срещу тях, които могат да попаднат в Съда на ЕС и дори да доведат до финансови санкции. Те имат два месеца да отговорят.
Не вярвайте на разговорите за Полекзит и Унгарекзит, няма шанс някоя от тези две държави някога да напусне ЕС по желание. В края на краищата, с милиардите евро, които те печелят като нетни бенефициенти на блока, няма смисъл да се отказват. Парите говорят.
Колкото и да е немислимо, отказът е това, което трябва да направят. ЕС няма ефективен механизъм за експулсиране на държава-членка, тъй като изискването за единодушие подкопава всеки опит за това. Често споменатият член 7 от Договора от ЕС от Лисабон може да позволи отнемане на правото на глас на всяка държава-членка, която е в „сериозно и трайно нарушение" на светените ценности на ЕС, но докато Полша и Унгария имат гърба си, Брюксел е безсилен. Нито една от пуйките няма да гласува за Коледа.
Що се отнася до излизането по собствено желание, е глупост да се приравняват нелибералните лудории, за които настояват Варшава и Будапеща, със ситуацията, довела до Брекзит. Обединеното кралство напусна благодарение на основното несъгласие относно ползите от членството в ЕС в сравнение с разходите, а не на някакво препирня за подзаконовите актове на местните власти, които обявиха зони, свободни от ЛГБТ - както в Полша - или забрана за изобразяване на хомосексуално или трансджендър съдържание под 18 години, като Унгария.
Това са въпроси, подготвени повече за вътрешно потребление; никой политик в Будапеща или Полша не вярва сериозно, че може да изкриви волята на събудения либерален елит в Брюксел да промени закона за 400 милиона граждани на Европа.
В крайна сметка данните от Полша показват, че 89% от населението подкрепя членството на страната си в ЕС, като само 7% са против. Така че, докато президентът Анджей Дуда може да се пали в Брюксел, би било политическо самоубийство да изведе страната си от блока, когато хората му искат да останат. Той няма да направи това.
Неговият спътник, унгарският премиер Виктор Орбан, е в подобна ситуация с оглавяването на евроскептично правителство над еврофилско население, въпреки че любовта не е толкова силна. Интересно проучване, изследващо този феномен - макар и финансирано от ЕС - установи, че положителните унгарски обществени настроения към ЕС са 49%, а отрицателните са само 12%.
Трудно е да си представим Будапеща да загърби около 5 млрд. Евро, които получава от Брюксел всяка година, само за да запази малките Ищван и Хана очевидно защитени от хомосексуалността през 21 век.
Всеки в тази игра вярва, че има надмощие. ЕС държи конците на цялата плячка, която се разплита около страните-членки, докато Унгария и Полша притежават картата на единомислието, която може да провали всички тези големи планове за разходи, когато дойде време за вот на 27-те членове.
Проблемниците знаят, че могат да променят големите планове на ЕС, като използват ветото си, за да блокират големи разходни проекти, точно както го направиха с бюджета на ЕС в размер на 1,8 трилиона евро и фонда за възстановяване от коронавируса миналата година, след като Брюксел за първи път спомена, че е предприел действия срещу двойката за играта свободно с тези ценни европейски ценности.
Това не премахва патовата ситуация, която може да се появи. След като издаде тази последна правна заплаха в писмена форма, натискът върху Брюксел е да продължи. Междувременно, докато непокорните Орбан и Дуда обмислят подходящ отговор, предварителни екипи от експерти ще сканират законодателните и разходни програми на ЕС, за да видят къде са възможностите да предизвикат най-голямо разстройство.
Така се играе играта. Брюксел ще продължи да бъде разочарован и вбесен, защото иска да накаже две суверенни държави, чиито лидери отговарят не пред бюрократи в Белгия, а пред общо население от близо 50 милиона души в двете страни.
Предимствата на живота в ЕС очевидно са били значителни за двете бивши страни от Източния блок, но и двете са горди държави с отчетливи културни различия от своите либерални западноевропейски съюзници.
Трудно е да се разбере как тормозът, насочен към налагане на културна хегемония на ЕС на която и да е демократична държава-членка, е нещо добро в дългосрочен план. Унгария и Полша може да не изпълнят заплахите си за напускане на ЕС, но с хитрото ръководство на двете нации може да се стигне до момент, в който Брюксел може да си пожелае да бяха изпълнили заканите си.
Дамян Уилсън
