На фона на смъртта на високопоставен руски военен в Сирия авторът отбелязва, че събитията в източната част на тази страна трябва да се разглеждат в контекста на два фактора. Първо, във все по-уязвимите отношения между сирийското правителство и местните кюрди. А също и в контекста на влошаване на връзките между руските и американските военни в региона.

Само преди месец, далеко в горещата пустинна мъгла в източна Сирия пропуснахме взрив с много по-малки мащаби от този в Ливан, но хвърлил ярка светлина върху тази почти забравена война.

Взривът прогърмя редом до пътя, намиращ се само на 15 мили източно от сирийския град Дейр ез Зор, той доведе до гибелта на руски генерал-майор. Неговият конвой се връщаше от “хуманитарна операция”, както я нарече руското Министерство на отбраната в мрачния си лаконичен доклад.

Бомбата беше самоделно взривно устройство – пътна бомба-капан, подобна на тези, които погубиха толкова много американски войници в Ирак и на които се взривиха много сирийски военни за последните девет години. Генералът – а според руснаците, “старши военен консултант“ – не бе назован, но загина от “тежките си рани” след оказването на медицинска помощ.

Двама от неговите колеги също бяха ранени, но оцеляха.

Официална информационна агенция на Дамаск SANA (SANA) по подобен начин спомена руския «мъченик» в източната пустиня и съюзът на Москва със Сирия в нейната война срещу «тероризма».

Но сирийските военни имат подозрения: този взрив би могъл да е в рамките на непублична, но смъртоносна схватна между американските и руските сили и съюзниците им в източна Сирия.

Районът на пустинята, където беше заложена бомбата, е известен с две отличителни черти: град Дейр ез Зор, разположен по бреговете на Ефрат, и сирийските нефтени находища, болшинството от които сега се оказаха в кюрдски или американски ръце.

Градът е по обсада от ИДИЛ до 2017 г., неговият командир, сирийски друз се противопоставяше на постоянните нападения на ИДИЛ със своята 137-а бригада в продължение на три години – и случайно, според думите на американците – чрез серия от 37 въздушни удара на САЩ през септември 2016 г. бяха убити от 50 до 60 сирийски войници.

Пред две години Русия остана без генерал-лейтенант Валерий Асопов в град Дейр ез Зор след минометен обстрел – предполага се от ИДИЛ. Асапов, глава на групата руски консултанти в Сирия, стана най-високопоставения руски военен, загинал по време на войната в Сирия. В същото време и руските, и сирийските военни подозираха, че снарядът би могъл да бъде изстрелян от кюрдски бойци и че американците биха могли да са съпричастни към този удар, нацелен срещу генерала.

Скоро след убийството на руския генерал-майор тази седмица сирийските военни доложиха, че към един от техните КПП редом до Ефрат се е приближил американски патрул в селска местност недалеко от Хасаке, територия, частично намираща се в ръцете на сирийски, а също на кюрдски групировки, сътрудничещи си с Вашингтон.

Сирийската армия потвърди, че един от нейните войници е бил убит от американските военни по време на последвалата престрелка. Други двама войници са били ранени.

Примерно по същото време близо до американската база недалеко от Ефрат бе нанесен ракетен удор – в покрайнините на едно от сирийските нефтени находика, които се държат от американските и кюрдските сили в източната част на страната.

Самият Тръмп заяви миналата година, че той ще “получи находищата” в източна Сирия, първоначално заповяда на войниците си да напуснат, както той се изрази, страната на “пясъците и смъртта”.

Тези находища бяха завзети от  ИДИЛ, когато той влезе в източна Сирия, те се експлоатираха от турските инженери за експорт в Турция, докато нейните товарни конвои не попаднаха под бомбардировките както на американците, така и на руснаците.

Събитията в източна Сирия трябва да се оценяват както в контекста на все по-уязвимите отношения между сирийското правителство и сирийските кюрди, така и в контекста на  отношенията между руснаците и американците.

Преди три години сирийските власти все още доставяха на кюрдските сили автомати и противотанкови ракети за борба с ИДИЛ, но прекратиха доставките, когато американците възобновиха своя алианс с кюрдските сили около турската граница.

В Дамаск плъзнаха слухове, че САЩ са се обърнали с молба към една американска компания за експлоатация на нефтени неходища – за да могат не само да лишат правителството на Асад от нефт, но и фактически да откраднат петрола от суверенната територия на Сирия, която земя, както настояват руснаците, трябва в целия си обем да бъде върната на Дамаск.

Затова неголемият взрив, в който загина руският генерал-майор миналия месец, вероятно играе значително по-важна рола, отколкото предполагаме.

НАТО и руснаците могат да извършват колкото си искат тренировки на своите армии в Източна Европа, но единственто място на земята, където напълно подразделенията на Москва и Вашингтон се сблъскват – това е пустинята на “пясъците и смъртта” в района на Ефрат.

С други думи, войната в Сирия все още не е завършила.

Петя Паликрушева